Страните от ЕС са увеличили с 5% средствата за научно-изследователска дейност през 2023 г.

През 2023 г. общият размер на правителствените бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност (GBARD) в ЕС възлиза на 123 684 млн. евро, което се равнява на 0,73 % от брутния вътрешен продукт( БВП). Това е с 5,3% повече в сравнение с 2022 г. (117 424 млн. евро) и с 54,8% повече в сравнение с 2013 г. (79 886 млн. евро), показват данните на Евростат.

Тази информация идва от публикуваните днес от Евростат данни за държавните бюджетни средства за НИРД (GBARD). В статията са представени няколко констатации от по-подробната статия Statistics Explained.

През 2023 г. държавните бюджетни средства за НИРД на равнище ЕС възлизат на 275,6 евро на човек, което представлява увеличение с 53,3 % в сравнение с 2013 г. (181,0 евро на човек). 

Най-високите средства са отчетени в Люксембург (646,6 евро на човек), следван на разстояние от Дания (552,4 евро) и Германия (529,3 евро).

От друга страна, страните от ЕС с най-ниски бюджетни средства за НИРД на човек са Румъния (21,2 евро на човек), България (33,1 евро) и Унгария (48,1 евро). 

Между 2013 г. и 2023 г. почти всички правителства в ЕС ще увеличат бюджетните си средства за НИРД в евро на човек. Най-големи процентни увеличения са регистрирани в Латвия (+291% от 16,0 евро на човек през 2013 г. до 62,6 евро през 2023 г.), Полша (+147% от 37,8 евро до 93,3 евро) и България (+133% от 14,2 евро до 33,1 евро). Унгария е единствената страна от ЕС, която регистрира намаление (-28% от 66,9 евро на 48,1 евро).

Повече от една трета от бюджета за научноизследователска и развойна дейност отива в общите университетски фондове. Най-големият дял от бюджетните средства за НИРД за 2023 г., а именно 35,5 %, е насочен към общия напредък на знанието, финансиран предимно от публична блокова субсидия, известна като публични общоуниверситетски фондове (GUF), които много държавни висши училища получават за подпомагане на всички свои дейности. Освен това 17,3 % от GBARD са били предназначени за общо развитие на знанието от други източници, различни от GUF, следвани от 11,0 % за промишлено производство и технологии, 6,9 % за здравеопазване и 6,0 % за изследване и използване на космическото пространство, посочват от Евростат.