Японската икономика се сви повече от очакваното през третото тримесечие

През периода юли-септември икономиката на Япония се сви с най-бързия си темп на годишна база от две години насам, показаха предварителни правителствени данни в сряда, тъй като нарастващата вътрешна инфлация натежа върху потребителското търсене, пише Си Ен Би Си.

Последните данни за растежа подчертава политическите предизвикателства, пред които са изправени министър-председателят Фумио Кишида и управителят на Японската централна банка Казуо Уеда през следващите месеци.

Предварителните данни показват, че брутният вътрешен продукт на страната се е понижил с 2,1% през третото тримесечие в сравнение със същия период на преходната година. Това се случва, след като през периода април-юни бе регистриран ръст от 4,8% на годишна база.

Спадът на БВП през периода юли-септември е най-големият от третото тримесечие на 2021 г. и е значително над прогнозираното понижение от 0,6% в проучването на Ройтерс.

Третата по големина икономика в света също се сви с 0,5% през третото тримесечие спрямо предходното тримесечие, след като се разшири с 1,2% през второто тримесечие спрямо първото.

Този резултат се дължи отчасти на по-слабите от очакваното вътрешни капиталови разходи, които се свиха с 0,6% през третото тримесечие спрямо второто тримесечие. според същото правителствено съобщение. Очакванията бяха за увеличение от 0,3%.

Частното потребление в Япония остана без промяна през третото тримесечие спрямо предходното, тъй като вътрешното и външното търсене натежаха върху икономиката.

„Тъй като реалните доходи на домакинствата ще намалеят поне до средата на следващата година, това е лошо за потребителските разходи, които очакваме да стагнират през следващата година“, коментира Марсел Тиелиант от Capital Economics.

Японската йена се търгуваше на ниво от около 150,6 йени за долар в средата на сутрешната търговия в сряда, достигайки най-ниското си ниво от една година.

Нестабилността на японската икономика подчертава сложността на ситуацията, пред която е изправена нейната централна банка, докато Уеда обмисля рентабилността на нейната ултра хлабава парична политика.

Той също така подкрепя аргумента за икономическия пакет от 13,2 трлн. йени (87 млрд. долара) на японското правителство, насочен към ограничаване на нарастващите разходи за живот. Очаква се пакетът да включва субсидии и плащания за домакинства с ниски доходи, за да смекчи рязко нарастващите сметки за енергия и комунални услуги.