Товарните жп превози в ЕС намаляват за четвърта поредна година, България отчита по-силен спад

Товарният железопътен транспорт в Европейския съюз продължава да губи позиции, като през 2025 г. извършената работа намалява с 1,8% до 368,2 млрд. тонкилометра спрямо 375,1 млрд. година по-рано. Това е четвърта поредна година на спад, показват публикувани в понеделник данни на Евростат.

Понижението продължава тенденцията, започнала през 2022 г. Тогава товарният железопътен транспорт в ЕС се свива с 0,6%, през 2023 г. спадът се ускорява до 7,1%, а през 2024 г. е 0,8%. За сравнение, през 2018 г. показателят достигаше около 410 млрд. тонкилометра.

Германия остава безспорният лидер

Германия продължава да има най-голям дял в товарните железопътни превози в ЕС. През 2025 г. страната отчита 123,5 млрд. тонкилометра, или 33,5% от общия резултат на съюза. На второ място е Полша с 54,3 млрд. тонкилометра и дял от 14,7%, следвана от Франция с 34,4 млрд. тонкилометра, или 9,3%.

Общо 16 държави от ЕС отчитат спад спрямо 2024 г., докато при осем е регистрирано увеличение. Най-големите понижения са в Ирландия – с 35,2%, Латвия – с 18,8%, и Естония – със 17,3%. При балтийските държави Евростат свързва силния спад и с прекратяването на значителна част от железопътния товарен обмен с Русия след войната срещу Украйна и последвалите европейски санкции.

В другия край на класацията най-силен ръст има Гърция – 9,3%, следвана от Португалия с 8,4% и Франция с 6,6%. Именно Франция отчита и най-голямото увеличение в абсолютен размер – с около 2,1 млрд. тонкилометра.

В България жп превозите се свиват по-бързо от средното за ЕС

България също отчита чувствително понижение през 2025 г. По данни на Националния статистически институт с железопътен транспорт са превозени 13,73 млн. тона товари – с 12,2% по-малко спрямо предходната година. Извършената работа възлиза на близо 4 млрд. тонкилометра, което представлява спад от 8,5%.

Така по извършена работа България формира приблизително 1,1% от общия железопътен товарен транспорт в ЕС през 2025 г., а понижението у нас е значително по-силно от средните 1,8% за съюза.

От общо 13,73 млн. тона товари, превозени по българската железопътна мрежа през миналата година, около 9,05 млн. тона са били вътрешни превози, а 4,68 млн. тона – международни. При извършената работа съотношението е 2,51 млрд. тонкилометра за вътрешните и 1,49 млрд. за международните превози.

Първите налични данни за 2026 г. показват, че през първото полугодие по българската железопътна мрежа са превозени малко над 7 млн. тона товари, а извършената работа достига около 2,05 млрд. тонкилометра. Само през второто тримесечие са превозени 3,67 млн. тона при 1,05 млрд. тонкилометра извършена работа.

Рудите остават най-превозваният товар

На европейско ниво металните руди и други продукти от добивната промишленост остават най-голямата категория товари, превозвани по железопътната мрежа. Те формират 12,2% от всички тонкилометри през 2025 г. и 15,1% от физическия обем на превозените товари.

Следват коксът и рафинираните петролни продукти с 10,4% от извършената работа, основните метали и металните изделия с 9,1%, земеделската и горската продукция с 6,7%, химическите продукти с 5,8% и въглищата, суровият петрол и природният газ с 5,2%.

Географското положение също има съществено значение за структурата на превозите. В Гърция международните товари формират 94,9% от извършената работа, а в Нидерландия – 86,1%, до голяма степен благодарение на ролята на пристанище Ротердам като входна точка за стоки към европейския вътрешен пазар. При транзитните превози най-висок е делът им в Дания – 86%, следвана от Унгария, Австрия и Словакия с около 39%.

Спрямо населението най-голям обем железопътни товари през 2025 г. е превозен в Люксембург – 10,7 тона на човек, следван от Австрия с 10,5 тона и Литва с 8,5 тона. Най-ниските стойности са в Ирландия, Гърция и Испания.