Повече приходи, по-малко нощувки: Какво се случва с туризма в Хърватия?

На пръв поглед туристическият сезон в Хърватия изглежда по-силен от миналогодишния. Оборотите в ресторантите, хотелите и останалите места за настаняване растат, а през юли туристите са оставили чувствително повече пари. Зад номиналните рекорди обаче се крие нееднозначна картина – част от увеличението се дължи на по-високите цени, резултатите се различават значително между отделните райони, а частните квартири отчитат спад на резервациите, пристиганията и нощувките.

Данните на хърватската данъчна администрация показват продължаващ ръст на оборотите в хотелите и търговските обекти, но те трябва да бъдат разглеждани внимателно, отбелязва изданието Total Croatia News. По-голямата стойност на издадените касови бележки не означава непременно, че туристите са купили повече стоки и услуги. Част от разликата идва от поскъпването на храната, напитките и настаняването.

През юли оборотът на ресторантите и останалите заведения за хранене и напитки е достигнал 891 млн. евро при 802 млн. евро година по-рано. Номиналното увеличение е около 11%, но след изваждане на ефекта от инфлацията реалният ръст се свива до приблизително 7%.

Подобна е картината и за периода от началото на годината до края на юли. Приходите в ресторантьорството и хотелиерството са се увеличили номинално с 11%, но реалното повишение е 6,5%. Потребителите действително са похарчили повече, но почти половината от разликата между двете години може да бъде обяснена с по-високите цени.

Зад рекордните обороти се крият големи регионални различия

В сектора на настаняването през юли са отчетени данъчни обороти за 691 млн. евро спрямо 630 млн. евро година по-рано. Това представлява номинален ръст от 9,7%. След корекцията за инфлацията стойността намалява до 667 млн. евро, а реалното увеличение спрямо юли 2025 г. е 5,9%.

Разликите между отделните хърватски области обаче са значителни. На някои места реалният ръст на приходите от настаняване надхвърля 30%, докато други райони отчитат двуцифрени спадове. Повечето области по Адриатическото крайбрежие регистрират умерено увеличение, но дори сред тях резултатите не са еднопосочни. В Дубровнишко-неретванската област например реалният оборот е намалял с 0,6%.

Крайните стойности в отделни райони могат да се дължат на ниска сравнителна база, промени в начина на отчитане или местни особености, а не непременно на драматична промяна в туристическия поток. Общият извод все пак е, че юли е бил по-добър от миналогодишния, но не в мащаба, който номиналните приходи първоначално подсказват.

Има и методологична промяна. От тази година хърватската данъчна администрация включва в отчетите си плащанията по банков път. За да останат данните сравними с предходния сезон, тези трансакции са извадени от анализа, посочва изданието.

Частните квартири губят гости, хотелите печелят позиции

Оборотите не показват и още една важна промяна – туристите все по-често се насочват към хотелите за сметка на частните квартири. В началото на сезона собственици на ваканционни имоти в някои хърватски дестинации са отчели спад между 20 и 30% както при пристиганията, така и при нощувките, пише в друг материал на Total Croatia News.

Юни се е оказал особено слаб за частните наемодатели. Представители на сектора посочват няколко възможни причини – утвърждаващата се репутация на Хърватия като скъпа дестинация, геополитическата несигурност и промяната в начина, по който туристите планират почивките си. Все повече пътувания се резервират в последния момент, което оставя собствениците на апартаменти с малка предвидимост за оставащата част от сезона.

Хотелите се представят чувствително по-добре. Те осигуряват едва около 14% от легловата база в страната, но през разглеждания период са привлекли 47% от всички нощувки в регистрираните места за настаняване. Това подсказва не само по-висока заетост, но и промяна в предпочитанията на туристите към пакетни услуги, по-предвидимо качество и ранни отстъпки.

Общият резултат за Хърватия остава близо до силните стойности от 2025 г. По-доброто представяне през май е компенсирало част от забавянето през юни, а само през първите осем дни на юли са отчетени над 1 млн. туристически пристигания и около 6 млн. нощувки – приблизително колкото през същия период на миналата година.

Това обаче означава, че растящите приходи не са непременно резултат от значително повече гости. Все по-важна роля играят цените, видът на избраното настаняване и способността на отделните райони и хотелиери да предлагат убедително съотношение между цена и качество.

Има ли прилики с България? 

Подобна дискусия се води и в България, макар все още да няма пълни официални данни, по които да бъде оценен целият летен сезон. Медийните репортажи показват противоречива картина – висока заетост в някои от големите курорти, но и оплаквания от поскъпването, обслужването и стойността, която туристите получават срещу парите си.

Почивката по Южното Черноморие е поскъпнала с между 10 и 15% спрямо миналото лято, съобщи БНТ преди началото на активния сезон. Въпреки това интересът към някои хотели е останал висок. Към 1 август заетостта в Слънчев бряг е надхвърляла 90% според данни на местното сдружение на собствениците.

Отделни представители на бизнеса обаче описват по-различна ситуация. Според оценки, цитирани от БНР, туристическият поток към част от Черноморието е бил с около 20% по-слаб, като високите цени не са довели автоматично до по-добра печалба и са засилили усещането за влошено съотношение между цена и качество. Това не са официални данни за целия пазар, но те показват големите разлики между отделните курорти, категории хотели и видове настаняване.

Цените по заведенията отново се превърнаха в една от най-коментираните теми в социалните мрежи. Наблюденията на потребителите показват, че порция цаца на плажа в Бургас може да бъде намерена за около 3 евро, докато калмарите в Несебър достигат 18 евро, а омар в по-висок клас заведение – 160 евро. Част от туристите предпочитат непретенциозните заведения именно заради по-достъпните предложения, докато други открито заявяват, че усещат значително поскъпване.

Отзивите на чуждестранните гости също са двупосочни. Те продължават да оценяват плажовете и сравнително достъпните цени спрямо редица други европейски курорти, но сред повтарящите се критики са неравномерното обслужване, пренаселеността, паркирането и по-високите сметки през юли и август.