Експерти: Помощите за тока за бизнеса генерират свръхпечалби и инфлация

Липсата на критерии при отпускането на компенсации за цените на електрическата енергия за небитовите потребители е довело до генериране на свръхпечалби за подпомагания бизнес. Това е изводът от изнесените данни от Министерство на финансите, обявени официално от министър Росица Велкова, твърди Институтът за развитие и управление на ресурсите (ИРУР). Министерството на финансите сега потвърждава и друг факт, изнесен от ИРУР, а именно че "много от предприятията вече прехвърлиха тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните клиенти и домакинствата". Ефектът от държавните помощи за справяне с кризата с високите цени на електрическата енергия е единствено в това, че бизнесът увеличава печалбите си за сметка на данъкоплатците - българските домакинства, посочват от ИРУР, като се позовават на информация на финансовото министерство за  състоянието на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за ноември.

Достъп до компенсации имат около 633 хиляди  фирми. ИРУР многократно алармира, че с тези средства се подпомагат както губещи, така и печеливши предприятия. Финансовата помощ не доведе до сваляне или задържане на крайните цени на стоките и услугите, а е генератор на инфлация. Цената на живота за гражданите се увеличи многократно, като потребителската кошница за една година поскъпна с близо 50 на сто, е оценкаата на експертите от  ИРУР. Това е така, защото в цените на предлаганите стоки и услуги са включени увеличени предполагаеми разходи въпреки получената от бизнеса държавна помощ възлизаща на над 10 млрд. лв. ИРУР предлага помощта за предприятията да бъде определена по групи, а в критериите за получаване на енергийни субсидии да залегне задължението предприятията да прилагат мерки за енергийна ефективност. Продължава да липсва и всякаква отчетност на разходваните средства, твърдят експертите.

В тази връзка ИРУР отново поставя въпроса за прилагането на европейския Регламент 1854, който влезе в сила в началото на декември и е с временен срок на действие. Този регламент има пряко действие и задължава правителствата да съберат свръхприходите от енергопроизводителите с цел намаляване на брутното потребление на електрическа енергия. Регламентът предписва целево преразпределяне на събраните свръхприходи за пряко финансиране на домакинствата и МСП за въвеждане на мерки за енергийна ефективност, пряко финансово подпомагане на домакинствата, както и пряко финансово подпомагане на малкия и среден бизнес. Към днешна дата служебното правителство все още не е предприело реални действия за акумулиране на тези средства и не е изработило методики за тяхното целево преразпределение към потребителите.

България е изправена пред възможен риск от санкции заради неизпълнение на европейското законодателство. Според Регламент 1854 всяка страна-членка е задължена до месец юни 2023 г. да представи пред Европейската комисия няколко отчета за прилагането му. Първият такъв отчет се дължи през януари. ИРУР продължава да следи ситуацията относно точното прилагане на Регламент 1854 на Съвета на ЕС, пише още в съобщението на експертите от института.