Отлагат свободния пазар на ток за битовите абонати с 2 години

Битовите абонати да останат на регулирания пазар на електроенергия до 2026 г., а пазарът на ток на едро да бъде либерализиран напълно до края на тази година. Това предвиждат поправки в Закона за енергетиката, публикувани за обществено обсъждане от Министерството на енергетиката. В законопроекта е записано още, че се прекратява ролята на Националната електрическа компания (НЕК) като обществен доставчик и се премахват квотите на производители за регулирания пазар.

Плановете доскоро бяха пълната либерализация на енергийния пазар в България да се случи до 2025 г. , като първоначално се предвиждаше това да стане поетапно - първо на свободния пазар да излязат битовите потребителите с голямо потребление на ток. Но досега нито едно от последните няколко правителства не пое ангажимент да изработи ясен график за поетапна и безболезнена либерализация на пазара за домакинствата.

Припомняме, че фирмите у нас започнаха да излизат на свободния пазар на ток от 1 октомври 2020 г., а гратисният период период за тях приключи година по-късно.

Търговците ще осигуряват 60 на сто от тока за бита чрез дългосрочни договори

Търговците и крайните доставчици, които снабдяват битовите потребители на напълно либерализирания електроенергиен пазар, ще трябва да осигуряват 60% от тока чрез дългосрочни договори, пише в мотивите на Министерството на енергетиката към поправките в Закона за енергетиката. Продължителността на договорите за доставка на електроенерги за битовите абонати ще бъде поне една година, се казва още в проекта за промени в в Закона за енергетиката.

Така на практика домакинствата ще имат възможност да сключват договори с фиксиран срок и на фиксирана или с динамична цена. Това обаче ще е възможно само за абонати, които имат "умни" електромери. Показанията им могат да послужат за обжалване на неточни фактури, припомнят енергийни експерти.

Със законопроекта се въвеждат критерии за енергийна бедност, и приоритетно третиране на тези домакинства при финансиране на проекти за енергийна ефективност. Това е ключова стъпка от реформата на електроенергийния пазар, чието изпълнение ще осигури следващите плащания, които страната ни следва да получи по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост, се казва в мотивите към законопроекта.

Държавата ще продължи да подпомага енергийно бедните

Либерализацията на пазара за битовите абонати от 2026 г. ще доведе по поскъпване на тока за тях, което трябва да бъде компенсирано. Това може да стане с пари от фнда "Сигурност на електроенергийната система" или чрез други механизми, които държавата да определи, коментира за "Мениджър нюз" енергийният експерт Иван Хиновски. Енергийният пазар за бизнеса е на практика либерализиран, категоричен е Хиновски.

Миналата седмица премиерът Николай Денков коментира, че чрез специален механизъм държавата ще подпомага хората, които изпитват затруднения да плащат сметките си за ток след преминаването на битовите потребители към свободния пазар на електроенергия.

До момента липсата на определение за енергийна бедност, както и на уязвими потребители, бавеше освобождаването на пазара. През април 2023 година пък Европейската комисия изпрати до България мотивирано становище за неизпълнение на европейските правила за либерализацията на електроенергийния пазар, предвидени в директива от 2019 г.

Проектът въвежда разпоредбите на Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 относно общите правила на вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС. В съответствие с регламента, допускащ спешна намеса на държавите за справяне с високите цени на енергията, законопроектът предвижда, че регулираните цени за бита могат да се определят и под себестойност в период на криза. В тези случаи разходите на крайните снабдители и търговците подлежат на компенсиране.

Договори с две централи пречат свободния пазар за бита да се въведе по-рано

Припомняме, че либерализацията на пазара на електроенергия за битовите абонати на практиба бе отложена още през през декември 2022 г. Тогава Народното събрание по предложение на депутата от ГЕРБ-СДС Делян Добрев прие решение, което изрично постановява, че регулираният пазар за битовите абонати в страната ще бъде запазен до края на 2025 г., като не се фиксира точен срок кога след това ще се стигне до пълна либерализация на пазара на електроенергия у нас.

По повод на това решение председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов тогава посочи, че има още две причини, които не позволяват регулираният пазар да бъде премахнат. Първата от тях е изискването на Европейския съюз (ЕС) и Европейската комисия (ЕК), че трябва да бъдат защитени енергийно уязвимите и енергийно бедните хора в страната. Втората причина е становището на ЕК, че България може да премине към пълна либерализация на енергийния пазар само тогава, когато бъдат премахнати или завършат дългосрочните договори за изкупуване на електрическа енергия. България има два такива договора – с двете американски централи в комплекса "Марица Изток", като първият ще изтече през февруари 2024 г., а вторият през 2026 г.

"Когато кумулативно се изпълнят и двете условия, България ще бъде в състояние да премине към пълна либерализация", заяви Иван Иванов. Според него след като се премине към пълна либерализация на пазара на електрическа енергия, тогава и функциите на КЕВР ще бъдат в друга насока. Тогава регулаторът ще следи защитата на енергийно бедните потребители и ще продължи да определя цените на мрежовите услуги, защото преносната и разпределителните мрежи в България са естествени монополи, обясни Иван Иванов, цитиран от БТА.