Дебат в ЕП: Евродепутати оспориха позицията на Фон дер Лайен за ролята на ЕС в света

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен беше подложена на остри въпроси от депутати в Европейския парламент в сряда, на фона на нарастващо недоволство от настояването ѝ, че ЕС трябва да стане по-силен и по-малко зависим от консенсус, за да оцелее във време на конфликти – от Украйна до Иран.

Ръководителката на Комисията предизвика критики по-рано тази седмица, включително от членове на собствения си екип от комисари, след като произнесе реч пред посланиците на ЕС, в която предупреди, че Европа трябва „да погледне трезво и без илюзии“ на своето място в света и на начина, по който взема решения, съобщава POLITICO.

Европа „вече не може да бъде пазител на стария световен ред“ и трябва да помисли дали акцентът върху единодушието не е „пречка“, добави Фон дер Лайен. Коментарите ѝ бяха интерпретирани от някои като отдалечаване от традиционния фокус на ЕС върху международното право и като опит за концентриране на повече власт в изпълнителната власт на съюза.

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Тереса Рибера, която принадлежи към испанската левица, заяви във вторник:

„Справедливо е да се каже, че може би това не беше най-подходящият начин да се изрази.“

Междувременно председателят на Европейския съвет Антонио Коща изглежда противоречи на Фон дер Лайен, като настоя, че „политиката на силата“ не може да замени международното право.

Изправена пред критики от колегите си, Фон дер Лайен смекчи твърдата си реторика в реч в сряда в Европейския парламент в Страсбург.

„Да виждаме света такъв, какъвто е, по никакъв начин не намалява нашата решимост да се борим за света, който искаме“, заяви тя, като добави, че ЕС е „създаден като проект за мир“ и „винаги ще отстоява тези принципи“.

Това обаче не беше достатъчно, за да избегне острите критики, тъй като евродепутати от различни политически групи излязоха на трибуната, за да реагират. Много от тях отправиха тежки критики към ударите на САЩ и Израел срещу Иран, както и към възгледите на Фон дер Лайен за политиката на силата.

„Не на войната, да на международното право“, заяви председателят на групата на социалистите и демократите Иратксе Гарсия. „Вие, г-жо Фон дер Лайен, казахте, че Европа не може да бъде пазител на стария световен ред. Но проблемът не е дали световният ред е стар или нов – проблемът е на кого позволявате да го нарушава.“

Жордан Бардела, френски кандидат за президент от крайнодясната група „Патриоти“, заяви, че ударите на САЩ и Израел срещу Иран са „вкарали Близкия изток в нов период на нестабилност“. Съпредседателят на дясната група „Европейски консерватори и реформисти“ Никола Прокацини каза, че ЕС трябва да държи борбата на Украйна срещу Русия „в сърцето“ на своята външна политика.

Европа трябва „да потвърди отново ангажимента си към международното право“, заяви лидерът на либералната група „Обнови Европа“ Валери Айе, като добави, че Европа трябва „да се превърне в икономическа и търговска сила номер едно в света“, за да има по-голямо влияние в глобалните дела.

„Г-жо Фон дер Лайен, да бъдеш смел означава да не отиваш на война“, заяви заместник-председателят на групата на Зелените Диана Риба.

Фон дер Лайен също така заяви, че конфликтът в Иран показва, че Европа трябва да стане по-малко „уязвима и зависима“ от вноса на изкопаеми горива. Тя добави, че войната е струвала на европейците 3 милиарда евро само за 10 дни.

„От началото на този конфликт цените на газа са се повишили с 50%, а цените на петрола – с 27%“, каза Фон дер Лайен. „Ако преведем това в евро, 10 дни война вече са стрували на европейските данъкоплатци допълнителни 3 милиарда евро за внос на изкопаеми горива. Допълнителни“, подчерта тя.

Цената на барел петрол за кратко премина границата от 100 долара в понеделник, когато войната в Близкия изток – започнала след удари на САЩ и Израел срещу Иран – навлезе във втората си седмица, без ясен край. Ормузкият проток – жизненоважен енергиен маршрут, през който се транспортират около 20% от световния петрол – на практика остава затворен заради заплахите на Иран към корабоплаването.

Производството на петрол и газ в няколко държави от Персийския залив също се забавя, след като ирански дронове и ракети поразяват енергийна инфраструктура.