Петролът започва седмицата със спад на фона на отслабването на напрежението между Иран и Израел

Цените на петрола се понижиха в ранната търговия в понеделник, повлечени надолу от подновения фокус върху пазарните фундаменти, тъй като Израел и Иран омаловажиха рисковете от ескалация на военните действия в Близкия изток, пише Ройтерс.

Към 09:00 часа българско време сортът Брент поевтиня с 0,97 долара, или 1,11% до 86,32 долара за барел. Цената на американския лек суров петрол WTI се повиши с 0,81 долара, или 0,97%, до 82,33 долара за барел.

„Цените на суровия петрол Брент не успяха да запазят първоначалния си скок предвид широките очаквания, че геополитическото напрежение между Израел и Иран може да намалее предвид умерения отговор на Иран“, каза Йеп Джун Рон, пазарен стратег в IG.

„Така пазарите продължават да намаляват премията за геополитически риск, свързана с потенциални прекъсвания на доставките, което изглежда по-малко вероятно в настоящия момент“, добави той.

И двата сорта поскъпнаха с над 3 долара за барел рано в петък, след като се чуха експлозии в иранския град Исфахан, които според запознати източници са резултат от израелска атака. Ръстът на цените обаче бе ограничен, тъй като Техеран омаловажи инцидента и каза, че не планира да отмъсти.

„По-високият от очакваното ръст на запасите от суров петрол в САЩ също не помогна, като движението на цените в краткосрочен план изглежда повече се влияе от предлагането, отколкото от търсенето“, каза Йеп пред Ройтерс.

Запасите от суров петрол в САЩ са се увеличили с 2,7 милиона барела, показаха данни на Администрацията за енергийна информация миналата седмица, което е почти двойно повече от очакванията на анализаторите за увеличение от 1,4 милиона барела.

„Икономическите опасения отново се превръщат в низходящ фактор за пазара на суров петрол“, като цените са „подложени на натиск поради голямото натрупване на запаси в САЩ и ястребовия Фед, който доведе до силен долар“, коментира независимият пазарен анализатор Тина Тенг.

Президентът на Федералния резерв на Чикаго Остан Гулсби в петък стана поредният централен банкер, който сигнализира за по-дълъг срок за намаляване на лихвените проценти, тъй като напредъкът по отношение на инфлацията е „спрял“.

В събота Камарата на представителите на САЩ прие пакет от помощи за Украйна и Израел, съдържащ мерки, които биха позволили на федералното правителство да разшири санкциите срещу Иран и неговото производство на петрол.

Но пазарите пренебрегнаха новината, тъй като въздействието на мерките, ако бъдат приети, ще зависи от това как се тълкуват и прилагат. Разглеждането на законопроекта в Сената трябва да започне във вторник.