Кристалина Георгиева: Различията в перспективите пред отделните икономики стават все по-видими

Страните, които внасят енергия и не участват във веригата за създаване на стойност на изкуствения интелект, изостават още повече, заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева на заключителна пресконференция след годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок. Георгиева и министърът на финансите на Саудитска Арабия Мохамед ал-Джаадан, председател на Международния паричен и финансов комитет, обобщиха основните изводи от срещите и обсъжданията за състоянието на световната икономика, предава БТА. 

Георгиева определи световната икономика като устойчива, но предупреди, че перспективите са съпътствани от значителни рискове. Сред тях са инфлацията, високият държавен дълг, климатичните рискове и несигурността около развитието на изкуствения интелект.

Тя отбеляза, че изкуственият интелект е основен фактор за подкрепа на икономическия растеж, но предупреди срещу прекомерната зависимост от един двигател на растежа. По думите ѝ това е като да стоиш на един крак.

Различията в перспективите пред отделните икономики стават все по-видими. Георгиева посочи, че разговорите по време на срещите са се различавали съществено в зависимост от това дали дадена страна е сред тези с големи инвестиции в изкуствен интелект, или се намира в регион, засегнат от война.

„Тази разлика – дали си част от веригата за създаване на стойност на изкуствения интелект и износител на енергия, който не е засегнат от война, или си в обратната ситуация – внасяща енергия страна, която не е част от тази верига, означава, че изоставаш още повече“, заяви Георгиева.

Тя подчерта, че устойчивостта не възниква сама по себе си, а е резултат от добри политики и силни институции. В същото време фискалните и енергийните буфери на много държави са изчерпани, инфлацията остава упорита, а по-високите лихви увеличават натиска върху обслужването на дълга.

Според Георгиева правителствата трябва да извлекат ползите от изкуствения интелект, като същевременно управляват рисковете. Необходими са предпазни механизми, които да защитават хората, бизнеса и държавите, както и сътрудничество между правителствата, компаниите в сектора и останалите заинтересовани страни.

Тя посочи, че централните банки трябва да продължат да се съсредоточават върху ценовата стабилност, финансовите министерства – върху укрепването на публичните финанси, а регулаторите – върху рисковете, свързани със задлъжнялостта, небанковите финансови институции, кибератаките и измамите.

Георгиева съобщи и за нови ангажименти за над 100 милиона долара от 10 партньори за финансиране на дейности за развитие на капацитета. Сред тях са Франция, Германия, Ирландия, Италия, Япония, Казахстан, Люксембург, Нидерландия, Испания и Швейцария.

Подкрепа за държавите с ниски доходи

В отговор на въпрос за държавите с ниски доходи Георгиева заяви, че икономическите политики трябва да бъдат съобразени с конкретните условия във всяка страна. Тя посочи необходимостта от справедливо събиране на приходите, включително от облагане на по-богатите, и от разходи, които подпомагат растежа и развитието на изкуствения интелект, като същевременно защитават уязвимите групи.

Георгиева предупреди, че инфлацията действа като данък върху бедните. Тя посочи, че МВФ работи за осигуряване на ресурси за Тръста за намаляване на бедността и растеж, чрез който фондът предоставя финансиране при облекчени условия. Взетите решения позволяват обемът на това кредитиране да бъде повече от три пъти по-голям спрямо равнището преди настоящата рамка.

По думите ѝ много държави с ниски доходи са подобрили фискалните си позиции и в редица от тях не се налага драматично приспособяване. Въпреки това разходите за обслужване на дълга остават сериозно предизвикателство.