„Черните лебеди" на Saxo Bank за 2023 година: Военна икономика

Датската инвестиционна банка Saxo Bank публикува традиционните си 10 прогнози за 2023 г. Известни още като „Черни лебеди“ предвижданията им са насочени към група от събития, която е малко вероятно да се случат, но ако все пак се сбъднат ще предизвикат трусове на финансовите пазари.

Невероятните прогнози за следващата година са далеч от базовите очаквания на Saxo, като те са вдъхновени от приликите между днешна Европа и състоянието на континента в началото на 20-ти век.

„Отминаха дните, в които ниските лихвени проценти можеха да насърчат мечтите за хармоничен свят, изграден върху възобновяема енергия, равенство и независими централни банки. През 2023 г. световните икономики ще преминат към режим на военна икономика, където суверенните икономически печалби и самостоятелност надделяват над глобализацията“, пишат от Saxo.

Коментирайки тазгодишните невероятни прогнози, главният инвестиционен директор и главен икономист в Saxo Bank Стийн Якобсен, каза, че„ всяка вяра във връщането към дезинфлационната динамика отпреди пандемията е невъзможна, защото сме навлезли в глобална военна икономика, като всяка голяма сила по света сега се бори да укрепи националната си сигурност на всички фронтове“.

Коалицията на милиардерите създава енергиен проект „Манхатън“ за трилиони долари

През 2023 г. собствениците на големи технологични компании и други технофилски милиардери ще станат нетърпеливи от липсата на напредък в развитието на необходимата енергийна инфраструктура, която би им позволила както да преследват мечтите си, така и да се справят с необходимия енергиен преход. Обединявайки се, те създават консорциум с кодово име Third Stone, с цел да съберат над 1 трилион долара, за да инвестират в енергийни решения. Това ще се превърне в най-голямото научноизследователско и развойно усилие след първият проект „Манхатън“, който разработи първата атомна бомба.

Френският президент Макрон подава оставка

На парламентарните избори през юни 2022 г. партията на президента Еманюел Макрон и неговите съюзници загубиха абсолютното си мнозинство в парламента. Изправено пред силната опозиция от страна Лявото обединение, предвождано от Жан-Люк Меланшон и крайнодесния Национален сбор на Марин Льо Пен, правителството няма друг избор, освен да приеме важни закони и бюджета за 2023 г. чрез ускорен указ – задействайки член 49.3 от конституцията.

Въпреки този опит за заобикаляне на парламента Макрон осъзнава, че няма да може да прокара знаковата си пенсионна реформа през следващите четири години. Следвайки примера на Шарл дьо Гол през 1946 и 1969 г., Макрон неочаквано решава да подаде оставка в началото на 2023 г.

Златото поскъпва до 3000 щатски долара, тъй като централните банки се провалят в борбата с инфлацията

През 2023 г. златото най-накрая намира опора след предизвикателната 2022 г., през която много инвеститори останаха разочаровани от неспособността му да засили позициите си, когато инфлацията по света нарасна значително.

2023 е годината, в която пазарът най-накрая открива, че инфлацията ще остане висока в обозримо бъдеще. Затягането на политиката на Фед създава нова пречка на пазарите на облигации в САЩ, която налага нови подли „мерки“ за ограничаване на нестабилността на пазара, което всъщност де факто представлява ново количествено облекчаване.

Злато се покачва при нулирането на промените в бъдещите реални лихвени проценти на този нов фон.

Създава се армия на ЕС

Руската инвазия в Украйна доведе до най-голямата „гореща война“ в Европа от 1945 г. насам, а междинните избори в САЩ през 2022 г. доведоха до увеличение на броя на десните популисти от Републиканската партия в Конгреса, като бившият президент Тръмп обяви своята кандидатура за президент през 2024 г.

През 2023 г. става по-ясно от всякога, че Европа трябва да приведе в ред отбранителните си сили, тъй като е по-малко способна да разчита на все по-променливия политически цикъл на САЩ и е изправена пред риска Вашингтон напълно да оттегли стария си ангажимент към Европа, може би след украинско-руско примирие.

