Европа се подготвя за реакция на втора енергийна криза за четири години

Европейската комисия ще представи в сряда планове за намаляване на данъците върху електроенергията и за координиране на лятното запълване на газовите хранилища на страните, докато се опитва да смекчи енергийните последици от войната с Иран.

Ройтерс съобщава за проектопредложения, които показват, че ЕС засега ще избегне сериозни пазарни интервенции като таван на цените на газа или облагане на извънредните печалби на енергийните компании – мерки, използвани през 2022 г., когато Русия намали доставките на газ и цените достигнаха рекордни нива.

Вместо това Комисията планира да промени данъчните правила на ЕС, за да даде предимство на електроенергията пред петрола и газа, и да улесни правителствата да намалят данъците върху електроенергията за индустрията до нула.

ЕС също така ще се намеси, за да координира усилията на страните за запълване на газовите хранилища през следващите месеци и ще предостави насоки как правителствата да се справят с потенциален недостиг на авиационно гориво.

Силната зависимост на Европа от внос на нефт и газ я прави уязвима към растящите цени, след като Ормузкият проток – жизненоважен маршрут за доставка на горива – беше на практика затворен и Иран започна да атакува енергийна инфраструктура в Близкия изток.

Във вторник референтната цена на газа в Европа беше приблизително с една трета по-висока в сравнение с периода преди началото на войната между САЩ, Израел и Иран на 28 февруари.

Въпреки това най-големите доставчици на нефт и газ за ЕС – САЩ и Норвегия – са извън Близкия изток, а кризата с Иран все още не е довела до недостиг на горива в Европа. Авиокомпаниите обаче предупредиха, че недостиг на авиационно гориво може да се появи в рамките на седмици.

Официални представители на ЕС споделят, че сравнително умерената реакция на блока отразява факта, че националните правителства, а не Брюксел, контролират много от инструментите за управление на кризи, включително субсидиите и намаляването на националните данъци и такси, пише още агенцията.

Плановете на Комисията очертават необвързващи начини правителствата да осигурят „незабавно облекчение“, включително изискване към бизнеса да избягва въздушните пътувания, когато е възможно.

Някои представители посочват, че реакцията отразява и оценката, че енергийният шок, предизвикан от войната, може да продължи месеци, което прави разумно засега да се въздържат от по-крайни мерки.

Елизабета Корнаго, заместник-директор в мозъчния тръст Centre for European Reform, заяви, че продължителното затваряне на Ормузкия проток „може да доведе до по-силен шок при петрола от този през 2022 г., сходен шок при газа, но по-малък шок при цените на електроенергията“.

Това е така, защото страните значително са увеличили производството на електроенергия от възобновяеми източници от 2022 г. насам. Миналата година ЕС е произвел 71% от електроенергията си от нисковъглеродни източници, включително възобновяеми и ядрена енергия, спрямо около 60% през 2022 г., показват данни на аналитичния център Ember.