АИКБ предлага 10 мерки за свиване на бюджетния дефицит

Една от най-големите работодателски организации, Асоциацията на индустриалния капитал в България възрази с позиция до медиите срещу заложения в проектобюджета на служебното правителство дефицит от 6,4%. Както ви съобщихме по-рано днес, кабинетът реши днес в крайна сметка да внесе в парламента първоначално разработените разчети, в които се залага висок дефицит и теглене на нов голям дълг.

От АИКБ заявяват, че „такъв държавен бюджет е напълно неприемлив поради факта, че за следващото десетилетие по този показател страната ни ще се отдалечи от декларираната важна цел и основен приоритет– приемане в Еврозоната.“

Организацията декларира, че е „твърдо против планиране на прекомерен бюджетен дефицит.“ Освен това, „приемане на държавен бюджет с планиран бюджетен дефицит в размер на 6.4% е незаконосъобразно действие, нарушаващо българското и европейското законодателство, което е друг аргумент за въздържането ни от подкрепа на законопроекта.“, посочват още от АИКБ.  „Това е пряко неспазване на чл. 25 от Закона за публичните финанси, който определя, че целта на сектор „Държавно управление“ е постигането и/или поддържане на нулево или положително бюджетно салдо, като по изключение допуска дефицит на годишна основа, който не може да надвишава 3 на сто от БВП. Европейският пакт за стабилност и растеж също дефинира цел горна граница на бюджетен дефицит на страните членки – 3% от БВП.“, напомнят от организацията.

В същото време от АИКБ подчертават, „че този планиран дефицит е резултат на предизборен политически популизъм и неправилни политически решения, довели до ръст на бюджетните разходи (особено за пенсионни и социални плащания), несъобразен с възможностите на икономиката.“

На пет поредни парламентарни избори в рамките на две години „политическите партии наддаваха за благоразположението на различни социални групи гласоподаватели без оглед на липсата на адекватно дългосрочно финансиране на тези огромни бюджетни разходи със съответни приходи в бюджета.“, отбелязват от АИКБ. Организацията вижда причината за така предложените разчети най-вече в приетите от предишните три парламента нормативни актове, които са довели до намалени приходи в хазната заради въведени данъчни облекчения и увеличени разходи (особено пенсионни и социални) и нарича това „безотговорни предизборни популистки решения, довели до влошаване на фискалната и макроикономическата стабилност на страната“.

В същото време настоява, че в никакъв случай не трябва да се променя действащият данъчен модел и да се увеличават данъчни ставки без широк обществен дебат, в който да бъдат оценени преките ползи и вреди от всяко предложение. „ Увеличение на преки и косвени данъци в период на криза ще доведе до увеличен натиск върху икономическите субекти, ръст на сивата икономика и задълбочаване на рецесията на икономиката. Това ще бъде лош сигнал за инвестиралите в България, както и за потенциалните бъдещи инвеститори.“, предупреждава организацията.

Къде могат да се търсят резерви за намаляване на бюджетния дефицит до допустимите граници?

АИКБ предлага 10 мерки за увеличаване на приходите и намаляване на разходите в проекторазчетите, които би подкрепила и по нейни сметки биха довели до свеждане на дефицита до 2,75%

1. Отмяна на индексация на възнагражденията и разходите за облекло на заетите в органите на съдебната власт и на народните.

Очакван ефект: - 145 млн. лв.

2. Намаляване на разходите за издръжка на държавния апарат – разходите за издръжка растат със 58% спрямо предкризисната 2019 година и с 11%, 356 млн. лв. спрямо предходната 2022 г. (2023 г. - 3547.10; 2022 г. - 3190.30; 2019 г. - 2246.4) Натрупаната за този период инфлация е 30.2%. Предлагаме намаление на разходите за издръжка на държавния апарат до размера на натрупаната инфлация за периода.

Очакван ефект: - 622.3 млн. лв.

3. Намаляване на разходите за персонал – дълго отлаганата реформа в държавната администрация, бавното въвеждане на електронни услуги и електронно правителство резултира в свръхразходи за възнаграждения на тази администрация. Разходите за държавен персонал през 2023 г. растат с 43% спрямо размера им през 2020 г., при натрупана за периода инфлация в размер на 25%. (2023 г. - 10818.8; 2022 г. - 9625.6; 2020 г. -7561.6). Предлагаме намаление на разходите за персонал до нивата им от 2022 г.

Очакван ефект: - 1 193.2 млн. лв.

4. Отмяна на прилагането на намалени ставки по Закона за ДДС (0% и 9%), въведени като извънредна мярка за борба с икономическите последици от COVID-кризата. От Асоциацията уточняват, че предлагата тази мярка, отчитайки изразените вече възражения от Асоциацията на заведенията в България. Припомняме, че намалената на 9% ДДС ставка продължава да е в сила за ресторантьорски и кетъринг услуги, туристическите услуги, книгоиздаването, храни и стоки за бебета и малки деца.

Според действащите и към момента правила, намалената на 9% ставка е в сила до 31 декември тази година за ресторантьорски и кетъринг услуги и за туристическите услуги, а до 1 юли т.г. – за доставката на природен газ и централно отопление. Нулевата ДДС ставка беше въведена по време на кабинета „Петков“ за хляба и тестени изделия.