В драматичен ход всички членове на ЕС подкрепят създаване на въоръжени сили на блока преди 2028 г. с цел създаване на напълно оборудвани и готови за разгръщане наземни, морски, въздушни и космически оперативни сили, които да бъдат финансирани с 10 трлн. евро.

Държава се съгласява да забрани изцяло производство на месо до 2030 г.

За да се постигне целта за нулеви нетни емисии до 2050 г., един доклад изчислява, че потреблението на месо трябва да бъде намалено до 24 кг на човек годишно, в сравнение със средното за ОИСР ниво от около 70 кг.

Държавите, които най-вероятно ще вземат предвид отношението на консумацията на месо към изменението на климата, ще бъдат тези, които имат правно обвързващи цели за нулеви нетни емисии.

Швеция се ангажира да постигне въглеродна неутралност до 2045 г., докато други държави като Обединеното кралство, Франция и Дания си поставят тази цел за 2050 г. През 2023 г. поне една страна опитва да изпревари останалите и да заеме лидерска позиция в надпреварата за най-агресивна политика в областта на климата, преминава към силно данъчно облагане на месото във все по-голям мащаб от 2025 г. нататък. Страната ще забрани изцяло местното производство на животинско месо, смятайки, че подобрените изкуствени меса с растителен произход и дори по-хуманните и по-ниско интензивни на емисии технологии за лабораторно отгледано месо ще трябва да задоволят апетитите, за да помогнат за спасяването на околната среда и климата.

Обединеното кралство провежда референдум за „Ънбрекзит“

През 2023 г. Риши Сунак и Джеръми Хънт успяват да сведат рейтинга на популярността на торите до нечувано ниски нива, тъй като тяхната брутална фискална програма хвърля Обединеното кралство в съкрушителна рецесия. Безработицата достига високи нива, а, по ирония на съдбата, дефицитите също нарастват, докато данъчните приходи пресъхват.

Избухват публични демонстрации с искане Сунак да свика предсрочни избори. На фона на икономическата разруха социологическите проучвания дори в Англия и Уелс показват, че хората започват да поставят под въпрос решението за напускане на Европейския съюз.

Сунак най-накрая се поддава и свиква избори и подава оставка, за да позволи на нов лидер на торите да поеме управлението на партията. Лейбъристко правителство поема властта през третото тримесечие, като обещава референдум за „Ънребкзит“ (UnBrexit) на 1 ноември 2023 г., на което британците подкрепят повторното близане в ЕС.

Въвежда се широко разпространен ценови контрол, за да се ограничи официалната инфлация

Инфлацията ще остане предизвикателство, докато глобализацията продължава да върви в обратна посока и дългосрочните енергийни нужди остават неадресирани. 2022 също стана свидетел на ранни и случайни инициативи за управление на инфлацията, като данъците върху свръхпечалбите на енергийните компании са на мода .

През 2023 г. очаквайте разширяване на контрола върху цените и дори заплатите, може би дори нещо като нов Национален съвет за цени и доходи, който ще бъде създаден в Обединеното кралство и САЩ.

Но резултатът ще бъде същият, както при почти всяка правителствена политика: законът за непредвидените последствия.

Контролирането на цените без решаване на основния проблем не само ще генерира повече инфлация, но също така рискува да разкъса социалната тъкан чрез понижаване на стандарта на живот поради демотивация за производство и неправилно разпределение на ресурси и инвестиции.

Китай, Индия и страните от ОПЕК+ излизат от МВФ,  съгласяват се да търгуват с нов резервен актив

Докато по-малко от една пета от международната търговия е предназначена за САЩ, над една трета от международната търговия се фактурира в щатски долари и почти 60 процента от световните валутни резерви са в зелени пари. Забраната за транзакции с руски суверенни субекти през февруари 2022 г. след нахлуването на Русия в Украйна предизвика шок в страни, които не са военни съюзници на САЩ, тъй като мащабът на забраната далеч надхвърли санкциите срещу Иран, Венецуела и други страни  през последните десетилетия. Тези държави се чудят дали техните американски активи, и дори активи в евро, йени и паунди,  могат да бъдат подложени на заповеди за замразяване, наложени от Министерството на финансите на САЩ и други съюзници на Вашинготн.

