Каква добавена стойност генерират икономическите сектори в България?

Секторът на услугите е бил с най-голям принос в генерирането на добавена стойност в икономиката на България през 2022 г. показват данни от нов анализ на Българската стопанска камара.

През 2022 г. общата брутна добавена стойност по факторни разходи на нефинансовите предприятия в България достига 93.33 млрд. лв.  лв.

Сред водещите 25 групи сектори, които допринасят с над 57% в добавената стойност на страната, ясно се вижда водещата позиция на секторите на услугите. Генерираната добавена стойност от третичния сектор на услугите е 56.7% или 52.92 млрд. лв., като водещи са „Дейности в областта на информационните технологии“ със 7.80 млрд. лв. или 8.4%, отбелязват от БСК.

Търговията на едро „с неселскостопански междинни продукти, отпадъци и скрап“, „с нехранителни потребителски стоки“ и на дребно „в неспециализирани магазини“ са добавили 7.38 млрд. лв. към българската икономика или общо 7.9%.

Индустриалният сектор (вкл. Строителство) е добавил 35.5% или 33.13 млрд. лв. към добавената стойност по факторни разходи през 2022 г. В него силно се откроява „Производство, пренос и разпределение на електрическа енергия“ с 8.14 млрд. лв. На второ място е „Строителство на жилищни и нежилищни сгради“ с 1.61 млрд. лв., следвано от  „Добив на уранови, ториеви и руди на цветни метали“ с 1.29 млрд. лв., се посочва в анализа на БСК.

Селскостопанският сектор на икономиката е произвел 4.37 млрд. лв. или 4.7% от добавената стойност на страната. Той включва 13 групи сектори, при около 120 за индустрия и услуги. Водеща е секторната група „Отглеждане на едногодишни растения“ с 3.40 млрд. лв. или 3.65% от общата добавена стойност в България, като се нарежда на трето място сред групите с най-висока добавена стойност в страната.

Детайлна информация за 30 от групите сектори, които са произвели общо 2.90 млрд. лв. или 3.1% от добавената стойност, е конфиденциална, според Закона за статистиката. Те не могат да бъдат включени в графиките за водещи 25 сектора, уточняват от БСК..

Общо всички търговски групи сектори са генерирали 18.92 млрд. лв. или една пета (20.3%) от добавената стойност на страната. За сравнение, цялата преработваща промишленост е произвела 17.67 млрд. лв. (18.9%). Строителството е произвело малко над 5 млрд. лв. (5.4%). Туристическият сектор (вкл. турагентството) е добавил 2.80 млрд. лв. (3.0%).

Агрегираните сектори по Класификацията на икономическите дейности  показват, че:

• Около 40% от добавената стойност идва от търговията, ремонт на автомобили и преработващата промишленост. Само търговията и ремонтите генерират около една пета от общата добавена стойност, като търговия на едро е с дял от 12.3%, на дребно – 6.9%, с автомобили и части – 1.2%, а ремонтите добавят едва 0.2%.
• Селското стопанство има малък дял от общо за страната (под 5%). Добавената стойност на сектора е 2.6 пъти по-малка от тази на ИКТ дейностите и далекосъобщенията и близо 2 пъти по-малка от тази на енергетиката.
• Добавената стойност на хотелиерството и ресторантьорството е с около 43% по-голяма от тази на добивната промишленост (без добива на въглища, информацията за които е конфиденциална).
• Делът на професионалните дейности и научните изследвания е 5.3% от общо за страната, но се дължи изцяло на професионалните дейности (архитектурни, счетоводни, юридически и др.). Делът на научните дейности е едва 0.4% от добавената стойност в България през 2022 г.

В анализа на БСК се казва още, че средно към високотехнологичните групи производства генерират над 4.79 млрд. лв. добавена стойност. В тази група първи се нареждат „Производство на части и принадлежности за автомобили“ с 823.6 млн. лв., „Производство на основни химични вещества“ със 701.0 млн. лв. и „Производство на машини с общо предназначение“ (като турбини, двигатели, помпи, компресори и др.) с 615.2 млн. лв.

