Еврозоната все по-близо до дефлационен капан

Еврозоната е все по-близо до дефлационен капан след като годишната инфлация се понижи през  март с 0,2 процентни пункта, до 0,5%. Това е най-ниското ниво на инфлацията в Еврозона от октомври 2009 г., показват данни на европейската статистическа служба „Евростат”.

През март цените на храната, алкохола и тютюна са скочили с 1%, но тези на енергийните източници са се понижили с 2,1%.

Данните увеличиха опасенията от дефлация в Еврозоната, тъй като инфлацията остава много под зададената от Европейската централна банка цел в размер на 1,9%.

За обикновените граждани е добра новина да падат цените на стоките и услугите, но това като цяло е лошо за икономиката. Дефлацията говори за свиване на търсенето, тъй като потребителите отлагат покупките в очакване на ново поевтиняване, което кара компаниите да задържат увеличението на цените, вследствие на което се смаляват печалбите и инвестициите. Това води до намаляване на доходите и заетостта като цяло.

Понижаването на потребителските цени е пагубно за икономиките, излизащи от рецесия, понеже повишава реалната стойност на дълговете. Това предупреди в началото на годината Кристин Лагард, директор на Международния валутен фонд (МВФ).

„При ниво на инфлация по-ниско от целевите показатели при много централни банки ние виждаме растящ риск от дефлация, която може да окаже негативно въздействие на възстановяването на световната икономика. Дефлацията е опасна, понеже може да доведе до намаляване на печалбите на предприятията, намаление на инвестициите и производството и да окаже негативно въздействие на БВП”, коментира Лагард.

Световната банка предупреди в последния си доклад, че изходящите капиталови потоци от развиващите се страни, в резултат на оттеглянето на паричните стимули от Федералния резерв в САЩ, могат да доведат до низходяща крива в международната финансова система.

„Ако пазарните реакции са прибързани, развиващите се страни могат да се сблъскат със спад на инвестициите от 80% до месеци“, се посочваше в доклада.

Една след друга развиващите се икономики попадат под заплахата от отлива на капитали. Колкото по-дълго продължава това, толкова по-високи ще са рисковете, тъй като инвеститорите ще започнат да се питат коя ще е следващата страна, която ще падне жертва, и да реагират превантивно. Така процесът може да се превърне в глобален дефлационен шок. Централните банки на редица страни взеха спешни мерки, за да спрат изтичането на капитали, увеличавайки лихвените проценти многократно.

У нас ситуацията не е много по-различна. 2013 г. приключи с дефлация от 1,6%, а новата година стартира отново с дефлация. По данни на НСИ през февруари потребителските цени у нас са намалели с 0,4% спрямо януари. Годишната инфлация за февруари 2014 г. спрямо февруари 2013 г. е минус 2,6%. Средногодишната инфлация за периода март 2013 - февруари 2014 г. спрямо периода март 2012 - февруари 2013 г. е минус 0,2%. През януари потребителските цени намаляха с 0,2 на сто.