Лъчезар Богданов: Границата от 3% дефицит в бюджета не е препоръчителна

В момента вървим към опцията да няма бързо приет бюджет за 2025 година. Това обясни пред БНР Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика.

Днес институтът ще представи своя алтернативен вариант за държавен бюджет за следващата година. Министерството на финансите все още не е представило своя официален проект.

"Възможно е да има някаква негласна договорка и дори да няма редовно правителство, служебното да внесе проект, който да се гласува. Има вариант и нищо да не се прави и просто да си караме на сегашния бюджет, плюс някакъв акт за удължаване. Но дори и да няма редовен бюджет, парламентът може да наложи допълнителни разходи с отделни решения", каза икономистът. 

Богданов обясни в предаването "Преди всички", че границата от 3% дефицит не е препоръчителна. "Това е горната граница, която се допуска, когато икономиката е в криза, има някакъв външен шок. В нормална ситуация, когато икономиката се развива, да се твърди, че не може да се балансира бюджета и се радваме, че имаме само 3% дефицит, е абсурдно. Ако тежките облаци над германската икономика потопят цялостно европейската икономика, тогава колко дефицит ще направим?!"

Проблемът е в разходите, посочи той. "Когато имате ръст на данъчните приходи с над 12%, очевидно икономиката се представя добре. Защо има голям дефицит? Вероятно проблемът е в разходите. Залагат се още бомби за увеличение на разходите и през следващата година. Не става въпрос за орязване, а за овладяване на нарастването на разходите, включително за заплати и издръжка. Трябва да има дебат, който да сложи рамка и разумен лимит на тези амбиции и на този политически натиск", добави икономистът. 

Богданов посочи основните принципи, заложени в бюджета, подготвен от Института за пазарна икономика. "Амбициите за заплати и текущи разходи да бъдат съобразени с макроикономическата среда. Ако се търси приоритетно увеличаване на финансирането в една сфера, да се даде път през реформи за съкращаване на други разходи. Не всички да са приоритет. Същото важи и за социалните програми, които все повече стават широкодостъпни, без да се отчита дали хората, които получават помощи, имат нужда от тях. Необходими са и по-дълбоки структурни реформи", добави той. 

"Не трябва да се увеличават данъчните ставки за тези, които спазват закона и си плащат. Администрацията трябва да търси начин да събира това, което се дължи от онези, които се опитват да заобикалят данъчното законодателство. Трябва да се търсят ниски данъчни размери, но максимално високо прилагане на данъците към всички", каза още главният икономист на Института за пазарна икономика.