Мнозина спекулираха, че китайският юан може да се превърне в новата резервна валута, но Китай не прояви интерес към изоставянето на трансграничния капиталов контрол. Друг важен аспект, възпрепятстващ използването на юана в търговията, е, че много съюзници извън САЩ са предпазливи относно нарастването на влиянието и силата на Китай.

Вместо това, естественото решение за Китай и многобройните му търговски партньори, особено износителите на енергия и други суровини, би било да намерят нов резервен актив в ненационална валута, с който да търгуват. Те намират вдъхновение в книгата на британския икономист Джон Мейнард Кейнс за реконструкция на международна парична система след Втората световна война без хегемон. В епохална конференция, свикана в Астана, Казахстан, лидери от страните от ОПЕК+, континентален Китай, Хонг Конг, Индия, Бразилия, Пакистан, страните от Централна Азия и десетки държави от Африканския съюз се събират, за да създадат Международен клирингов съюз ICU, базиран на нова счетоводна единица и резерв актив: Bancor.

Този актив може да се държи само от централните банки членки и се използва като счетоводна единица за сетълмент на международни сделки и като резервен актив. Bancor е индексиран към кошница от търгувани стоки, като суровият петрол има най-голямо тегло. Валутите на страните членки са обезпечени от Bancor при фиксирани обменни курсове и се коригират според относителните промени в текущата сметка между страните членки. Всички страни-членки на ICU на новосъздадения паричен съюз се оттеглят от МВФ. Саудитска Арабия и Хонконг прекратяват фиксирането на валутите си към щатския долар.

Япония фиксира курса на йената на 200 йени за долар, за да стабилизира финансовата си система

С навлизането на в 2023 г. натискът върху йената и японската финансова система отново се засилва поради глобалната ликвидна криза, предизвикана от затягане на политиката на Фед и по-високата доходност на държавните облигации на САЩ.

Докато курса долар/йена се покачва до 160 и 170 йени за долар и общественото недоволство срещу растящата инфлация достига връх, властите осъзнават, че кризата изисква смели нови действия. След скок до 180 йени за долар правителството и централната банка се задвижват.

Банките се рекапитализират, ако е необходимо, за да се избегне неплатежоспособност и данъчни стимули за репатриране на огромните японски спестявания, държани в чужбина, виждат трилиони йени, които се връщат на японските брегове, докато японският износ продължава да процъфтява.

В резултат на това реалният БВП на Япония спада с осем процента поради намалена покупателна способност, въпреки че номиналният БВП нараства с пет процента поради увеличаването на разходите за живот, но нулирането връща Япония на стабилен път и установява примамлив модел за реакция при криза от този тип, която неизбежно ще удари Европа и в крайна сметка дори САЩ.

Забраната за данъчни убежища убива частния капитал

През 2016 г. ЕС въведе черен списък на данъчните убежища в блока, идентифицирайки държави или юрисдикции, които се считат за „несътрудничещи“, тъй като стимулират агресивно избягване на данъци.

Манталитетът на военната икономика се задълбочава още повече през 2023 г., а перспективите за национална сигурност се насочват все повече към индустриалните политики и защитата на местните индустрии. Тъй като разходите за отбрана, възстановяването и инвестициите в енергийния преход са голми, правителствата търсят всички налични потенциални източници на данъчни приходи и намират някои ниско висящи плодове в укриващите данъци убежища.

През 2023 г. ОИСР въвежда пълна забрана за най-големите данъчни убежища в света. Забраната означава, че корпоративни придобивания в страните от ОИСР не могат да се извършват с капитал, пристигащ от субекти на данъчни убежища, а само от страни от ОИСР или държави, които приемат стандарти за прозрачност на ОИСР за капитала, които биха включвали автоматичен обмен на информация и регистрация на действителните собственици.

Забраната на данъчните убежища в ЕС и промени на правилото за данъчно облагане на САЩ разтърсват цялата индустрия за частен капитал и рисков капитал, затваряйки голяма част от екосистемата и виждайки тласкайки пазарните оценки на частни инвестиционни фирми с 50% надолу.