Ново разминаване между ЕС и САЩ: Брюксел критикува сделката на Тръмп с Путин

Европейският съюз ще продължи да прилага санкциите срещу Русия въпреки споразумението за дизелово гориво, постигнато през уикенда между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин, заявиха външните министри на страните членки в понеделник.

Според обявеното от Тръмп в социалните мрежи споразумението предвижда Москва незабавно да освободи 300 000 тона дизелово гориво за американския и световния пазар, още 500 000 тона през ноември и допълнително един милион тона след това, предава Euronews.

За да улесни сделката, Вашингтон е издал широкообхватно изключение от санкциите за руския дизел до април 2027 г., което предизвика безпокойство в Украйна и сред нейните съюзници.

„САЩ са най-важният ни съюзник, но нашето послание е ясно: ако искаме да сложим край на тази война, единственият начин е чрез оказване на по-голям натиск върху Русия“, заяви върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас преди срещата на външните министри в Люксембург.

„Русия започна тази война. Не бива да забравяме това.

За разлика от суровия петрол, дизеловото гориво има ключово значение за автомобилния товарен транспорт, селското стопанство и част от индустрията, поради което промените в доставките му често оказват пряк ефект върху икономическата активност и потребителските цени.

Калас призова Белия дом да приложи законопроекта за санкции, разработен от покойния американски сенатор Линдзи Греъм, който предвижда мащабни санкции и мита срещу Москва. Законът обаче оставя окончателното решение в ръцете на президента на САЩ.

„Ако този закон бъде приложен, бихме могли да окажем реален натиск, така че Русия да прекрати тази война“, каза тя.

Ирландският външен министър Хелън Макенти определи сделката между Тръмп и Путин като „обезпокоителна“, но подчерта, че ЕС ще продължи досегашната си стратегия.

В понеделник съюзът прие най-мащабното досега разширяване на санкционния си списък, включвайки над 1600 физически лица и организации, обвинени, че подпомагат руските военни действия. Повече от половината от тях са свързани с производството на балистични ракети.

„Това, което трябва да направим, е да пренасочим усилията си и да удвоим натиска върху Русия“, каза Макенти.

„Наш приоритет трябва да остане поддържането на този натиск, но и запазването на каналите за комуникация със САЩ, защото това няма да бъде възможно без американска подкрепа.“

Шведският външен министър Мария Малмер Стенергард също разкритикува сделката и призова европейските държави да използват замразените руски активи, за да увеличат военната и финансовата подкрепа за Украйна.

„Много съжалявам за тази сделка. Надявам се тя да не влезе в сила“, заяви тя. „Държавите от ЕС трябва да запазят спокойствие независимо от действията на САЩ, да продължат курса си, да използват замразените активи и да увеличат натиска върху Русия.“

Литовският външен министър Кястутис Будрис също отправи остри критики. Според него сделката „не помага нито за цените на петролните продукти, нито за единството на трансатлантическата общност“.

„Това не е европейският подход“, каза Будрис. „Нашият подход е да увеличаваме натиска, защото вече виждаме, че той работи. За Европа това е жизненоважен интерес - да помогне на Украйна да премине през предстоящата зима.“

Естонският външен министър Маргус Цахкна свърза споразумението с вътрешнополитическата ситуация в САЩ преди междинните избори следващия месец, на които републиканците на Тръмп изостават от демократите. Според него реалният ефект от сделката вероятно ще бъде ограничен.

Тръмп изпитва затруднения да овладее негативните реакции срещу политиката си спрямо Иран, която според мнозина е основната причина за рязкото поскъпване на горивата.

Цахкна заяви още, че обявеното от Тръмп в неделя енергийно примирие между Русия и Украйна „не работи“, като посочи продължаващите руски въздушни удари срещу украинска територия.

Според наличната информация примирието е предназначено на първи етап да обхване петролните рафинерии, което според критиците създава сериозен дисбаланс. Украйна разполага само с една рафинерия, докато Русия има 32 големи съоръжения.

Киев системно атакува руската петролна индустрия в опит да ограничи финансовите ресурси за войната и да увеличи натиска върху Москва. Тези удари обаче са предизвикали недоволството на Тръмп и са допринесли за сключването на споразумението с Путин.

„Енергетиката е изключително важна, защото предстои студена зима“, каза Кая Калас. „Важно е примирието да не се отнася само до рафинериите, защото Украйна има една, а Русия много. Това определено е в полза на руснаците.“

Сделката откроява нарастващите различия между САЩ и Европейския съюз по въпроса за Русия. Докато администрацията на Доналд Тръмп допуска ограничено облекчаване на санкционния режим с цел увеличаване на доставките на горива, европейските държави продължават да настояват, че прекратяването на войната изисква още по-силен икономически натиск върху Москва.