Кристалина Георгиева: AI ще засегне 60% от работните места в развитите икономики

Около 60 на сто от работните места в развитите икономики и 23 на сто в страните с ниски доходи ще бъдат засегнати от изкуствения интелект с течение на времето, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, цитирана от БТА. За света като цяло оценката е около 40 на сто от работните места да бъдат подпомогнати от технологията, да претърпят промени, намаляващи изискваните умения, или да бъдат премахнати.

Георгиева участва в дискусията „Малки модели за изкуствен интелект: повече и по-добри работни места“, организирана от Световната банка в Банкок в рамките на годишните срещи на двете международни финансови институции за 2026 г. В сесията в конгресния център „Кралица Сирикит“ участваха и президентът на Групата на Световната банка Аджай Банга и президентът на Сингапур Тарман Шанмугаратнам.

„Това е бавно настъпващо цунами, но все пак цунами“, каза Георгиева по време на дискусия за възможностите изкуственият интелект да създава работни места и да повишава производителността. Тя подчерта, че част от въздействието вече се наблюдава. По-ниският дял на засегнатите работни места в страните с ниски доходи не означава, че те са в по-добра позиция, а че изкуственият интелект все още не е навлязъл толкова широко в тях.

Изследване на МВФ за американския пазар на труда показва, че вече 10 на сто от работните места изискват по-високи умения за работа с изкуствен интелект. Тези позиции се заплащат по-добре. Същевременно работните места с рутинни и повтарящи се задачи намаляват, а нископлатената заетост се увеличава в строителството, центровете за данни и услугите.

Нетният ефект върху заетостта в разгледаната част от американския пазар е положителен, но това не е повод за успокоение, тъй като увеличението е при по-нископлатените позиции, посочи Георгиева.

Тя открои риска за младите хора, които обикновено започват професионалния си път с рутинни задачи и постепенно придобиват опит. Намаляването на тези позиции може да затрудни навлизането им на пазара на труда и последващото им кариерно развитие.

Според Георгиева правителствата трябва да проследяват промените в заетостта, да преосмислят образованието и да насърчават ученето през целия живот. Необходимо е и да оценят последиците за публичните финанси. Ако технологията доведе до намаляване на дела на труда за сметка на капитала, държавите ще трябва да преценят как да осигуряват приходите си, значителна част от които днес идват от облагането на труда.

Тя предупреди, че не може да се предвиди точно как ще изглежда пазарът на труда след пет години. Затова наблюдението и анализът трябва да водят до конкретни действия.

Икономически ефект и възможности за растеж

Георгиева разгледа и икономическия ефект от технологията. Първата вълна е свързана с увеличени инвестиции и търсене, включително чрез строителството на центрове за данни и разработването на модели. Засега този процес подкрепя растежа в ограничен брой икономики.

Световната икономика продължава да нараства с около 3 на сто въпреки отрицателното влияние на шока в енергийните доставки, посочи тя. САЩ, Китай и Индия са сред основните разработчици на изкуствен интелект, а редица азиатски икономики участват във веригите на доставки за необходимата инфраструктура.

Следващата вълна ще бъде свързана с по-широкото използване на технологията. Според представените оценки то може да увеличи растежа в развитите азиатски икономики с между 0,5 и 1 процентен пункт, а в развиващите се икономики в Азия с между 0,2 и 0,8 процентни пункта.

Допълнителен растеж от 1 процентен пункт в развитите азиатски икономики би компенсирал повече от загубата, произтичаща от застаряването на населението, заяви Георгиева. За да се възползват от тези възможности, развиващите се държави трябва да осигурят достъп до електричество и цифрова инфраструктура, подготовка на хората и защита от злоупотреби.