Въглеродният данък на ЕС разпалва глобален търговски конфликт преди COP31

Индия засили противопоставянето си срещу въглеродния граничен данък на Европейския съюз, подготвяйки почвата за сблъсък по време на срещата на върха за климата COP31 следващата седмица в Турция, докато Брюксел продължава с плановете си да разшири обхвата на спорната мярка.

Индийският министър на околната среда Бхупендер Ядав заяви пред местни медии, че Ню Делхи е готов да защитава индустриалните си интереси срещу „едностранни търговски бариери“ като Механизма за въглеродна корекция на границите (CBAM), известен още като въглероден граничен данък на ЕС.

„По отношение на CBAM ще останем твърдо на нашата позиция. Когато става въпрос за защитата на интересите на Индия, именно за това говорим най-категорично“, заяви Ядав.

Въглеродният граничен механизъм на ЕС влезе в сила през януари 2026 г. и обхваща вноса на алуминий, цимент, торове, водород, желязо и стомана. На практика той задължава вносителите да плащат за въглеродните емисии, свързани с производството на тези продукти, предава Euronews.

Малко след въвеждането му няколко държави членки поискаха временно освобождаване на торовете от действието на данъка с аргумента, че той ще доведе до по-високи цени и може да застраши продоволствената сигурност. Искането им обаче не беше прието от Европейската комисия.

Брюксел защитава CBAM с аргумента, че той предпазва европейските производители от нелоялна конкуренция от страни с по-слаби климатични правила. Развиващите се икономики обаче твърдят, че това е несправедлива практика, която може да навреди на техните индустрии и да ограничи развитието им. Макар чуждестранните компании да не плащат директно за емисиите си, те са длъжни да спазват строги изисквания за мониторинг и докладване, които според тях са прекалено обременяващи.

Индийският министър на търговията Пиюш Гоял наскоро разкритикува икономическите последици от механизма по време на форума Berlin Global Dialogue.

„Ако сами сте си наложили CBAM, на практика сте си въвели 50-процентно мито върху вноса на стомана. Това е покана за бедствие. Разходите за живот ще се увеличат, хората ще бъдат недоволни, а индустрията ви ще загуби конкурентоспособност“, заяви Гоял.

Моментът е особено важен, защото Брюксел обсъжда разширяване на обхвата на CBAM към нови продукти, включително перални машини и автомобилни части, както и затягане на правилата срещу заобикалянето на налога. Следващият кръг политически преговори между Европейския парламент и Съвета на ЕС е насрочен за 20 ноември.

CBAM под международен натиск

Съпротивата срещу въглеродния граничен данък на ЕС нараства по света. Канада се опитва да договори освобождаване от режима, докато укрепва енергийните си връзки с Европейския съюз.

Съединените щати също проучват дали механизмът няма да има отрицателно въздействие върху американските компании.

Джоуди Арингтън, председател на бюджетната комисия в Камарата на представителите на САЩ, заедно с още десетима конгресмени, изпрати писмо до търговския представител на САЩ Джеймисън Гриър с искане за действия срещу европейските енергийни регулации.

„Тези политики, включително CBAM, Регламентът за метана и Директивата за надлежна проверка на корпоративната устойчивост (CSDDD), дискриминират американските производители и доставчици, въпреки че САЩ поддържат едни от най-високите екологични стандарти в света за енергийно производство“, се казва в писмото.

Междувременно Великобритания води преговори с ЕС за свързване на своя въглероден пазар със Схемата на ЕС за търговия с емисии (ETS), което би могло на практика да я освободи от действието на CBAM.

Финансовият секретар към британското финансово министерство лорд Ливърмор заяви, че обвързването на двете системи ще предотврати налагането на отделни въглеродни режими върху британските износители.

„За да намалят търговските бариери, Великобритания и ЕС водят преговори за свързване на своите схеми за търговия с емисии, което би създало условия за взаимни освобождавания от CBAM“, посочи той.

Русия вече е започнала официален спор срещу механизма в Световната търговска организация, оспорвайки съвместимостта му с правилата на организацията. На 3 ноември Русия и Китай обявиха, че ще действат заедно на COP31 срещу въвеждането на едностранни търговски бариери.

Докато Брюксел е изправен пред съпротива отвън, той е под натиск и отвътре. Европейски индустрии настояват климатичните разходи да бъдат смекчени.

Отлагането на изискванията по регламента за метана, продължаващият преглед на забраната за продажба на нови автомобили с бензинови и дизелови двигатели след 2035 г., както и споровете около системата за търговия с емисии показват, че европейските политици постепенно отстъпват от някои от най-амбициозните елементи на Европейската зелена сделка.

Губи ли ЕС доверието си в климатичните въпроси?

Затруднен да изпълни собствените си климатични обещания, Брюксел се отправя към международната сцена с отслабена позиция и под влияние на вътрешнополитически разногласия.

Европейският съюз рискува да пристигне на COP31 с по-слаби позиции за преговори, разкъсан между амбицията си да бъде глобален лидер в борбата с климатичните промени и политическото отстъпление, което се наблюдава вътре в съюза.

Брюксел иска срещата на ООН за климата да доведе до напредък в електрификацията и отказа от изкопаемите горива, но същевременно европейските правителства се борят с високите цени на енергията, опасенията за сигурността на доставките и натиска от индустрията, което ги кара да обмислят разширяване на собствените си рафинерии.

Екологични организации твърдят, че ЕС не може убедително да настоява за глобален отказ от изкопаемите горива, докато отслабва или отлага части от собствената си климатична политика.

Според Свен Хармелинг, ръководител на отдела по климатична политика в Climate Action Network Europe, ЕС трябва да работи за преодоляване на разделенията по време на COP31, вместо да ги задълбочава.

„ЕС не може да иска останалата част от света да изпълнява ангажиментите си, докато отслабва климатичните действия у дома или не осигурява достатъчно финансиране. Лидерството в Анталия означава и двете: ускоряване на европейския преход от изкопаемите горива и предоставяне на справедлив дял от международната подкрепа“, заяви Хармелинг.

COP31 започва на 9 ноември в Анталия и е съвместно домакинствана от Турция и Австралия.