Очакван ефект: - 503.2 млн. лв.

5. Определяне на 90% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г. В проектобюджета на служебния кабинет се предлага дивидентът за държавата от държавните дружества и предприятия да е 50%

Очакван ефект: - 650.0 млн. лв.

6. Отлагане на увеличението на заплатите на педагогическия персонал до 125% от средната работна заплата за страната за 01.10.2023 г. Според АИКБ в настоящата ситуация е допустимо забавяне на темпа на увеличение на заплатите на педагогическия персонал с цел намаляване на бюджетните разходи и консолидация на държавния бюджет.

Очакван ефект: - 349.0 млн. лв.

7. Отлагане на индексацията на пенсиите за 01.10.2023 г. Пенсиите на българските пенсионери бяха повишени през 2022 г. с над 30% на два пъти, припомнят от АИКБ. С първото повишение, влязло в сила на 1 юли миналата година бяха индексирани и беше повишена минималната пенсия до нивото на линията на бедност, при което „беше компрометиран пенсионноосигурителният модел на България и 50 % от пенсионерите получават една и съща пенсия без оглед на осигурителния им стаж и приноса им към осигурителната система.“, отбелязват от работодателската организация. Като грешка оттам отчитат и второто повишение от 01.10.2022 г., когато пенсиите бяха преизчислени с повишаване на индивидуалния коефициент на пенсионерите. „Тези неправилни популистки политики доведоха до това, че с пенсията осигурява средно 71% компенсиране на загубения доход от трудово възнаграждение, при 46% за 2021 г. и почти всеки втори доход в България е доход от пенсия.“, посочват от АИКБ.

По изчисления на организацията, разходите за пенсиите от 2019 г. до момента растат с над 90% при 30% инфлация за същия период. Отлагането на индексацията с 12% за три месеца ще подпомогне осигуряването на фискалната и макроикономическата стабилност на страната, което ще укрепи и пенсионната система, имайки предвид, че 50% от средствата за пенсии идват от субсидии от държавния бюджет, смятат от АИКБ.

Очакван ефект: - 547.0 млн. лв.

8. Намаляване на размера на капиталовите разходи с 20% - в проекта на държавен бюджет са заложени рекорден размер на капиталовите разходи, 10 105.1 млрд. лв., вкл. планирани инвестиции по НПВУ и оперативните програми, финансирани със средства от ЕС, в т. ч. и националното съфинансиране, както и капиталови разходи, финансирани с бюджетни средства.

До края на годината остават 8 месеца, а през изминалите 4 месеца в условията на липсващ бюджет едва ли са реализирани огромни инвестиции с бюджетни средства, подчертават от АИКБ. А тъй като „традиционно капиталовите разходи не се изпълняват в пълен размер, смятаме, че МФ трябва да поиска от първостепенните разпоредители детайлна информация за проектната инвестиционна готовност и от финансовата сметка за 2023 г. да отпаднат финансирания на проекти, които нямат готовност през настоящата година да изпълнят предвидените инвестиции, да актуват съответните дейности и да разплатят свършената работа.

Очакван ефект: - 2 021.02 млн. лв.

9. Намаление на обхвата на получателите на енергийни помощи за домакинствата – в момента поради липса на дефиниция за енергийно бедни, както и поради липса на всеобхватен регистър на всички доходи на физическите лица (облагаеми и необлагаеми) се извършва субсидиране на цената на парно и електрическа енергия за всички битови потребители, в т. ч. на много богати граждани, които нямат нужда от подобна субсидия. Нещо повече - изкривеният модел на предоставяне на субсидиите подпомага повече тези, които потребяват повече, а това са именно по-състоятелните граждани, казват от АИКБ. „Нашите изчисления показват, че ако се създадат условия за освобождаване на цените на ток и парно и те да се формират на пазарен принцип, както и ако се диференцират нуждаещите се от подпомагане енергийно бедни българи, то тогава необходимата субсидия ще получат около 30% от битовите потребителите.“

Очакван ефект: - 600.00 млн. лв.

10. Ограничаване на злоупотребите, свързани с обезщетения за временна нетрудоспособност и обезщетения за безработица. Поради липса на адекватен и навременен контрол, а в някои случай „с престъпно съдействие на длъжностни лица, ежегодно от бюджета на НОИ се източват около 200 млн. лв.“, свързани с фалшиви болнични листове и с обезщетения за безработица на безработни лица, имали краткосрочна заетост в друга страна от ЕС и получаващи максимално по размер, определено от закона, обезщетение за безработица. Пресичането на тази схеми ще увеличи свободния ресурс в бюджета на НОИ и нуждата му от финансиране от държавния бюджет.

Очакван ефект: - 200.00 млн. лв.

Според АИКБ общата сума на предложените 10 мерки за увеличаване на бюджетни приходи и намаляване на бюджетни разходи ще подобри бюджетното салдо с 6.830 млрд. лв. и ще сведе бюджетния дефицит до 5.065 млрд. лв. (2.75 % от БВП)