Гърция влиза в демографска криза: 2 милиона по-малко работещи до 2050 г. и риск от спад на БВП с 15%

Гърция влиза в демографска криза: 2 милиона по-малко работещи до 2050 г. и риск от спад на БВП с 15%

Гърция е на прага на сериозна демографска и икономическа криза. До 2050 г. трудовата сила в страната може да намалее с 2 милиона души, което да доведе до загуба на 15% от брутния вътрешен продукт. Данните бяха представени от ръководителя на Критския център на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Арис Алексопулос, цитиран от БТА.

Според него Гърция е изправена пред драматична трансформация - хората раждат по-малко, живеят повече и се придвижват по-често. Именно тези фактори ще доведат до рязък спад на икономически активното население във възрастовата група 15–64 години.

30% по-малко работещи за по-малко от три десетилетия

В момента в Гърция има около 6,6 млн. икономически активни хора, но според прогнозите до 2050 г. броят им ще бъде с 30% по-нисък. Това означава директен икономически удар, предупреждава Алексопулос.

Ако производителността на труда не бъде значително увеличена, страната може да загуби до 15% от БВП, което би имало дълготрайни последствия за стандартите на живот и конкурентоспособността на икономиката.

Пазар на труда под натиск

Гръцкият пазар вече страда от остър недостиг на работна ръка. 75% от предприятията изпитват затруднения да намерят служители. Ситуацията е ескалирала след пандемията: „Ако преди имахме един безработен за едно свободно място, днес имаме един безработен на десет свободни места“, посочва Алексопулос.

Особено критичен е недостигът при професии като водопроводчици, автомонтьори и оператори на електрокари.

Друг сериозен проблем е ограниченото участие на жените на пазара на труда. Безработицата при тях достига 12%, докато при мъжете е 6%.

Същевременно голяма част от хората на възраст 55–64 г. са извън трудовия пазар. От 1,5 млн. души в тази група 700 хиляди не работят. Алексопулос определя това като форма на „възрастов расизъм“, тъй като по-възрастните трудещи се остават недооценени.

Решение: контролирана имиграция

За да се компенсира острият недостиг, експертът предлага целенасочено привличане на чуждестранни работници. Той посочи като добър пример споразумението между Гърция и Египет за приемане на 5000 работници.

По думите му в следващите години глобалната конкуренция няма да е само за инвестиции и технологии, а за това коя държава ще успее да привлече повече работници.  

Как стоят нещата у нас?

България също е сред най-засегнатите държави в Европа по отношение на демографските процеси и недостига на работна ръка. Няколко ключови факта:

До 2050 г. населението на България може да спадне до около 5–5.2 млн. души, според прогнозите на ООН. Работоспособното население се очаква да намалее с между 30% и 35% (дял, близък до предвижданията за Гърция).

В момента над 70% от българските работодатели заявяват недостиг на кадри.

В редица сектори – строителство, машиностроене, транспорт, туризъм и здравеопазване – липсата на персонал е сред основните пречки пред растежа.

Участието на жените на пазара на труда в България е по-високо от гръцкото, но все още под средното за ЕС.

Страната ни все по-често разчита на трудови мигранти, като броят на издадените разрешения за работа на чужденци расте всяка година.

Както и в Гърция, основните предизвикателства пред България остават ниската раждаемост, застаряването на населението и изтичането на работна ръка в чужбина.

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Правителството предложи Румен Спецов за особен търговски представител в „Лукойл Нефтохим“
Теодор Георгиев, Нестле България: Гората не расте за ден, но живее за поколения
САЩ започват голяма военна операция „Южно копие“ срещу латиномериканските наркокартели
Ваксината срещу варицела влиза в задължителния календар
На днешната дата, 14 ноември. Имен ден празнуват Филип, Фильо, Филка
Борисов: България може още днес да получи дерогация за санкциите срещу руския петрол
Мафията в TikTok: Как престъпните групировки използват социалните мрежи за набиране на кадри?
Изследване на ДНК: Хитлер е имал висок риск от аутизъм, биполярно разстройство и шизофрения