Групата на средно към нискотехнологичните производства има обща добавена стойност от 6.20 млрд. лв. Сред тях водещи са „Производство на изделия от пластмаси“ с 912.1 млн. лв., „Производство на въоръжение и боеприпаси“ с 843.6 млн. лв. и „Ремонт на метални изделия, машини и оборудване“ с 662.6 млн. лв. При тази група трябва да се отбележи, че добавената стойност на стоманодобивните сектори е конфиденциална.

За услугите Евростат използва класификация, която поставя акцент върху интензивното използване на знания (knowledge intensive services - KIS), въз основа на дела на лицата с висше образование. Групата на високотехнологичните услуги с интензивно използване на знания генерира общо 11.37 млрд. лв. добавена стойност през 2022 г. Техният дял от общо за страната (12.18%) е почти равен на дела на всички средно- и високотехнологични производства (12.38%). Основната секторна група, на която се дължи този висок дял, с близо 69% от добавената стойност на всички високотехнологични услуги с интензивно използване на знания, е „Дейности в областта на информационните технологии“ със 7.80 млрд. лв. Това им отрежда второ място сред всички групи сектори като дял от общата добавена стойност на страната, се казва още в анализа на БСК..

Производителността на труда, базирана на добавената стойност на зает в съответния сектор (Apparent labour productivity), варира в много широки граници. Тя е най-висока в сектор „Добив на уранови, ториеви и руди на цветни метали“ с 233.4 хил. лв., при средна за разглежданите сектори от 36.0 хил. лв. Средната производителност на индустрията е 40 хил. лв., докато при услугите тя е 32.2 хил. лв. Корелацията с получените годишни възнаграждения на зает между индустрия и услуги показва, че трендът при услугите сочи към по-високи средни възнаграждения спрямо средната производителност.

По-малко необходимите инвестиции в материални активи частично може да обясни по-големия брой предприятия и заети в сферата на услугите спрямо тези в индустрията (6 пъти повече предприятия и близо 2 пъти повече заети), които обаче генерират едва 1.6 пъти по-висока добавена стойност. Значителна част от предприятията и заетите в сферата на услугите са в сектори „Търговия“ и „Туризъм“, които ангажират по-малък брой висококвалифицирани специалисти.

Основните изводи и препоръки в анализа на БСК:

• Секторът на услугите генерира около 57% от добавената стойност на нефинансовите предприятия в страната, срещу 35% за индустрията.

• Цялата преработваща промишленост генерира по-малко добавена стойност (под 19% от общо за нефинансовите предприятия) от тази на сектор „Търговия“ (над 20%).

• Високо- и среднотехнологичните производствени сектори генерират малко над 12% от добавената стойност на всички нефинансови предприятия. Това е съизмеримо с дела на групата на високотехнологичните услуги с интензивно използване на знания. Мерки за стимулиране на предприятията в тези сектори имат потенциал да допринесат за повишаване на добавената стойност на крайните продукти и услуги и да се отразят положително на дейността им.

• Около 28% от заетите в страната са ангажирани с търговия и туризъм – сектори, които не изискват висока квалификация на заетите лица. Фокус върху сектори с потенциал за увеличение на добавената стойност и изискващи по-високо квалифицирани кадри (предимно тесни специалисти и изпълнителски състав) може да задълбочи проблемите с липсата на работна ръка. Тези промени ще се отразяват и на пазара на труда и изискванията към заетите, като ще са необходими съвместни действия от страна на всички заинтересовани страни и засилен социален диалог.

• По-високата производителност на труда на индустриалните предприятия предполага по-бърз ръст на добавената стойност при прилагане на национални мерки и инициативи за тяхното стимулиране. Високотехнологичното производство обхваща продукти, изискващи напреднали технологии с фокус върху научно-развойната дейност, което от своя страна има потенциал да даде конкурентно предимство на страната и да спомогне развитието, привличането и задържането на таланти и висококвалифицирани специалисти в страната.