ЕС е разделен относно новите правила за изкуствения интелект

Центристките партии, които подкрепят председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, влязоха в остър спор по време на пленарната сесия на Европейския парламент в четвъртък относно това дали компаниите за изкуствен интелект трябва да носят отговорност за вредите, причинени от техните технологии.

През 2022 г. Европейската комисия разглеждаше възможността за създаване на специални правила за отговорност при използването на изкуствен интелект, но миналата година се отказа от инициативата като част от мащабните усилия за опростяване на европейските регулации с цел повишаване на конкурентоспособността на блока, предава POLITICO.

„Да бъде оттеглена Директивата за отговорността при изкуствения интелект беше голяма грешка“, заяви малтийският евродепутат Алекс Агиус Салиба, заместник-председател на групата на социалистите и демократите, която е част от управляващото мнозинство. „Настоятелно призоваваме Комисията да представи това важно законодателство.“

По време на пленарния дебат, посветен на създаването на глобална рамка за регулиране на изкуствения интелект, ясно проличаха различията в лагера на партиите, подкрепящи Фон дер Лайен. Докато лявоцентристките сили настояваха за нови правила след поредица от хакерски атаки, свързани с използването на AI, дясноцентристките партии защитиха курса към по-малко регулации, за да могат европейските компании да останат конкурентоспособни в световната надпревара.

Социалистите и Зелените призоваха за нов Закон за отговорността при изкуствения интелект, който да позволи компаниите да бъдат държани отговорни за вредите, причинени от техните модели, подобно на производителите на традиционни продукти.

Главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман също наскоро повдигна идеята за нов режим на отговорност за компании, чиито модели са способни да извършват автономни кибератаки. Повод станаха хакерските действия това лято на автономни агенти на OpenAI срещу друга платформа за изкуствен интелект - Hugging Face.

„Ако зарядно устройство за телефон избухне в дома ви, никой не го нарича иновация. Наричаме го евтин и опасен боклук и държим производителя отговорен за причинените щети“, заяви нидерландската евродепутатка от Зелените Ким ван Спарентак.

Тя призова Европейската комисия да „спре да отменя правила, за да угоди на Доналд Тръмп“, и да предложи „силен нов закон за отговорността, който да обхваща тестването и разработването на AI системи“.

Дебатът бързо прерасна в ожесточен спор между водещи евродепутати, занимаващи се с темата за изкуствения интелект.

„Струва ми се, че Зелените и социалистите живеят на съвсем различна планета от останалите, когато настояват за още регулации“, заяви шведската евродепутатка от Европейската народна партия Арба Кокалари, която ръководи работата по пакета от промени в европейското законодателство за AI.

По думите ѝ Европейският съюз вече разполага с цялостна регулаторна рамка чрез Акта за изкуствения интелект, като част от разпоредбите му все още дори не са влезли в сила. Вместо нови правила тя призова за „по-малко бюрокрация, повече частни инвестиции и по-добър достъп до данни и изчислителна инфраструктура“.

Италианският социалдемократ Брандо Бенифей, който в предишния мандат беше един от водещите преговарящи по Акта за изкуствения интелект, отвърна, че Европа трябва да поеме лидерството в сферата на отговорността при AI, „иначе ще трябва да чакаме следващия блог пост на някой изпълнителен директор, за да разберем какво се случва“.

Германският евродепутат от Зелените Сергей Лагодински също разкритикува Кокалари с думите: „На коя планета живеете? Не на тази, на която AI агентите излизат извън контрол.“

В края на дебата еврокомисарят по международните партньорства Йозеф Сикела напомни, че проектът за правила е бил оттеглен, тъй като държавите членки и Европейският парламент не са успели да постигнат съгласие по него.

Анализатори посочват, че въпреки влизането в сила на европейския Акт за изкуствения интелект, въпросът кой носи отговорност при вреди, причинени от автономни AI системи, остава до голяма степен нерешен. Именно тази празнина стои в основата на призивите за ново законодателство на европейско ниво.