Гръцката драма и българският ѝ прочит

Гърците били разгромили неолиберализма и били показали какво е демокрация: дни наред българските социалисти заливаха публиката със своя прочит на гръцката драма. Само че този прочит няма нищо общо с реалността.

Няколко дни поред българските социалисти заливаха публиката с ликуващи изявления и декларации за гръцкия референдум, повтарящи в общи линии тезите на крайнолевите от гръцката „Сириза”: резултатът от този вот бил поражение, удар и провал за неолиберализма и победа за демокрацията. Гърците се противопоставили смело на „несправедливия неолиберален модел”, "който води до увеличаване на дълговете и страдание за народите"; противопоставили се също на големите финансови институции, „които с поредица от кредити изтощават икономиката на Гърция"; противопоставили се и на европейската бюрокрация, "която по инерция не следи за интересите на европейските граждани". Така те показали "колко важна може да бъде пряката демокрация за определяне на хода на историческото развитие на една държава", както и че „идеята за солидарността все още може да е по-силна от неолибералния индивидуализъм". Което давало "надежда за възраждането на социална Европа".

Неолиберализмът - главният губещ?

В последните години т.нар. неолиберализъм е модерно обяснение за всякакъв вид икономически провали и несгоди навсякъде по света. Използващите го обикновено не си правят труда да кажат какъв точно смисъл влагат в това понятие и говорят най-общо за някакъв нарушен баланс между пазара и човека, между икономическата свобода и държавната намеса, като те винаги са на страната на човека и на държавата.

Само че във формулата на успеха или неуспеха на обществата има много други фактори. Животът е доста по-сложен и разнообразен от идеологическите клишета. И често ги опровергава.

Така и неолиберализмът (какъвто и смисъл да влагат в него хората, които го размахват като плашило) има малко общо с гръцката криза. Тя не е дело на „невидимата ръка на пазара”, защото там тази ръка беше и в голяма степен продължава да е вързана. Обратно - гръцката криза е следствие от прекомерна намеса на държавата. Държава, управлявана и непрекъснато раздувана от корумпиран политически елит, който за да се възпроизвежда, на практика корумпираше цялото общество с фантастични социални придобивки и привилегии, драстично несъразмерни с икономическата реалност. Държава на процъфтяващите лъжи - „на едро” (при приемането на страната в еврозоната, а и години наред след това, правителството разпространяваше лъжи за размера на бюджетния дефицит) и „на дребно” (като например инвалидните пенсии на т.нар. Остров на слепците и масовото неплащане на данъци). Именно това „благоденствие”, финансирано в продължение на десетилетия в голяма степен с чужди пари, е в основата на двуцифрените дефицити и многомилиардната задлъжнялост на Гърция.

Исканите от кредиторите ѝ реформи също нямат много общо с неолиберализма. Те са просто опит всички тези безумия да бъдат отстранени и сметките да бъдат вкарани в съответствие с реалните възможности на гръцката икономика. През последните пет години тези реформи срещнаха огромна съпротива, многократно бяха отлагани и натаманявани, някои от тях така и не бяха изпълнени. И въпреки това (противно на разпространяваните твърдения) те дадоха резултат - миналата година икономиката и заетостта започнаха да растат, бюджетът излезе на излишък, а страната се върна на международните финансови пазари. Когато обаче „Сириза” дойде на власт, посоката отново се обърна. И сега всичко трябва да започне отначало. Жертвите (каквито и да са били) се оказаха напразни.

Тъй че не неолиберализмът претърпя поражение на гръцкия референдум. Главният губещ е просто здравият разум. Което се потвърждава и от факта, че отхвърлените на референдума условия на кредиторите после бяха представени като план на гръцкото правителство.

Демокрацията - главният победител?

Казват, че главният победител на референдума била демокрацията. Тази победа пък дава основание на гръцкия премиер Ципрас да настоява за солидарност „на основата на европейското обединение и принципи, на взаимното уважение и равенството”. Гърците обаче явно са по-равни от другите и имат право на повече демокрация, солидарност и уважение. Защото последните 240 милиарда кредити не са платени от „големите финансови институции”, от някакви кръвожадни банкери и финансови изедници, а от данъкоплатците в другите европейски държави. Защо да не им се даде и на тях демократичното право да кажат дали са съгласни тези кредити да бъдат отписани? Защо не бъдат попитани например преминалите през същите (ако не и по-големи) страдания испанци и португалци? Или пък трите балтийски републики, чиито икономики за година се сринаха с двуцифрен процент (най-много в ЕС), но след много лишения и бързи реформи само за две-три години започнаха да растат с 4-5 на сто (най-бързо в ЕС)?

Победител в гръцкия референдум е не демокрацията, а заблудата, че катастрофата може да се размине по някакъв магически безболезнен начин. Победител е безотговорно поддържащият тази заблуда хулигански популизъм. Защото какво друго освен хулиганство е да наричаш терористи тъкмо онези, за чиято сметка живееш и въртиш политика, докато ги шантажираш и рекетираш отново да ти платят сметката?

Баналната истина

Разбира се, на обикновените гърци никак не им е лесно - те заслужават съжаление и съчувствие и в края на краищата ще получат подкрепа (изразяваща се включително и в някаква форма на „подстрижка” на дълга). Да, част от причините да се стигне до тази криза са и в институциите, лидерите и правилата на еврозоната и ЕС. Европа очевидно има сериозни проблеми, чието решаване е въпрос на политически дебат и сблъсък на идеи.

В момента обаче тече нескопосан опит гръцката драма да бъде натикана в някакви кухи идеологически доспехи, за да се прикрие същността ѝ, която, впрочем, е съвсем проста и банална. Това е драмата на изправилия се пред болезнения сблъсък с реалността човек, свикнал с илюзията, че може да живее охолно, харчейки чужди пари, и че винаги ще се намери някой, който да му плати сметката.

Тази илюзия е заразителна и Гърция не е единствената европейска държава, поразена от нея. Мнозина така са свикнали с разточителната социална държава, че вече я възприемат като нещо дадено от Бога, при това завинаги. Тя обаче е въпрос на много пари, а не на всенародни допитвания.

Затова поражението на здравия разум и победата на хулиганстващия популизъм на гръцкия референдум могат да имат опасни последици. Те не само не дават „надежда за възраждане на социална Европа”, но дори заплашват самата идея за обединена Европа. А това е перспектива, която в най-голяма степен застрашава страни като България.

Колкото до БСП, истината е още по-проста и банална - изпаднала в безпътица, изпразнена от смисъл, тази партия се опитва да се прикачи към „победата” на „Сириза”. И далеч не е единствената.

Ясен Бояджиев, "Дойче Веле"