Колко струват горивата? По целия свят болката се усеща при колонката

На бензиностанция близо до летището в германския град Кьолн Бернд Мюлер наблюдава как цената бързо се повишава на колонката: 22 евро, 23 евро, 24 евро. Цифрите, които показват колко бензин е изтекъл по маркуча, също се покачват, но много по-бавно. Болезнено бавно.

„Ще се отърва от колата си този октомври, ноември“, каза 80-годишният Мюлер.

По целия свят шофьори като Мюлер преосмислят своите навици и лични финанси на фона на рязко покачващите се цени на бензина и дизела, подхранвани от войната в Украйна и глобалното възстановяване след пандемията от Covid-19. Поскъпването на енергоносителите е ключов двигател на инфлацията, която нараства в световен мащаб и оскъпява разходите за живот.

Шофьор на таксиметров мотоциклет във Виетнам изключва приложението си за поръчки, за да не гори ценно гориво по време на час пик, докато  чака в задръствания по път за определена локация. Френско семейство се отказва от плановете си за почивка през август. Графичен дизайнер от Калифорния сравнява цената за горивото с парите, които ще даде за една вечер навън. Майка в Рим, пресмятайки цената за карането на сина си на лагер, мислено зачерква вечерта за пица.

Решенията в световната икономика са толкова разнообразни, колкото и самите потребители и държави: ходете повече, вадете от мазето прашясалото колело, вземете метрото, влака или автобуса, натискайте по-леко педала на газта, за да спестите гориво. Помислете за това пътуване – струва ли си? Или всъщност може да останете без автомобил…

За безбройните милиони, които нямат достъп до адекватен обществен транспорт или по друга причина не могат да се откажат от своята кола, решението е да стискат зъби и да плащат, като намалят разходите за други неща.

Нгуен Тронг Туйен – таксиметров шофьор на мотоциклет в Ханой, Виетнам каза, че е изключва приложението си за транспорт по време на час пик.

„Ако заседна в задръстване, таксата за пътуването няма да покрие разходите за бензин“, казва той.

Много шофьори спират услугите си като Туйен, което затруднява клиентите да се придвижват.

Във филипинската столица Манила Роналд Сибии харчеше дизел на стойност 900 песо (малко под 17 долара) на ден, за да управлява своето такси – колоритно украсено превозно средство, наречено джипни, което е популярно за обществения транспорт във Филипините. Сега горивото му коства 2200 песо (41,40 долара) дневно. Неговите приходи са намалели с 40 % заради поскъпването на горивата.

Цените на дизела и бензина са сложно уравнение от стойността на суровия петрол, данъците, покупателната способност и богатството на отделните страни, държавните субсидии, където те съществуват, и частта, взета от посредници като рафинерии. Цената на петрола е в долари, така че, ако дадена страна е вносител на енергия, обменният курс също играе роля – по-слабото напоследък евро помогна за повишаване на цените на бензина в Европа.

И често има геополитически фактори като войната в Украйна. Купувачите, които избягват руските барели, и западните планове за забрана на руския петрол разтърсиха енергийните пазари, които са изправени пред ограничени доставки от бързото възстановяване след пандемията.

Има глобална цена на петрола – около 110 долара за барел, но няма глобална цена за горивата заради данъци и други фактори. В Хонконг и Норвегия може да платите около 3 долара за литър. В Германия е около 2 долара, приблизително толкова е и във Франция. Макар по-ниските такси за горивата да правят средната стойност на галон (3,79 литра) газ в САЩ по-евтина и там се стигна до исторически високи стойности от 5 долара за галон.

Хората в по-бедните страни бързо усещат стреса от по-високите цени на енергията, но европейците и американците също се чувстват притиснати. Американците имат по-ограничен достъп до обществен транспорт и дори европейските транспортни мрежи не достигат до всички, особено до хората в провинцията.

Шарл Дюпон – управител в магазин за дрехи в района Есон, южно от Париж, трябва да използва колата си, за да стигне до работа.

„Практикувам екологично шофиране, което означава да карам по-бавно и да избягвам да спирам рязко“, казва той.

Други правят каквото могат, за да намалят разходите. Летиция Чечинели, зареждаща колата си на бензиностанция в Рим, казва, че кара колело и се опитва да намали пътуванията с кола, „където е възможно“. „Но ако имам дете и трябва да го заведа на лагер? Трябва да го направя, като забравя за допълнителната пица“, казва тя.

Цените по колонките могат да бъдат политически динамит. Американският президент Джо Байдън настоява Саудитска Арабия да изпомпва повече петрол, за да помогне за намаляването на цените на газа. САЩ и други страни освободиха петрол от своите стратегически резерви, което помага, но не е от решаващо значение.

Някои държави имат таван на цените на горивата като Унгария, но държавната отстъпка не се прилага за чуждестранни регистрационни номера. В Германия правителството намали данъците с 35 евроцента за литър бензин и със 17 за литър дизел, но скоро след това цените започнаха да се покачват отново.

Берлин също въведе промоционален билет на стойност 9 евро за обществен транспорт, което доведе до препълнени гари и влакове през последния празничен уикенд. Но програмата ще трае само 3 месеца и не може да се използва от хората в провинцията, ако наблизо няма гара.

Всъщност хората използват толкова гориво, колкото и преди пандемията, според асоциацията на бензиностанциите в Германия.

„Хората зареждат точно толкова, колкото и преди – те недоволстват, но го приемат“, отбелязва говорителят на групата.

Очаква ли се обрат? Много зависи от това как войната в Украйна се отразява на световните петролни пазари. Анализатори казват, че част от руския петрол ще бъде загубена за пазарите, тъй като ЕС, най-големият и най-близък клиент на Русия, обеща да прекрати повечето покупки от Москва в рамките шест месеца.

Междувременно Индия и Китай купуват все повече руски петрол. Европа ще трябва да осигури доставките си от друго място като износители от Близкия изток например. Но ОПЕК+, който включва Русия, не успява да изпълни производствените си цели.

За мнозина харченето за преживявания като вечер навън и продължителните късни летни почивки в Европа са сред първите разходи за орязване.

Учителката в Парижките предградия Изабел Бруно взима автобус, за да стигне до гарата, вместо да кара 10 минути с кола.

„Съпругът ми и аз наистина се притесняваме за празниците, защото преди пътувахме често с колата си, докато посещавахме семейството си в Южна Франция“, каза тя. „Сега ще обърнем внимание на билетите за влак и ще използваме колата само за кратки пътувания.“

Графичният дизайнер Лео Теус от Сан Франциско трябва да подхожда „стратегически“ в бюджетирането на газа, докато се отправя на среща с клиенти и все по-често не пълни  резервоара до горе. Цените на горивата в Калифорния са най-високите в САЩ.

Нещата вече са стигнали до там, че ходенето на бар или клуб след работа е въпрос на преценката „сега трябва да мислим за сметката за газ и наистина ли си струвам да излезем или не“, казва Теус.

По Асошиейтед Прес