Изборите за нов Европарламент започнаха, първи гласуват в Нидерландия

Изборите за нов Европарламент започнаха, първи гласуват в Нидерландия

Изборите за нов Европарламент започнаха като първата държава, в която вече се гласува е Нидерландия. Вотът ще се проведе поетапно в следващите дни: утре ще се гласува в Ирландия. Латвия, Малта и Словакия се включват в евровота в събота, 8 юни, а останалите държави, включително и България ще гласуват на 9 юни, неделя. Чешката република и Италия ще могат да гласуват в два дни: чехите  в петък и събота, а италианците - в  събота и неделя.

Задължително ли е гласуването?

Организирането на евроизборите във всяка от държавите е според националните правила. Така, гласуването е задължително само в четири държави членки: Белгия, България, Люксембург и Гърция. Изискването обаче не се прилага стриктно и не е задължително да доведе до по-голям брой гласове. През 2019 г. Гърция отбеляза например 58,69% избирателна активност, а България - само 32,64%.

Сред по-екзотичните факти за националните особености на изборите е, че към днешна дата Естония е единствената страна в ЕС, която предлага електронно гласуване.

Белгия, Франция и Нидерландия пък разрешават използването на пълномощни: лице, което не може да отиде до урните, може да посочи друго лице, което да гласува от негово име.

Каква е минималната възраст за гласуване?

В повечето държави членки минималната възраст за гласуване е 18 години. През последните години обаче няколко държави намалиха този праг в опит да повишат избирателната активност. В Гърция могат да гласуват лица, навършили 17 години. В Белгия, Германия, Малта и Австрия границата е определена на 16 години.

За разлика от тях минималната възраст за кандидатите за депутати варира от 18 години в страни като Германия, Франция и Испания до 25 години в Гърция и Италия.

Младите хора се считат за ключов демографски фактор за повишаване на избирателната активност. Това обяснява защо длъжностните лица на ЕС са насочили (твърде амбициозните си) усилия към Тейлър Суифт и други известни личности от „А“ класацията, за да убедят представителите на поколението Z и на хилядолетието да излязат и да гласуват.

15 депутати повече в новия Европарламент

Всички граждани на ЕС имат право да се кандидатират за депутати в друга държава от ЕС, ако пребивават там.

На изборите в целия континент ще бъдат избрани 720 членове на Европейския парламент. Това е увеличение от сегашните 705 места, за да се отчетат демографските промени в няколко държави членки.

Законодателството на ЕС предвижда максимум 750 евродепутати плюс председателя на Парламента. Конкретният брой на депутатските места по страни се определя преди всяко провеждане на изборите.

Разпределението отчита населението на страните, както и нуждата от минимално ниво на представителство на гражданите от по-малките страни. В Договора за Европейски съюз е заложен принципът на регресивната пропорционалност, според който трябва да са спазени две условия:

  • по-малките страни имат по-малко представители в Европейския парламент от по-големите;
  • депутатите от по-големите страни представляват повече хора от депутатите от по-малките страни.

Минималният брой депутати от една страна е 6, а максималният – 96.

Според новото разпределение на местата в Европарламента по държави:

Германия запазва квотата с най-голям брой депутати - 96.

Франция получава две места повече и ще има 81 депутати.

Италия остава със 76 места.

Испания обаче добавя още 2 места и така ще има 61 депутати

Полша също увеличава присъствието си с 1 депутат до общо 53.

Румъния няма промяна в квотата - 33 места.

Нидерландия ще има 2 депутати повече и общо 31.

Белгия прибавя 1 място до 22 депутати.

Гърция, Чехия, Швеция, Португалия и Унгария са без промяна в квотите, с по 21 депутати.

Австрия, с +1 депутат получава 20 места.

България остава със 17 депутати.

Дания, Словакия и Финландия разширяват присъствието си с +1 като всяка от тях ще има по 15 депутати.

Ирландия също получава още едно депутатско място и общо 14 представители.

Хърватия запазва досегашната квота от 12 депутати.

Литва също е без промяна - 11 места.

Словения и Латвия прибавят по 1 място, с което ще имат по 9 представители.

Естония продъжава да е със 7 депутати.

Кипър, Люксембург и Малта - по 6.

Парламентът е единствената институция в ЕС, която се избира пряко от избирателите. Другите два основни органа се избират непряко: съставът на Европейската комисия изисква одобрението на членовете на ЕП, докато Съветът се състои от национални министри, определени от съответните правителства.

Първи резултати

Резултатите от изборите ще бъдат обявени едва в неделя вечерта, общо за целия блок. Службите на Европейския парламент възнамеряват да публикуват първите частични оценки в 18:15 ч. централноевропейско време в неделя, а първата прогноза от екзитпол - в 20:15 ч. централноевропейско време.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