Китай пое към дефлация през юли, стимулите за възстановяване се провалят

Потребителският сектор в Китай изпадна в дефлация и фабричните цени продължиха да падат през юли. Това стана в момент, когато втората по големина икономика в света се бореше да съживи търсенето, а натискът върху властите да отпуснат повече директни стимули се увеличаваше, съобщи Ройтерс.

Анализаторите се безпокоят, че Китай навлиза в ера на много по-бавен икономически растеж, подобен на периода на "загубените десетилетия" на Япония през 90-те години, когато потребителските цени и заплатите бяха стагнирани за цяло едно поколение. Икономическото възстановяване на Китай след пандемията се забави след бурно начало през първото тримесечие, тъй като търсенето в страната и чужбина отслабна и вълната от политики в подкрепа на икономиката не успя да подкрепи активността.

Индексът на потребителските цени (CPI) се понижи с 0,3% на годишна база през юли, съобщи Националното статистическо бюро (NBS). Индексът на цените на производител се е понижил през юли за десети пореден месец с 4,4% на годишна база след спад от 5,4% през предходния месец. Прогнозите бяха за намаление от 4,1%.

Китай е първата икономика от Г-20, която отчита годишен спад на потребителските цени. "Както Индексът на потребителските цени, така и този на цените на производител спаднаха в отрицателна зона на годишна база и така потвърдиха икономическата дефлация", казва Си Джаопенг, старши стратег за Китай в ANZ.

"За Китай разликата между производството и услугите е все по-очевидна, което означава, че икономиката ще расте с две скорости до края на 2023 г., особено след като проблемът с недвижимите имоти се появява отново. Това също показва, че по-бавното от очакваното икономическо възстановяване на Китай не е достатъчно силно, за да компенсира по-слабото глобално търсене и да повиши цените на суровините", казва Гари Нанг, старши икономист в Natixis за Азиатско-тихоокеанския регион.

Данните идват ден след като данните за търговията показаха спад на износа и вноса през юли и последваха поредица от информации за нови дългови проблеми в гигантския имотен сектор в Китай. Притеснените потребители и компании трупат пари, вместо да ги харчат или инвестират, въпреки по-ниските лихви.

Пекин си е поставил цел за потребителска инфлация от около 3% тази година, което би било повече от 2%, регистрирани през 2022 г., и засега властите омаловажават опасенията относно дефлацията. Ли Гуаджанг, заместник-управител на централната банка, каза миналия месец, че няма да има дефлационни рискове в Китай през втората половина на годината, но отбеляза, че икономиката се нуждае от време, за да се върне към нормалното си състояние след пандемията.

Спадът на индекса на потребителските цени в Китай през юли беше причинен главно от ускоряване на спада на цените на свинското месо до 26% от 7,2% поради комбинация от слабо потребление в момент на изобилие от доставки.

Си Чун, главен икономист в инвестиционните холдинги Yintech в Хонконг, очаква дефлацията в Китай да продължи от шест до 12 месеца, но няма да последва ситуацията в Япония, където стагнацията на цените продължи през по-голямата част от последните две десетилетия.

През последните седмици политиците обявиха мерки за стимулиране на продажбите на автомобили и уреди, докато някои градове облекчиха ограниченията за имотите, но някои участници на пазара казват, че са необходими по-решителни стимули. Инвеститорите с нетърпение очакваха политиците да инжектират стимули след мащабната среща на Политбюро миналия месец, като фондовият пазар беше предимно разстроен от липсата на конкретни действия.