Европейските лидери се събират на среща на върха в Дания след нахлуванията на дронове

Лидерите на ЕС се събират в Копенхаген днес под натиск да засилят европейската отбрана след серия руски нахлувания във въздушното пространство на ЕС и дни след като дронове бяха насочени към датски летища, пише Би Би Си.

Нарушенията бяха най-остри за страните от източния фланг на ЕС, като Полша и Естония. Десет държави членки вече подкрепиха плановете за многопластова „стена от дронове“ за бързо откриване, проследяване и унищожаване на руски дронове.

Дания засили сигурността преди срещата на върха, като забрани всички граждански полети с дронове до петък и въведе сериозни ограничения за движението в Копенхаген.

Въпреки високата степен на сигурност, имаше малко доказателства за тревога в центъра на столицата преди срещата на върха.

Дания ще бъде домакин и на по-широка среща на върха на Европейската политическа общност в четвъртък, а международните съюзници оказаха подкрепа, за да се гарантира, че и двете събития ще преминат без инциденти.

Летището в Копенхаген, последвано от няколко датски летища и военни обекти на полуостров Ютланд, се сблъска с прекъсвания заради дронове миналата седмица.

Десет съюзници предоставят подкрепа за борба с дронове и наблюдение, според датските военни, които подчертаха „засилено присъствие на чуждестранни войски и оборудване“. Сред страните, които допринасят, са Полша, Великобритания, Нидерландия, Финландия, Швеция и САЩ. Германска фрегата също е акостирала в Копенхаген.

Като домакин на десетки европейски лидери в продължение на два дни, Дания ще иска да се предпази от всякакви нежелани изненади във въздушното си пространство.

Датската полиция не е открила никакви доказателства, че Русия стои зад временното спиране на полети заради дроно миналата седмица. Премиерът Мете Фредериксен заяви, че има „предимно една държава, която представлява заплаха за сигурността на Европа - това е Русия“.

Шведският премиер Улф Кристершон също каза, че „всичко сочи към [Русия]“.

Стокхолм е предоставил назаем „няколко мощни радарни системи“ на съседката си за двете срещи на върха, сподели той.

Украинският министър-председател Володимир Зеленски заяви, че Киев изпраща мисия в Дания за съвместни учения, за да предостави „украински опит в защитата от дронове“.

Германският канцлер Фридрих Мерц каза преди срещата на върха, че нахлуванията във въздушното пространство се влошават и е „разумно да се предположи, че дроновете идват от Русия“.

Дронове бяха видени през последните дни над северната германска провинция Шлезвиг-Холщайн, а полети бяха забавени през последната седмица на летище Вилнюс в Литва и на летище Осло в Норвегия поради активност на дронове.

„Не сме във война, но вече не сме и в мир с Русия. Трябва да направим много повече за собствената си сигурност“, каза Мерц на медийно събитие в Дюселдорф тази седмица.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че е очевидно, че Германия отдавна е „косвено замесена“ във войната в Украйна и отхвърли „неоснователните обвинения“ за руска намеса в безредиците в Дания миналата седмица.

„За Европа би било по-добре да търси диалог по въпросите на сигурността, вместо да се стреми да изгражда разделяща „стена от дронове“, каза той във вторник.

Тревогите за руската активност на източния фланг на Европа са толкова сериозни, че НАТО се срещна за консултации два пъти през септември съгласно член 4 от договора си, първо след като дронове нарушиха полското въздушно пространство, а след това, когато руски военни самолети МиГ-31 навлязоха в естонското въздушно пространство за 12 минути.

„Трябва да пазим небето си безопасно“, каза генералният секретар на НАТО Марк Рюте, който се срещна с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел в навечерието на срещата на върха в Копенхаген.

Идеята за стена от дронове беше повдигната преди месец от Фон дер Лайен, а Рюте каза, че е „навременна и необходима, защото в крайна сметка не можем да харчим милиони евро или долари за ракети, за да унищожим дронове, които струват само няколко хиляди долара“.

Висш дипломат от ЕС каза пред Би Би Си, че все още има въпроси относно финансирането на плана и относно командването и контрола, но реакцията на Европа на нарушенията на правилата за дронове от страна на Русия в Полша е довела до сериозно самоанализ: „Трябва да бъдем по-гъвкави.“ и да намерят по-добри инструменти."

Бивш бригаден генерал от датската армия, Оле Кварно, заяви пред Би Би Си, че стената от дронове е „политическа, много обща концепция в момента“, но че активността на дронове над страната му миналата седмица е била зов за събуждане за властите и по-широкото датско население.

Той предупреди, че целта на следващата атака може да е различна.

„Може да е инфраструктура като енергоснабдяване“, каза Кварно от Датския център за отбранителна роботика и автономност. „Характерът на хибридната война е, че тя е предназначена да ни изненада. Така че не сме приключили с оперативни шокове като този.“

Друг водещ проект, наречен Eastern Flank Watch, е насочен към укрепване на източните граници на ЕС по море, въздух и суша, за да се защити от така наречената хибридна война, както и от руския флот в сянка. Фон дер Лайен заяви, че ЕС ще трябва да си сътрудничи по този въпрос както с НАТО, така и с Украйна.

На лидерите на ЕС ще бъдат представени планове за „пътна карта“, насочена към укрепване на отбраната и развитие на европейските отбранителни индустрии до края на десетилетието, за да се произвежда най-съвременно военно оборудване. След това плановете ще бъдат разработени с НАТО, преди лидерите на ЕС да се срещнат отново по-късно този месец.

Според плановете за „готовност за 2030 г.“, Европа трябва да действа сега, за да бъдат подготвени нейните способности за „бойните полета на утрешния ден“.

Една от основните идеи е все по-голямо съсредоточаване върху съвместните обществени поръчки. ЕС вече подкрепи предложения за набиране на до 150 милиарда евро на капиталовите пазари, за да се подпомогне финансирането на инвестиции в отбраната. Обединеното кралство и Канада вероятно ще участват във фонда.

Ще бъде обсъдена и финансовата подкрепа на ЕС за Украйна, повече от три години и половина след началото на пълномащабната война на Русия.

Украйна също е кандидат за присъединяване към ЕС, но е изправена пред засилваща се опозиция от Унгария и напрежение по общата им граница, след като Киев обвини Будапеща, че е изпратила разузнавателни дронове в Западна Украйна.

Унгарският премиер Виктор Орбан, който е един от най-близките съюзници на Русия в ЕС, заяви, че Украйна „не е суверенна държава“, тъй като се финансира от Запада.