Храните в Русия поскъпват, но никой не смее да обвинява Путин и войната

Взлом в малък хранителен магазин в руския град Екатеринбург обикновено не би влязъл в заглавия по света, но този път беше различно.

Кадри от камери за видеонаблюдение от магазина за млечни продукти в началото на ноември показват как вратата е разбита и един човек се втурва да изпразни касата. Друг прави крачка към хладилника, заграбвайки 20 кг масло от фризера, съобщават руски медии, цитирани от CNBC.

Собственикът на магазина каза в Telegram, че обирът е показал, че маслото вече е като „злато“.

Кражбата на такъв основен продукт привлече вниманието към необузданото покачване на цените в Русия.

„Цената на основните храни расте през последните три години. С всеки изминал ден се влошава и се ускорява, особено тази година“, каза Станислав, жител на Москва, пред CNBC.

„Зависи от вида на храната, разбира се. Някои стоки намаляват цените, например елдата. Имаше по-висока цена през 2020 г. по време на пандемията от Covid-19, но сега е три пъти по-ниска. Но това е единственият пример за спад на цената. Цените на всички останали храни растат. Мисля, че е около 10%–40% годишно“, добави той.

Годишната инфлация в Русия достигна 8,5% през октомври, доста над целта на централната банка от 4%. Това накара банката миналия месец да повиши лихвените проценти до 21% - най-високото им ниво от над 20 години - и се очаква ново увеличение през декември.

Досега високите лихвени проценти показват малко признаци за забавяне на ръста на цените, като инфлацията на храните се усеща особено силно от купувачите. Млечните продукти, слънчогледовото олио и зеленчуците (особено картофите, чиито цени са се повишили със 74% от декември миналата година) са сред артикулите, чиито цени продължават да се повишават, според седмични данни на статистическата служба Росстат, тъй като търсенето изпреварва предлагането.

Антон Барбашин, руски политически анализатор и редакционен директор на списанието Riddle ("Гатанка") каза, че покачването на цените е неизбежно за повечето граждани, като „буквално половината от всички руснаци харчат по-голямата част от приходите си за храна, така че усещат инфлацията най-много“.

„Продуктовата инфлация сега е най-големият двигател на инфлацията като такава. Така че най-много растат цените на стоки от първа необходимост, храни и други лични вещи“, отбеляза той.

„Досега стратегията на повечето руснаци беше да понижат своите модели на потребление, да изберат стоки с по-ниско качество. Отложете всякакви дългосрочни покупки. Този стрес обаче не е разпределен равномерно. Москва все още почти не усеща проблемите. Най-засегнати са [хората в] най-малките градове и селските райони“, отбеляза той.

„Масло за оръжия“

Инфлационният натиск в Русия и в цяла Европа се изостри от продължаващата война на Москва срещу Украйна, като разходите за храна се покачват в резултат на недостиг на предлагане и работна ръка, по-високи разходи за заплати, санкции и увеличени производствени разходи.

Те придружиха преминаването на Русия към ориентирана към война икономика след нахлуването й в Украйна през февруари 2022 г., с огромно увеличение на държавните разходи за отбрана и местното производство на военна техника с приоритет пред селскостопанското производство. Руската икономика се представи по-добре от очакваното от началото на инвазията в нейния съсед, като Международният валутен фонд очаква тя да нарасне с 3,6% тази година.

Руското ръководство се опита да избегне критиките за покачването на цените, обвинявайки „неприятелските“ страни (т.е. съюзниците на Украйна) за конфликта, санкциите и недостига на доставки.

Руският президент Владимир Путин отрече, че Русия е заменила „масло срещу оръжия“, като защити по-високите разходи за отбрана.

„Да кажем, че харчим твърде много пари за оръжия и забравяме за маслото – това не е така. Бих искал да подчертая, че всички, точно всички по-рано обявени планове за развитие и постигане на стратегически цели и всички социални ангажименти, поети от държавата към населението — всички те се изпълняват в пълна степен“, каза Путин на пленарна сесия на дискусионния клуб "Валдай" през октомври, съобщи агенция ТАСС.

Въпреки че много руснаци свързват войната с инфлацията, за обикновените граждани е рисковано открито да критикуват инвазията - или "специалната военна операция", както я описва Москва - тъй като всяко предполагаемо "дискредитиране" на армията може да бъде наказано с глоби и затвор. Станислав, който предпочете да не назовава фамилията си предвид рисковете, свързани с критиките за войната, каза, че знае, че повишаването на цените е свързано с нахлуването в Украйна, но каза, че не води „твърде много разговори с други хора, защото опасно е да се каже нещо вярно в Русия. „Умните хора... разбират какво се случва с икономиката, но повечето хора обвиняват чужди „неприятелски“ държави [че са виновни за покачването на цените]. Този официален термин „неприятелска страна“ често се използва в законопроекти и пропаганда“, каза той.

Въпреки че отклони отговорността за покачването на цените от себе си и войната, Кремъл все пак се опита да успокои обществеността, че действа срещу недостига на продукти.

Миналата година недостигът на яйца и покачването на цените с повече от 40% накара правителството да премахне вносните мита върху продукта. Администрацията заяви, че ще купува яйца от „приятелски“ страни и през първото тримесечие Русия е внесла 235 милиона яйца от Беларус, Азербайджан и Турция, съобщават руски медии.

Този октомври правителството заяви, че ще наблюдава цените на маслото и ще подкрепи „системно увеличение на производството“, тъй като млечната промишленост продължава да се бори да отговори на търсенето.

Руският анализатор Антон Барбашин, който вече не живее в страната, отбеляза, че руската пропагандна машина означава, че има малко признаци на масово недоволство от правителството или президента заради упоритата инфлация.

„Винаги е било голямо постижение на Кремъл да раздели въпроса за политиката на Путин от индивидуалните борби на руснаците“, каза той.

„Естествено, това не е универсално правило, но досега не виждаме тези борби да се превръщат в обвиняване на президента или войната.“

Той каза, че досега пропагандата е държала масовото недоволство на разстояние и някои руснаци просто си мислят, че „това е война и войната струва скъпо“.

„Но скоростта на икономическата промяна в Русия се увеличава, така че можем да очакваме увеличаване на тези, които искат тази война да свърши“, каза той.

„Не бива също така да отхвърляме факта, че [Кремъл] обвинява западните дейности и санкции за икономическите проблеми в Русия, предлагайки лесна мишена за руснаците да бъдат обвинени.“