Франс Тимерманс: Европа се затопля по-бързо от други контитенти

Лятото се превръща в особено смъртоносно време от годината с напредването на климатичната криза. Това предупреждава зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс, който е отговарящ за Зеления пакт на Европа в статия, адресирана към България и предоставена специално на БТА по случай Европейския ден на жертвите на световната криза в областта на климата.

Ето какво гласи тя:

Измина почти година от тежките наводнения в Централна България, които нанесоха големи щети в редица населени места в три общини по поречието на река Стряма – Карлово, Калояново и Марица. В най-пострадалата община Карлово бяха евакуирани стотици местни жители, над 1000 души загубиха домашно имущество, пострадаха мостове, улици, обществени сгради и къщи. Наводненията в Карловско се определят като най-катастрофалното природно бедствие в България за 2022 г. Настоящата 2023 г. също е белязана от наводнения и разрушения от порои в Северозападна България, чиито материални щети натоварват финансово държавния бюджет. 

Кризата в областта на климата се влоши до такава степен, че тези екстремни метеорологични явления вече не могат да бъдат описани като извънредни събития. Позицията на науката е ясна: ще се изправяме пред повече крайности и по-често. Тази година продължаващите с месеци суши в цяла Европа вече нанесоха щети на нашия селскостопански сектор и причиниха горски пожари във Франция и Испания още през март. В същото време Италия се бори с последиците от катастрофалните наводнения в долината на река По.

Въпреки че последиците от изменението на климата не винаги са смъртоносни, те все пак засягат всеки аспект на нашите икономики и общества: добивите намаляват вследствие на суши, горещини и бури; охлаждащата вода за промишлеността и производството на енергия става недостъпна, което води до закриването на заводи; екстремните валежи наводняват подземия, отнасят плодородния горен слой на почвата и правят пътищата недостъпни; ниските равнища на водата правят невъзможно производството на водноелектрическа енергия; продължаващото опустяване заплашва някога плодородната земеделска земя; вредители като корояда процъфтяват, като унищожават европейските гори; същевременно собственото ни здраве все повече е изложено на свързани с топлината заболявания и „тропически“ болести като треската денга, която вече се установява на европейска територия.

Никой не остава незасегнат. В целия Европейски съюз екстремни явления, свързани с климата, вече отнемат човешки животи и причиняват икономически щети в размер на над 12 милиарда евро годишно, като повечето от тях не са застраховани или не подлежат на застраховане. Междувременно Европа се затопля по-бързо от други континенти и става все по-вероятно през настоящото десетилетие вече да надхвърлим границата за повишаване на температурата от 1,5 °C, определена в Парижкото споразумение.

Факт е, че постоянните предупреждения за изменението на климата могат да окажат голямо влияние върху психичното здраве и дори да доведат до депресия. Това важи в особено голяма степен за по-младите поколения. Мащабът на предизвикателството означава, че не можем просто да го пренебрегваме и да продължаваме както досега. Но това със сигурност не означава, че няма надежда. В никакъв случай.  

Наскоро приехме в европейското законодателство редица политики, които ще ни помогнат да намалим емисиите си много по-бързо, а други държави по света също засилват действията си в областта на климата. Това означава, че трябва да се подготвим.

През пролетта на следващата година ЕС ще публикува първата по рода си оценка на риска, свързан с климата. Този анализ ще покаже как настоящото и бъдещото изменение на климата би могло да окаже въздействие върху околната среда, икономиката и обществото като цяло в Европа. Той ще служи като ръководство за по-нататъшни действия.

Работим експедитивно по създаването на инструменти за по-добра защита. Например подобряваме реакцията си към нарастващата заплаха от горски пожари, като използваме сателитно наблюдение и удвояваме размера на въздушния противопожарен флот на ЕС още през това лято.

В ход са редица други европейски проекти за защита на селското стопанство и укрепване на  продоволствената сигурност в случаите на суши и наводнения, за охлаждане на градовете чрез засаждане на дървета и подобряване на градоустройството, както и за подготовка на нашите здравни и енергийни системи чрез стрес тестове и модернизиране на инфраструктурата, например болници или електроцентрали. Но трябва да увеличим мащаба.

Разбира се, подготовката изисква инвестиции, но разходите са далеч по-поносими в сравнение с цената на бездействието.

По-добрата подготовка на нашите домове, инфраструктура, икономика и здравни системи за изменението на климата ще ни спести пари в бъдеще. И преди всичко това ще спаси човешки животи.

Междувременно не трябва да забравяме човешките жертви, до които вече доведе тази криза. В почти всяка част на Европейския съюз са загинали хора като пряка последица от бедствия, свързани с климата. Те заслужават да си спомняме за тях, а историите им заслужават да бъдат разказани. Именно поради това, Европейският парламент и държавите членки определиха 15 юли за Европейски ден на жертвите на световната криза в областта на климата; момент, ден, в който се събираме, за да си спомним и да обсъдим пътя напред.

С напредването на климатичната криза лятото се превръща в особено смъртоносно време от годината. 2022-ра година беше сред най-лошите за България и по отношение на горските пожари. По данни на Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) тогава са изгорели 15 461 хектара, които се равняват като площ на над 20 000 футболни стадиона. За жалост около 40% от тези изгорели площи попадат в природни зони, защитени по програмата „Натура 2000“.

Това следва да послужи като остро напомняне и да ни призове да действаме сега, за да сведем до минимум въздействието на изменението на климата. Защото трябва да защитим това, което е най-ценно за всички нас: живота и здравето на нашите семейства и приятели.