Заплата по директива

Европейският парламент гласува директивата за минималната работна заплата, която регламентира начина, по който ще бъдат регулирани пазарите на труда в страните членки. Ако България приложи новия регламент, с който определянето на минималната работна заплата е съобразено с брутната средна заплата, то тя трябва драстично да се увеличи до 850 лева, изчисляват от Института за пазарна икономика. 

Основната цел на директивата е да гарантира адекватна минимална заплата, която да позволи достоен стандарт на живот, да се бори с бедността сред работещите и да се намали неравенството в трудовите възнаграждения. Тя задава критериите, които държавите-членки трябва да вземат предвид при определяне на законоустановените минимални заплати – покупателна способност, според разходите за живот; общото равнище на заплатите и тяхното разпределение; темпът на растеж на заплатите и дългосрочните национални нива и тенденции на производителност.

Може би най-важната разпоредба гласи, че държавите-членки „използват индикативни референтни стойности, за да ръководят своята оценка на адекватността на законоустановените минимални заплати… За тази цел те могат да използват индикативни референтни стойности, които обикновено се използват на международно ниво, като 60% от средната брутна заплата и 50% от средната брутна заплата.“

По този начин директивата установява де факто двоен праг - пропорциите са различни за медианата и средната стойност, тъй като високите заплати дърпат нагоре втората, но не и първата. Въпреки че не е правно обвързваща, тя представлява ориентир при определянето на минимални заплати на национално ниво. На практика този праг вече ръководи определянето на минималната заплата в различни държави-членки.

 „С приетата директива ЕК се опитва да въведе някакви ориентири. Зададените параметри отговарят на нашия стремеж минималната заплата да покрие поне 50% от средната за страната. Като е нормално да стигне и до 80% от нея, просто защото и средната е ниска”, изтъква Ваня Григорова, икономически съветник на КТ „Подкрепа”.

Като „интересно нововъведение” определи този двоен минимален стандарт за изчисление на МРЗ Адриан Николов от Института за пазарна икономика. „Досега дебатът на европейско ниво се въртеше изключително около изчисляването на минималното заплащане като дял от медианната заплата, но приетият тази седмица текст допуска и ползване на средната заплата за същите цели. Отношението обаче е друго – докато делът от медианната заплата е 60%, то при средната той би бил 50%”, коментира регламента икономистът.

Според него на пръв поглед употребата на средната заплата изглежда повече от странно – тя е много по-динамична от медианната, а и е много по-чувствителна на крайните ниски и високи стойности. Страните, които нямат национална минимална заплата, няма да бъдат принуждавани да въвеждат такава. В този смисъл, приравняването на минималната заплата с дял или от медианната, или от средната заплата може да се изтълкува като даване на повече избор на страните членки да подберат подход, който по-близо отговаря на структурата на местния пазар на труда.

Германия например, очакваше директивата, за да увеличи законоустановената минимална заплата с 12 евро до октомври тази година - около 60% от средната брутна заплата. Ирландското правителство наскоро обяви, че съществуващата законова минимална работна заплата ще бъде премахната до 2026 г. и ще бъде заменена от нова жизнена заплата, която ще бъде определена на 60% от медианата. Белгийските власти също признаха, че минималната заплата не отговаря на новия европейски стандарт. Холандската профсъюзна федерация FNV призова правителството да увеличи минималната заплата до 14 евро, за да изпълни изискванията на директивата.

 „В случая на България обаче, използването на брутната средна заплата за изчисляване на МРЗ би означавало нейното доста агресивно покачване. Ако би ни се наложило да я приравним с 50% от средната, това би означавало равнището ѝ да достигне приблизително 850 лева, много над настоящите 710. Остава отворен въпросът дали изчисленията ще се правят въз основа на актуални данни за средната заплата или със задна дата, както при линията на бедност, която изостава с година назад. Разбира се, ако страната избере да ползва медианата, скокът няма да е толкова значителен”, отбелязва Николов.

„Делът на работната заплата като процент от БВП е най-висок в България от всички останали страни-членки на ЕС. У нас той е 0.64%, а в Ирландия, например - 0.32%. От общо произведената продукция, българският работник взима най-висок дял, а за държава и печалба на работодателя остава най-малката част. БВП на човек на час в България е 21.7 лева. Толкова е произвел”, категоричен е финансовият анализатор Светозар Гледачев.

Грешно е да се мисли и, че директивата ще донесе със себе си спешни промени в практиката на страните членки. След приемането ѝ от Съвета европейските държава ще имат две години, за да въведат новия подход в националното си законодателство. По всичко личи, че дори и тогава поставянето на ограниченията ще имат най-вече козметичен ефект върху подхода към определяне на МРЗ, обобщава Адриан Николов.

Освен всичко останало директивата укрепва колективното договаряне и синдикалната власт. Сред заложените цели е и разширяването на колективното договаряне до заложена цел от 80% от работниците. „Това е всъщност изискването, което може да нанесе най-много щети на пазара на труда по линия на ограничаването на свободата на договаряне и затваряне на голяма част от работниците в колективни договори, които са далеч от най-добрите възможни условия. Доколкото не е ясно точно какви ще са инструментите, с които ще бъде преследвана тази цел, обаче, можем само да се надяваме, че ще си остане в сферата на пожеланията”, е мнението на икономистът от ИПИ.

Ваня Григорова от КТ „Подкрепа” приветства регламента. „Справедливост в рамките на конкретно предприятие се постига чрез колективни преговори, в които работниците заедно поставят исканията си пред работодателя. Обичайно следващият въпрос е: „Може ли българският работодател да плаща европейски заплати?“ Много от тях могат. Тези, които не могат, ще се адаптират, ако не успеят – ще отпаднат от пазара. Добре е правителството да създаде и условия за по-широко провеждане и успешно приключване на колективни трудови преговори, особено в най-сивите и най-експлоататорските сектори”, предлага икономическият съветник на синдиката.

Въвеждането на директивата може да доведе до отказ от реформа на национално ниво, са опасенията на ИПИ. „Ако приемаме за нужно да се прилага минимална работна заплата, то най-подходящият начин за нейното определяне е обвързването ѝ с набор от обективни макроикономически индикатори, които да описват състоянието на икономиката като цяло и на пазара на труда в частност. Подходът на ЕС на обвързване само с динамиката на средната или медианната заплата най-вероятно ще доведе до отказ от въвеждане на далеч по-прецизен МРЗ механизъм, който включително да може и да спре ръста ѝ в ситуации на по-тежка икономическа криза”, предупреждава Адриан Николов.