Приключването на гръцкия кошмар

Лидерът на радикално лявата гръцка партия "Сириза" Алексис Ципрас оглавява Гърция като премиер. Той е първият европейски лидер, избран заради експлицитното обещание да отправи предизвикателство към политиките на икономически въздържания, които преобладават в Гърция от 2010 г. насам. И ще има, разбира се, много хора, които ще пожелаят той да се откаже от това обещание и да се държи "отговорно". Но как работеше това нещо с отговорността досега?

Това коментира и пита в материал във вестник "Ню Йорк Таймс" световноизвестният икономист и професор по икономика и интелектуални въпроси в Принстън Пол Кругман. Материалът му е озаглавен "Приключването на гръцкия кошмар" (Ending Greece’s Nightmare). 

За да се разбере политическото земетресение в Гърция, ще помогне да обърнем поглед назад към стендбай споразумението на Гърция от май 2010 г. с т.нар. "тройка" кредитори - МВФ, ЕЦБ и ЕК, продължава той. И припомня, че тогава бе договорено страната да получава кредити в замяна на комбинация от мерки за икономически ограничения и реформи. "Това е забележителен документ, в най-лошия смисъл. Докато се преструваше на здравомислеща и реалистична, тройката разгласяваше икономическа фантазия. И гръцкият народ плащаше цената за тези заблуди на елита", пише Кругман. 

По думите му икономическите очаквания, заложени в споразумението, са били че Гърция може да наложи сурови икономии с малък ефект върху растежа и безработицата. Гърция вече бе в рецесия, когато сделката беше сключена, но се приемаше, че този спад скоро ще спре - че ще има малко свиване на икономиката й през 2011 г. и че към 2012 г. тя ще се възстановява от безработицата, казва още икономистът. Той посочва, че очакванията са били безработицата да скочи от 9,4% през 2009 г. до почти 16% през 2012 г., но да започне да намалява сравнително бързо. 

"Това, което реално се случи, бе един икономически и човешки кошмар. Далеч от приключването й през 2011 г., гръцката рецесия набра скорост. Гърция не удари дъното до 2014 г. и до този момент премина през напълно разгърната депресия с общо покачване на безработицата от 28% и на младежката безработица до над 60%. А възстановяването, което се случва в момента, е едва забележимо, като не предлага никаква перспектива за завръщане към жизнения стандарт отпреди кризата в обозримо бъдеще", допълва Кругман. 

Какво се обърка? "Сравнително често срещам уверения, че Гърция не си е спазила обещанията, че се е провалила в това да направи обещаните съкращения на разходите. Нищо не може да бъде по-вярно. Гърция наложи сурови съкращения в държавните услуги, заплатите на администрацията и социалните помощи. Благодарение на повтарящи се вълни от икономически ограничения публичните разходи бяха орязани много повече, отколкото предвиждаше програмата и към момента са 20% по-ниски в сравнение с 2010 г.", посочва авторът. 

"Защо първоначалните очаквания бяха толкова прекомерно оптимистични? Както казах, защото предполагаемо здравомислещите държавници в действителност бяха се заели с икономика на фантазиите. Както Европейската комисия, така и Европейската централна банка, решиха да вярват във феята на доверието - в твърдението, че ефектите на директното унищожение на работни места биха били повече от компенсирани от растежа на частния сектор. МВФ беше по-предпазлив...", смята икономистът. 

Кругман казва, че ако тройката е била истински реалистична, тя е щяла да признае, че настоява за невъзможното. "Призовавайки за основна промяна, Ципрас е много по-голям реалист от държавниците, които искат боят да продължи и така да се подобри моралът. Останалата част от Европа трябва да му даде шанс да сложи край на кошмара на страната си", завършва той.