Митове и реалност: Ще загуби ли България суверенитета си, влизайки в еврозоната?

Един от най-широко разпространяваните "аргументи" срещу присъединяването на България към еврозоната е твърдението, че това би довело до загуба на финансов и монетарен суверенитет. Противниците на еврото често представят този процес като акт на подчинение на "външни интереси", най-често в лицето на Европейската централна банка (ЕЦБ) и по-силните икономики като Германия и Франция. Според тази логика, България ще се лиши от възможността сама да определя съдбата на своята валута и икономическа политика, което се възприема като отстъпление от националния интерес.

Популярността на този мит, който ще се опитаме да развенчаем в поредното издание на поредицата "България в еврозоната: Митове и реалност", се дължи на няколко фактора: ниско ниво на доверие в европейските институции сред част от обществото, ограничена финансова грамотност и силна емоционална привързаност към понятието „суверенитет“. В публичното пространство често се използват опростени обяснения, които не отразяват сложността на реалната икономическа среда и рамката, в която България вече оперира. Липсата на ефективна контра-аргументация на институционално ниво също допринася за засилване на тези страхове. 

Мястото на България в еврозоната и участието ѝ във взимането на решения

Присъединяването към еврозоната не означава автоматично подчинение, а включване в система на съвместно управление и координация. Влизайки в еврозоната, България ще стане част от Евросистемата – институционалната рамка, която включва Европейската централна банка и националните централни банки на страните членки. Българската народна банка ще има представител в Управителния съвет на ЕЦБ – основния орган, който определя паричната политика в еврозоната. Въпреки че тежестта на гласа на страната е ограничена от икономическия ѝ мащаб, присъствието ѝ там гарантира участие в дискусиите и процеса на вземане на решения.

Трябва да се подчертае, че ЕЦБ провежда политика, съобразена със стабилността на цялата еврозона, а не в полза на една или няколко страни. Освен това, в дългосрочен план участието на България в еврозоната ѝ предоставя възможност да влияе, макар и в ограничена степен, върху общата европейска икономическа рамка – възможност, която в момента не съществува при валутния борд.

Валутният борд и настоящата липса на монетарна независимост

Много от аргументите, свързани със загубата на монетарна независимост, пренебрегват простия факт, че България от 1997 година насам функционира в условията на валутен борд. Това означава, че левът е фиксиран към еврото (първоначално към германската марка), а Българската народна банка не разполага с инструменти за провеждане на самостоятелна парична политика – тя не може да емитира пари по свое усмотрение, не определя самостоятелно лихвените проценти и няма гъвкавост при кризи.

С други думи, страната вече е до голяма степен „прикрепена“ към еврото, но без да има формално участие в механизмите, които го управляват. Това създава парадокс – България се придържа стриктно към стабилността на общата валута, но няма право на мнение в процеса на определяне на нейната политика. Влизането в еврозоната би премахнало този дисбаланс, като даде на страната институционална роля в рамките на Евросистемата.

Историческият урок: паричната и фискалната разруха преди 1997 година

За да се оцени реално стойността на валутната стабилност и ограничаването на суверенитета в монетарната политика, е необходимо да се направи историческа равносметка. В началото на 90-те години България разполагаше с пълен контрол върху паричната и фискалната си политика. Това обаче не доведе до стабилност или устойчив растеж. Напротив – безконтролното емитиране на пари, огромните бюджетни дефицити и липсата на институционална дисциплина доведоха страната до икономически колапс през 1996–1997 година.

Тогава България преживя хиперинфлация – инфлацията достигна над 300%, левът се обезцени драстично, банковата система се срина, а спестяванията на хората буквално се изпариха. Този период на пълен монетарен „суверенитет“ всъщност показа колко опасен може да бъде той, когато е съчетан с лошо управление, политическа нестабилност и популизъм.

В отговор на тази катастрофа беше въведен валутният борд, който стабилизира икономиката, върна доверието на международните партньори и наложи фискална дисциплина. С други думи, ограничаването на суверенитета в паричната политика се оказа ключово условие за възстановяването на икономическата стабилност и просперитет.

Заключение

Идеята, че България ще загуби контрол върху финансите си при влизане в еврозоната, е мит, който не отчита нито настоящата реалност, нито историческите уроци. Страната и днес функционира без самостоятелна парична политика, но в условия, в които няма представителство при взимането на решения. Еврозоната предлага не по-малко суверенитет, а повече съвместно управление, повече стабилност и възможност за реално участие в бъдещето на общата европейска икономика.

Историята на България ясно показва, че „пълният суверенитет“ в паричната сфера не е гаранция за стабилност – напротив, понякога той е най-прекият път към катастрофа. От друга страна, присъединяването към еврозоната ще продължи линията на финансова стабилност, като предостави на България допълнителна защита срещу икономически сътресения.