Защо неподчинението е важно и как да го практикуваме?

На среща сте, когато шефът ви се обажда и ви предлага да промените едно число, за да изглежда тримесечният отчет по-добре. Главите кимат. Слайдовете продължават. Усещате как стомахът ви се свива и започвате да се питате дали да споделите това и да бъдете нарочени от вашия ръководител, или да замълчите и да станете негов съучастник.

Повечето хора си представят неподчинението като някаква форма на драматични изблици. В действителност често именно тези малки, напрегнати ситуации са моментите, в които съвестта се сблъсква със следването на заповеди.

За първи път видях силата на неподчинението не на работното място, а по-близо до дома. Майка ми беше човек, който угаждаше на хората: плаха, учтива, готова да се съобразява. Висока едва 125 см, тя поставяше нуждите на всички останали над своите. Но един ден, когато бях на 7, видях различна нейна страна.

Връщахме се от магазина за хранителни стоки в Западен Йоркшир, Англия, когато група тийнейджъри блокираха пътя ни в тясна уличка. Те ни отправиха расистки обиди и ни казаха да си „вървим у дома“.

Реакцията ми беше мигновена – мълча, избягвам конфликт и се отдалечавам от тях възможно най-бързо. Хванах майка ми за ръката, подканвайки я да се движи с мен. Но тя не го направи. Моята тихa и почтителна майка направи нещо съвсем различно. Тя спря, обърна се и погледна момчетата директно в очите. След това попита спокойно, но твърдо: „Какво имате предвид?“

Тя не беше шумна или агресивна. И в този момент тя ми показа, че неподчинението не винаги е агресивно и може да дойде от хората, които най-малко очаквате.

Пренесох тези уроци в работата си като лекар, а след това и като организационен психолог. В продължение на десетилетия изучавам защо хората се подчиняват и мълчат, когато не искат, и как могат да демонстрират неподчинение по умен начин. В моята книга „Defy: The Power of No in a World That Demands Yes“, предлагам рамка, базирана на изследвания в поведенческите науки, която може да ви помогне да се противопоставите на външен натиск по начини, които са целенасочени, ефективни и верни на вашите ценности.

Какво всъщност представлява неподчинението

Когато хората мислят за неподчинение, те често си представят тийнейджъри, които блъскат врати и викат по улиците, или бунтовници, които нарушават правилата само заради тръпката. Но това не е видът неподчинение, който изучавам, нито видът, който оформя живота ни най-често.

Неподчинението не е само по себе си противопоставяне на другите. Става въпрос за избор да действате в съответствие с ценностите си, когато има натиск да направите друго.

Този натиск може да дойде отвсякъде: шеф, който ви подтиква да манипулирате данни; приятел, който ви подтиква да направите нещо, което не искате; култура, която ви казва да останете на мястото си. Неподчинението в тези моменти може да е нещо малко, като да кажете „не“, да поискате разяснение или просто да се отдръпнете настрана, вместо да се втурнете с групата. Друг път това означава да говорите, да се противопоставите на авторитета или пък да напуснете дадено място.

Погледнато по този начин, неподчинението не е фиксирана черта, с която някои хора се раждат, а други нямат. Това е умение, което можете да укрепите с времето. В някои дни може да се подчинявате, в други може да се съпротивлявате. Важното е да имате осъзнатостта и инструментите, за да направите избора съзнателно, вместо да позволявате на страха или навика да решават вместо вас.

Защо хората се подчиняват

Ако неподчинението е толкова важно, защо хората толкова често предпочитат да запазват мълчание?

Една от причините е психологически процес, който открих в моето изследване – тревожност от инсинуация. Тя възниква, когато хората се притесняват, че неспазването на желанията на друг човек може да се тълкува като сигнал за недоверие. Отхвърлянето на молбата на шефа за „коригиране“ на числата може да ви се стори като действие, с което намеквате, че той е нечестен. За да избегнете този дискомфорт, вие се съгласявате, дори когато това нарушава вашите ценности.

Поведенческата наука отдавна документира това влечение към подчинение. През 60-те години на миналия век, например, психологът Стенли Милграм показа, че обикновените хора биха прилагали това, което смятат за опасни електрошокове на непознати, просто защото авторитетна фигура им е казала да го направят.

Моите собствени изследвания показват изненадващо високи нива на съобразяване с очевидно лоши съвети, дори когато са дадени от непознат, без да има последствие за неподчинение. Хората чувстват огромен социален натиск да се съгласят с това, което другите предлагат. Това е така, защото ако никога не сте били обучавани как да казвате „не“, тази дума ви кара да чувствате неудобно и неловко.

Рамка за действие

Ако съобразяването е човешко по подразбиране, как можете да изградите „мускула“ на неподчинение? В моето изследване разработих просто ръководство, което наричам „Компас на неподчинението“. Като навигационно помагало, то ви ориентира в трудни ситуации, като задава три типа въпроса:

• Кой съм аз? Кои са основните ценности, които са най-важни за мен?
• Какъв тип ситуация е това? Безопасно ли е да се съпротивлявам? Ще има ли положителен ефект?
• Какво прави човек като мен в подобна ситуация? Как мога да поема отговорност и да действам по начин, който е в съответствие с моята идентичност и ценности?

Задаването на тези въпроси превръща неподчинението от интуитивна реакция в съзнателна практика. И ето какво е важно: Третият въпрос („Какво прави човек като мен в подобна ситуация?“) се връща към първия („Кой съм аз?“), защото начинът, по който действате отново и отново, се превръща в това, което сте.

Неподчинението не винаги означава открита конфронтация. Понякога означава задаване на уточняващ въпрос, спечелване на време или тих отказ. Може да означава да се изкажете или да се отдръпнете. Ключът е да започнете с малко, да практикувате редовно и да поставите ценностите си в центъра на изборите, които правите. Както всяко умение, колкото повече практикувате, толкова по-естествено става то.

………….

Сунита Сах, професор по мениджмънт и организации в университета „Корнел“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев