ЕС обмисля премахването на 20 банки от SWIFT в рамките на новите санкции срещу Русия

Европейският съюз обмисля премахването на повече от 20 банки от международната разплащателна система SWIFT, както и намаляване на тавана на цените на руския петрол и забрана на газопроводите „Северен поток“ като част от нов пакет от санкции, целящ да увеличи натиска върху Москва да прекрати войната си срещу Украйна, предаде Блумбърг.

Според запознати източници Европейската комисия се консултира с държавите членки относно плановете. Все още не е взето решение кога тези мерки да влязат в сила, добавят източниците. За въвеждането на санкции е нужна подкрепа от всички държави членки, като мерките може да се променят, преди да бъдат официално предложени и приети.

ЕС обмисля и допълнителни забрани за трансакции срещу две дузини банки и нови търговски ограничения на стойност около 2,5 милиарда евро (2,84 милиарда долара), в в опит да ограничи допълнително приходите на Русия и способността на страната да се добере до технологиите, необходими за производството на оръжия.

Като част от обсъждания пакет, ЕК планира също да предложи намаляване на тавана на цените на петрола от Г-7 до около 45 долара, твърдят източниците.

За този ход вероятно ще е нужна и подкрепа от САЩ. Ценовият праг, който забранява на доставчиците на услуги от Г-7 да транспортират и търгуват със суров петрол, продаван над тавана, в момента е определен на 60 долара. Финансовите министри на Г-7 не успяха да постигнат споразумение за намаляване на тавана на среща в Банф, Канада, която се проведе по-рано тази седмица.

Дискусиите идват в момент, когато американският президент Доналд Тръмп призова Москва и Киев да проведат директни преговори за прекратяване на огъня и да договорят мирно споразумение. Тръмп досега се въздържа от налагане на нови санкции на Русия, въпреки че няколко пъти заплашваше да го направи. Санкциите, въведени при президента Джо Байдън, остават в сила.

От решаващо значение е фактът, че планът на ЕС за санкциониране на тръбопроводите „Северен поток“ вече има подкрепата на Германия. Германският канцлер Фридрих Мерц, който заяви в Рим миналата седмица, че подкрепя предложението на Комисията „да започне работа по европейски мерки срещу тръбопроводите „Северен поток 2“, се надява, че санкциите биха могли да смекчат дебатите у дома относно съживяването на проектите, съобщи Блумрбърг по-рано.

Слуховете за потенциално съживяване на „Северен поток“ се засилиха, след като Тръмп увеличи усилията на САЩ в посредничеството за мир между Русия и Украйна. Дори без официална забрана, активирането на „Северен поток 2“ – който беше построен, но никога не беше сертифициран от Германия и беше частично повреден от експлозии през 2022 г., е малко вероятно да се случи скоро.

Санкциите биха придали тежест на позицията на Европа, че не желае завръщане на русите газови потоци по тръбопроводите. Забраната също така ще предпази Берлин от потенциален натиск от страна на  САЩ или Русия. Отделно блокът планира постепенно да премахне изцяло зависимостта си от руски изкопаеми горива до края на 2027 г.

ЕС също така се стреми да разшири санкциите си върху руския флот от петролни танкери и обмисля допълнителни ограничения за кредиторите, за които се смята, че подпомагат военните усилия на Москва, както и за руския фонд за преки чуждестранни инвестиции. Блокът иска и да включи клаузи в следващия си пакет от санкции – който би бил 18-ият на след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., за защита на европейските фирми от арбитраж по двустранни инвестиционни договори, добавят източниците.