Започва битката за наследник на Кристин Лагард начело на Европейската централна банка

Надпреварата за поста председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) официално започна. Правителствата на страните от еврозоната имат срок до този петък, за да предложат кандидати за наследник на Кристин Лагард. Финансовите министри на държавите от валутния съюз ще разгледат номинациите на среща на 9 ноември, съобщи пред Euronews говорител на Еврогрупата – органа, който обединява финансовите министри на страните от еврозоната.

След писмото на Лагард до председателя на Европейския съвет Антонио Коща миналия четвъртък „Съветът на ЕС започна процедурата по назначаване на наследник на председателя на ЕЦБ“, заяви говорителят.

„Членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ се назначават от Европейския съвет, който взема решението си въз основа на препоръка на Съвета на ЕС за конкретен кандидат“, обясни той, визирайки съответно лидерите на държавите членки и националните министри.

В гласуването по тази препоръка участват само държавите, които използват еврото. Именно поради тази причина назначенията се обсъждат предварително в рамките на Еврогрупата, предава Euronews.

Нейният председател, гръцкият финансов министър Кириакос Пиеракакис, „призова държавите членки да изпратят своите номинации до петък, 6 ноември“, добави говорителят. Той уточни, че на заседанието си на 9 ноември Еврогрупата ще направи преглед на предложените кандидатури.

За да получи подкрепа, един кандидат трябва да бъде одобрен от най-малко 16 от общо 21 държави в еврозоната, представляващи поне 65% от населението на валутния съюз.

След това окончателното решение ще бъде взето от европейските лидери, след като Европейският парламент и Управителният съвет на ЕЦБ представят своите становища.

Миналата седмица Кристин Лагард обяви, че ще напусне поста на 7 февруари 2027 г., като по този начин ще съкрати осемгодишния си мандат с близо девет месеца.

В разговор с журналисти във Франкфурт по-късно същия ден тя заяви, че напускането на поста ще ѝ даде свободата да изразява позициите си и по въпроси извън паричната политика.

„Не мисля, че мога да остана неутрална“, заяви Лагард. „Интересувам се от истината и виждам как тя много често бива накърнявана и опровергавана чрез изопачаване на фактите.“

Лагард обаче отказа да коментира дали би подкрепила конкретен кандидат на президентските избори във Франция през април 2027 г.

Както Euronews съобщава още от февруари, през цялата година се появяваха спекулации, че моментът на нейното оттегляне е свързан с предстоящите избори във Франция. Предсрочното напускане дава възможност на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц да участват в избора на нейния наследник, докато крайната десница отчита силни резултати в социологическите проучвания преди вота през април.

Лагард обеща „пълна приемственост в работата“, като определи ЕЦБ като „стабилна и силна като скала“.

В същия ден централната банка остави депозитната лихва непроменена на ниво от 2,5%. До напускането си Лагард ще председателства още две заседания, на които ще бъдат вземани решения за лихвените проценти – през декември и февруари.

Две имена се открояват като фаворити в надпреварата за ръководния пост в ЕЦБ. И двамата кандидати получиха публичната подкрепа на своите правителства още през септември – седмици преди обявяването на решението на Лагард.

Първият е Пабло Ернандес де Кос, генерален директор на Банката за международни разплащания (BIS), често наричана „централната банка на централните банки“. Той беше управител на Испанската централна банка в периода 2018–2024 г.

Испанският премиер Педро Санчес го подкрепи в интервю за Bloomberg на 23 септември, с което Испания официално издигна за първи път свой кандидат за председател на ЕЦБ.

В необичаен ход лидерът на испанската опозиция Алберто Нунес Фейхоо също подкрепи кандидатурата му през октомври, преди предсрочните избори в страната този месец.

Другият основен претендент е Клаас Кнот, който ръководи Нидерландската централна банка в продължение на 14 години, до 2025 г.

Ден след като Санчес обяви подкрепата си за Ернандес де Кос, нидерландският премиер Роб Йетен заяви пред Bloomberg, че Кнот би бил „идеален избор“ за много държави.

Пазарите за прогнози също сочат, че надпреварата се свежда основно до двама кандидати.

Към вторник сутринта участниците в платформата Kalshi оценяваха шансовете на Ернандес де Кос да получи поста на 34%, а тези на Кнот – на 31%. В Polymarket разликата беше по-голяма – съответно 41% и 30%.

И в двете платформи на трето място се нарежда бившият управител на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало, който напусна поста през февруари. Шансовете му се оценяват на 5% в Kalshi и 13% в Polymarket, макар че на всеки от двата пазара са заложени едва по няколко хиляди долара.

В надпреварата вече е споменавано и името на президента на германската централна банка Бундесбанк Йоахим Нагел, въпреки че досега нито един германец не е оглавявал ЕЦБ.

Председателският пост е само част от предстоящите преговори. Германката Изабел Шнабел, която отговаря за пазарните операции на ЕЦБ, ще напусне институцията на 3 януари, за да се присъедини към Международния валутен фонд (МВФ). Мандатът на главния икономист на ЕЦБ, ирландеца Филип Лейн, пък изтича в края на май следващата година.

Тъй като половината от шестчленния Изпълнителен съвет на ЕЦБ ще бъде сменена в рамките на пет месеца, се очаква европейските столици да водят преговори за трите позиции като част от общ пакет.

Вероятно Париж ще се насочи към поста на главен икономист, вместо да настоява за трети френски председател на ЕЦБ. Мадрид от своя страна иска отново да има представител в Изпълнителния съвет, след като тази година загуби поста на заместник-председател.