Забавящата се руска икономика може да тласне Москва към масата за преговори

Русия не показа особен интерес към мирни преговори с Украйна, които се проведоха наскоро в Турция, редицата опити на президента на САЩ Доналд Тръмп да убеди руския лидер Владимир Путин да разговаря с Киев.

Всъщност се смята, че Москва планира нова лятна офанзива в Украйна, за да консолидира териториалните придобивки в южните и източните части на страната, които частично са окупирани нейните сили. Ако офанзивата е успешна, тя може да даде на Русия повече предимство в бъдещи преговори.

Макар че Русия изглежда неохотна да се стреми към мир сега, нарастващият икономически и военен натиск у дома – от доставки на военна техника и набиране на войници до санкции върху износа, генериращ приходи, като петрол – може да бъдат факторите, които в крайна сметка ще принудят Москва да седне на масата за преговори, пише Си Ен Би Си.

„Русия ще се стреми да засили офанзивните операции, за да окаже натиск по време на преговорите, но натискът не може да се поддържа безкрайно“, посочва в анализ Джак Уотлинг, старши научен сътрудник по сухопътни войни в Кралския институт за обединени служби (RUSI) в Лондон

Руските запаси от военна техника, останали от съветската епоха, включително танкове, артилерия и бойни машини на пехотата, ще се изчерпят от сега до средата на есента, което означава, че способността на Русия да компенсира загубите ще зависи изцяло от това, което може да произведе от нулата, казва Уотлинг.

„В същото време, макар Русия да може да се бори още два сезона с настоящия си подход към набирането на персонал, по-нататъшните офанзивни операции през 2026 г. вероятно ще изискват по-нататъшна принудителна мобилизация, което е едновременно политически и икономически предизвикателство“, предположи Уотлинг.

Икономиката се забавя

Междувременно, тъмни облаци се събират на хоризонта, що се отнася до ориентираната към войната руска икономика, която се задъхва под тежестта на международни санкции, както и под вътрешен натиск, до голяма степен резултат от войната, като например бурната инфлация и високите разходи за храна и производство, които дори Путин определи като „тревожни“.

Руската централна банка упорито поддържа високи лихвени проценти (на ниво от 21%) в опит да намали инфлацията, която през април беше 10,2%. През май РЦБ заяви, че е в ход процес на дезинфлация, но че все още е необходим „продължителен период на строга парична политика“, за да се върне инфлацията към целевата си стойност от 4% през 2026 г. Междувременно, значителното забавяне на руската икономика изненада някои икономисти.

„Рязкото забавяне на растежа на руския брутен вътрешен продукт от 4,5% на годишна база през четвъртото тримесечие до 1,4% през първото тримесечие е в съответствие с рязък спад в производството и предполага, че икономиката може би се насочва към много по-трудно кацане, отколкото очаквахме“, коментира миналата седмица Лиъм Пийч, старши икономист по развиващите се пазари в Capital Economics.

„Толкова рязък спад в растежа на БВП ни изненада, въпреки че очаквахме забавяне да се задържи тази година“, отбеляза той, като добави, че „техническа рецесия е възможна през първата половина на годината и растежът на БВП през 2025 г. като цяло може да бъде значително под настоящата ни прогноза от 2,5%.“

Растежът, който остава в руската икономика, е концентриран в производството, по-специално в отбранителния сектор и свързаните с него индустрии, и се подхранва от държавни разходи, според Александър Коляндър, старши сътрудник в Центъра за анализ на европейските политики (CEPA)

„След три години милитаризация на страната, руската икономика се охлажда“, каза той в онлайн анализ за CEPA, отбелязвайки, че забавянето на инфлацията, по-малкото заеми от компании и потребители, намаляващият внос, промишленото производство и потребителските разходи сочат, че забавянето продължава.

Това не се оспорва от руските официални лица, като Министерството на икономическото развитие прогнозира, че икономическият растеж ще се забави от 4,3% през 2024 г. до 2,5% тази година.

„Икономиката не се демобилизира; просто изчерпва инерцията си. Въпреки това, забавянето може лесно да се превърне в рязък спад. Лоши решения от страна на политиците, по-нататъшен спад в цените на петрола или небрежност по отношение на инфлацията и Русия може да се окаже в беда“, коментира Коляндър.

Санкции и цените на петрола оказват влияние

Това, което особено започва да вреди на Русия, са фактори извън нейния контрол, включително по-строги санкции срещу руския „сенчест флот“ (кораби, незаконно транспортиращи петрол в опит да избегнат санкции, въведени след нахлуването в Украйна през 2022 г.) и спад в цените на петрола в резултат на глобалната тарифна политика на Тръмп, която се отразява негативно на търсенето.

През април руското финансово министерство заяви, че очаква 24% по-ниски приходи от петрол и газ тази година в сравнение с по-ранните оценки и понижи прогнозата си за цената на петрола от 69,7 долара на 56 долара за барел. Министерството също така повиши прогнозата за бюджетния дефицит за 2025 г. до 1,7% от БВП, от предишна прогноза от 0,5%.

По-ниската цена на петрола „ще ограничи сериозно приходите на Русия, докато резервите ѝ се изчерпват“, отбеляза анализаторът на RUSI Уотлинг.

„По-агресивното прилагане на мерки срещу руския сенчест флот и продължаването на кампанията за дълбоки удари на Украйна биха могли да намалят ликвидния капитал, който досега е позволявал на Русия постоянно да увеличава производството на отбранителна техника и да предлага огромни бонуси за доброволците, присъединяващи се към армията“, каза той.

Ако западните съюзници успеят да поддържат и засилят усилията си за разрушаване на руската икономика, а украинските сили „попречат на Русия да достигне границите на Донецк [в Източна Украйна] от сега до Коледа“, тогава „Москва ще се изправи пред труден избор относно разходите, които е готова да понесе за продължаване на войната“.

„При такива условия руснаците могат да преминат към действителни преговори“, каза Уотлинг.