Митове и реалност: Ще има ли ръст на цените след влизането в еврозоната?

Страховете, че присъединяването на България към еврозоната ще доведе до скок на инфлацията и спекула с цените на стоките и услугите, са широко разпространени, но често се основават на митове, а не на емпирични данни. Опитът на останалите източноевропейски държави, които вече са приели еврото – Словения, Кипър, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Хърватия – показва, че въвеждането на единната валута обикновено не предизвиква значителна или дългосрочна инфлация. 

В настоящото издание на поредицата на Мениджър Нюз "България в еврозоната: Митове и реалност" разглеждаме инфлационните тенденции в тези държави преди и след присъединяването, като в същото време ги съпоставяме със средноисторическите нива за последните 20 години. Данните просто потвърждават тезата, че България, която е във валутен борд с фиксиран курс на лева спрямо еврото, е добре подготвена да избегне ценови спекулации или шокове.  

Инфлация в източноевропейските държави преди и след присъединяването към еврозоната

За да оценим въздействието на еврото върху инфлацията, трябва да вземем предвид годишната инфлация, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) по данни на Евростат, за годината преди и тази след присъединяването на съответната държава, както и средната инфлация за петте години след това. Тези данни могат да бъдат съпоставени със средноисторическата инфлация за периода 2005–2024 г., за да се поставят ефектите в контекст.

Словения (2007 г.):

Инфлация в годината преди присъединяването (2006): 2,5%
Инфлация в годината след присъединяването (2007): 3,6%  
Средна за 5 години след присъединяването (2007–2011): 2,8%
Средноисторическа инфлация за последните 20 години (2005–2024): 2,4%

Ефектът от въвеждането на еврото е ограничен до около 0,3 процентни пункта, според данните на Евростат. Повишението на цените в Словения през 2007 г. е временно, а инфлацията бързо се връща към нормалните нива, което показва, че валутната промяна не води до устойчиво увеличение на цените. Освен това, през 2007 година Словения успя да постигне и много по-висок икономически растеж от средния за ЕС (цели 6.9% в резултат на мащабните чуждестранни инвестиции), който повлия до голяма степен и за ръста на инфлацията.

Кипър (2008 г.):

Инфлация в годината преди присъединяването (2007): 2,2%
Инфлация в годината след присъединяването (2008): 4,4%  
Средна за 5 години след присъединяването (2008–2012): 2,6%
Средноисторическа инфлация (2005–2024): 1,9%

Повишението на цените през 2008 г. в Кипър е резултат от външни фактори, дължащи се най-вече на глобалния скок на цените на енергията и храните, а не от еврото. В дългосрочен план инфлацията остава стабилна и близка до средната за еврозоната, което опровергава мита за значително поскъпване, вследствие на присъединяването към валутния съюз. 

Словакия (2009 г.):

Инфлация в годината преди присъединяването (2008): 3,9%
Инфлация в годината след присъединяването (2009): 0,9%.
Средна за 5 години след присъединяването (2009–2013): 2,0%
Средноисторическа инфлация (2005–2024): 2,1%

Спадът на инфлацията с 3 процентни пункта през 2009 година отразява ефектите от глобалната финансова криза. Ефектът от еврото е минимален (0,15 процентни пункта според Словашката национална банка). Словакия демонстрира ценова стабилност благодарение на ефективните макроикономически политики и строгия пазарен надзор.

Естония (2011 г.):

Инфлация в годината преди присъединяването (2010): 2,7%
Инфлация в годината след присъединяването (2011): 5%
Средна за 5 години след присъединяването (2011–2015): 2,6%
Средноисторическа инфлация (2005–2024): 3,1%

През 2011 година в Естония се наблюдава сериозен ръст на инфлацията с 2,3 процентни пункта, който е предизвикан от енергийната зависимост на страната и глобалните ценови шокове. През 2011 година петролът достигна нива от 110 долара за барел при средно 80 за предходната 2010 година. Изолиранията ефект от въвеждането на еврото в страната е около 0,3 процентни пункта. По-високата инфлация през 2011 г. се дължи на външни фактори, а не на валутната промяна, като в дългосрочен план инфлацията се стабилизира.

Латвия (2014 г.):

Инфлация в годината преди присъединяването (2013): 0%
Инфлация в годината след присъединяването (2014): 0,7%
Средна за 5 години след присъединяването (2014–2018): 1,6%
Средноисторическа инфлация (2005–2024): 2,5%
 
Ефектът от въвеждането на еврото в Латвия е минимален, като цените бързо се стабилизират, подобно на останалите държави, станали част от валутния съюз.

Литва (2015 г.):

Инфлация в годината преди присъединяването (2014): 0,2%
Инфлация в годината след присъединяването (2015): -0,7%
Средна за 5 години след присъединяването (2015–2019): 2,3%
Средноисторическа инфлация (2005–2024): 2,7%

Ефектът от еврото в Литва е незначителен (0,11 процентни пункта). Инфлацията остава в рамките на нормалните нива, а спадът през 2015 г. показва, че валутната промяна не стимулира ценови скокове. Понижението на цените в годината след като страната става част от валутния съюз се дължи най-вече на общите дефлационни тенденции в региона по това време. 

Хърватия (2023 г.):

Година преди (2022): 10,7%  
Година след (2023): 8,5%  
Средна за 2023–2024 (последните налични данни): 6,4%
Средноисторическа инфлация (2005–2024): 2,8%

Хърватският пример е особено интересен, тъй като това е последната държава, присъединила се към еврозоната. Инфлацията достига пик от 13% през ноември 2022 г., повлияна от енергийната криза и прекъсванията във веригите за доставки след руската инвазията в Украйна, но след въвеждането на еврото намалява устойчиво (12,5% през януари 2023 г., 5,4% през декември 2023 г., 4,3% през март 2025 г.). Ефектът от присъединяването към еврозоната е минимален, а последвалото успокояване на цените предполага дори леко дефлационно влияние. В сравнение с България, цените в Хърватия растат по-бързо поради структурни фактори като туризма, но не и поради валутната промяна. 

Изводите от статистиката

Във всички разглеждани държави краткосрочният ефект от въвеждането на еврото върху инфлацията е ограничен – между 0,11 и 0,3 процентни пункта, с изключение на Кипър, Естония и Хърватия, където външни фактори (енергийни и хранителни шокове) играят по-голяма роля. Инфлацията обикновено се стабилизира в рамките на няколко месеца.

Средната инфлация за петте години след присъединяването е близка до средноисторическите си нива за последните 20 години, което показва, че еврото не води до устойчиво повишаване на цените.

В Хърватия, въпреки първоначалните страхове за ценови шокове, данните показват, че еврото има минимално въздействие, а инфлацията намалява след присъединяването към валутния съюз. Това опровергава и митовете за разразяването на спекула и подчертава ефективността на мерките за пазарен надзор.

Защо рискът от инфлация в България е нисък?

В България левът е фиксиран към еврото чрез валутен борд от 1997 г. с курс 1,95583 лева за евро. Този механизъм елиминира валутните колебания и поддържа ценова стабилност, като по този начин намалява риска от инфлационни шокове при преминаване към еврото. За разлика от страни като Хърватия или Словакия, които преминаха от плаващи или полуфиксирани валутни режими към еврото, България вече функционира в условия, близки до тези в еврозоната. Това означава, че икономическите ефекти от смяната на валутата ще бъдат минимални, тъй като цените вече са ориентирани към еврото. 

Според данни на Националния статистически институт (НСИ), годишната инфлация в България варира между 1,8% (октомври 2024 г.) и 3,7% (януари 2025 г.), което е близо до средната инфлация за еврозоната (1,7% през септември 2024 г. според Евростат). Тази стабилност допълнително намалява вероятността за ценови шокове след присъединяването.

Законът за въвеждане на еврото предвижда мерки срещу ценовите спекулации

За да се предотвратят опити за изкуствено повишаване на цените по време на прехода към еврото, България подготвя Закон за въвеждане на еврото, който включва строги мерки за защита на потребителите и осигуряване на ценова прозрачност. Основните положения на закона, насочени към предотвратяване на спекулативни практики, включват:

• Задължително двойно изписване на цените: Търговците ще бъдат задължени да посочват цените както в левове, така и в евро за период от минимум 6 месеца преди и след въвеждането на еврото. Това позволява на потребителите лесно да сравняват цените и да идентифицират необосновани повишения. Цените в евро се изчисляват по фиксирания курс (1,95583 лева за евро), което изключва манипулации при превалутирането.
• Засилен пазарен надзор: Комисията за защита на потребителите (КЗП) и други регулаторни органи ще извършват редовни проверки за спазване на ценовата прозрачност и ще следят за необосновани увеличения на цените. Това включва мониторинг на ключови сектори като търговия на дребно, услуги и обществено хранене, където рискът от т. нар. "закръгляне" на цените (превалутиране при курс от 1:2, а не 1:1,95583) е най-висок.
• Санкции за спекулации: Законът предвижда строги глоби и административни наказания за търговците, които умишлено повишават цените без икономическо основание. Наказанията включват финансови санкции, както и временно спиране на търговската дейност в тежки случаи. Тези мерки са предназначени да възпрат спекулативните практики и да защитят потребителите.
• Информационни кампании: Нормативната уредба изисква провеждането на мащабни кампании за информиране на гражданите относно прехода към еврото, включително разяснения за фиксирания валутен курс и как да разпознават спекулативни повишения. Това ще повиши обществената бдителност и ще улесни докладването на нарушения.

Подобни мерки бяха успешно приложени в Хърватия, където задължителното двойно изписване на цените и активният пазарен надзор ограничиха спекулативните практики до минимум, а изолираният инфлационен ефект от еврото беше ограничен до 0,2 процентни пункта. В Словакия пък строгият надзор и информационните кампании доведоха до ефект от само 0,15 процентни пункта. Тези примери показват, че добре планираните мерки могат ефективно да предотвратят ценови спекулации и да осигурят плавен преход.

Не е маловажно да отбележим, че в дългосрочен план (за последните 20 години) средната годишна инфлация в еврозоната възлиза на 2%. За сравнение, средната световна инфлация за същия период възлиза на 3.8%, а за развитите държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие тя е в размер на 2.5%. Тези данни са доказателство за това, че Европейската централна банка успява да поддържа по-ефективно ценовата стабилност през последните две десетилетия.