България в еврозоната: Митове и реалност

На фона на дебата за това дали България е готова да стане член на еврозоната и какви ще са ефектите за гражданите от тази значима финансова трансформация, Мениджър Нюз стартира нова поредица от материали, която има за цел да хвърли малко повече светлина върху основните въпроси, свързани с предстоящата смяна на валутата у нас. 

Дали това ще стане точно на 1 януари 2026 година зависи от изводите в конвергентния доклад на Европейската комисия и Европейската централна банка, който се очаква да бъде публикуван в началото на месец юни. Но независимо от конкретната дата, острите позиции на "защитниците" и "противниците" на еврото, разпространявани в медиите и социалните мрежи, са сигнал за това, че обществото не разполага с достатъчно достоверна и проверена информация по темата за потенциалните ползи за страната от следващата стъпка в нейната европейска интеграция.

Неволно или преднамерено, по различни канали се разпространяват всевъзможни "митове и легенди" за възможните последствия от въвеждането на еврото, които са много далеч от реалността, а понякога дори навлизат в полето на откровените абсурди. От друга страна, през последните няколко години серия от правителства, служебни и редовни, не успяха да проведат ефективна информационна кампания по темата, в която да обяснят на гражданите многобройните ползи от членството на България във валутния съюз, както и да разсеят съмненията относно потенциалните рискове, свързани с инфлацията, превалутирането на кредитите и депозитите, регулациите за бизнеса, за банките и т.н. 

Със сигурност в оставащите няколко месеца до началото на 2026 година този информационен дефицит едва ли може да бъде "наваксан", но все пак и медиите могат да бъдат сочени като виновници за него. Това е и основната причина за създаването на поредицата "България в еврозоната: Митове и реалност". 

Важно е да отбележим, че тя по никакъв начин не е финансирана или подпомагана от държавните институции, а съдържанието ѝ е създадено изцяло от редакцията на сайта. Надяваме се, че и държавата ще поеме своята роля в този процес, организирайки мащабна и ефективна информационна кампания, както и че инициативата ще намери продължение и отзвук сред колегите от медийното пространство.

В следващите няколко материала ще се спрем в детайли на няколко често задавани въпроса, като например дали приемането на еврото ще повиши инфлацията у нас, дали ще трябва България да плаща дълговете на други държави, ще има ли промяна в нивата на лихвите по кредитите и депозитите и ще загуби ли България част от своя суверенитет. Ще разгледаме и примери за това как присъединяването към еврозоната се е отразило на други държави и какви са били икономическите ефекти за тях. 

В началото обаче е добре да започнем с най-често разпространяваните митове за въвеждането на еврото и да обясним каква всъщност е реалната ситуация. 

Митовете за еврото

Мит 1: "Когато влезем в еврозоната, ще има голяма спекула с цените и ще обеднеем"

Този мит предполага, че с въвеждането на еврото търговците ще вдигнат цените, което ще направи живота по-скъп за обикновения човек. Това твърдение обаче не е вярно по много причини.

България вече е свързана с еврото чрез валутния борд. От 1997 г. българският лев е фиксиран към еврото на курс 1,95583 лв. за 1 евро. Това означава, че стойността на лева не се променя спрямо еврото, и икономиката ни вече е тясно свързана с еврозоната. Преминаването към еврото няма да промени този курс, а само ще замени лева с евро като физическа валута. 

Освен това, Законът за въвеждане на еврото защитава потребителите. Той задължава търговците да показват цените и в левове, и в евро за определен период от време преди и след въвеждането на еврото. Това улеснява хората да следят дали има неоснователно повишаване на цените. Законът предвижда и строги мерки срещу спекулативните практики, като проверки от Комисията за защита на потребителите и глоби за нарушителите.

Опитът на други държави,като Хърватия, която въведе еврото през 2023 г., показа, че при добра подготовка и контрол цените остават стабилни. България следва подобен подход с ясни правила и надзор.

Ако един хляб струва 2 лв. днес, след въвеждането на еврото той ще струва малко над 1 евро при настоящия фиксиран курс. Ако някой се опита да го продава за 1,50 евро, това ще бъде лесно забележимо и може да бъде санкционирано.

Разходите на потребителите няма да се променят драстично, а контролът ще помогне да се избегнат измами. 

Мит 2: "България ще загуби част от суверенитета си"

Идеята, че с еврото България ще загуби контрол над икономиката си, звучи страшно, но не отговаря на реалността. На първо място, валутният борд вече ограничава независимостта ни от монетарна гледна  точка. От 1997 г. Българската народна банка (БНБ) не може свободно да печата пари или да променя курса на лева спрямо еврото. Това означава, че България и днес няма пълен контрол върху паричната си политика. Въвеждането на еврото няма да отнеме повече суверенитет, отколкото вече сме предали на валутния борд, защото той и без това ни свързва с политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Напротив, членството в еврозоната носи повече влияние, защото с него България ще получи право на глас в решенията на ЕЦБ. За сравнение, в момента нямаме никаква тежест при определянето на монетарната политика на ЕЦБ, но все пак сме задължени да поддържаме фиксирания курс към еврото заради валутния борд. Вместо да губим суверенитет, ние ще спечелим място на масата, където се вземат важни решения.

Най-важното уточнение обаче е, че независимостта на една държава не е свързана само с паричната ѝ единица. Истинският суверенитет зависи от това как страната управлява своите закони, образование, здравеопазване и сигурност. Еврото не засяга тези области. То е просто инструмент, който ще улесни търговията, пътуванията и инвестициите, без да отнема правото на България да решава какво е най-добро за гражданите ѝ.

Вместо да загубим контрол, с еврото България ще стане по-пълноправен член на европейското семейство. Ще имаме същите права като Германия или Франция да изразяваме мнение за общите правила. 

С еврото няма да се налага да обменяме пари, когато пътуваме до други страни в еврозоната, включително и до съседна Гърция, например. Няма да плащаме такси за обмяна на валута в банките, а пазаруването в чужбина ще бъде по-лесно. Това ще спести пари и главоболия на всички, които обичат да пътуват или да пазаруват от Европа.

Мит 3: "България ще плаща дълговете на други държави"

Този мит предполага, че с еврото България ще бъде принудена да плаща за финансовите проблеми на други страни в еврозоната, като Гърция или Италия. Това не е вярно, тъй като валутният съюз просто не работи така. Членството в еврозоната не означава, че България автоматично ще поема дълговете на други държави. Всяка страна в еврозоната е отговорна за собствените си финанси и дългове. Няма механизъм, който да задължава България да плаща задълженията на други държави.

Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) е доброволен. Той  е нещо като фонд, който може да помогне на страни в криза и се финансира от вноски, пропорционални на икономиката на всяка държава. България, като малка икономика, би имала минимална вноска, и то само ако реши да участва в конкретна спасителна операция. Тези решения се вземат с консенсус, така че България може да откаже, ако сметне, че това не е в неин интерес.

В момента България е в добра финансова позиция, тъй като има един от най-ниските държавни дългове в ЕС (около 25% от БВП през 2024 г.). Това ни прави по-стабилни от много други страни в еврозоната. Вместо да плащаме чужди дългове, ние сме по-скоро пример за добра финансова дисциплина.

Данъците на гражданите няма да отиват за спасяването на други държави, но еврото ще донесе редица предимства, като по-лесен достъп до европейските пазари и по-ниски разходи за транзакции.

Когато България приеме еврото, големите чуждестранни компании ще имат повече доверие в нас. Те ще искат да инвестират тук, защото еврото е стабилна валута, а ние ще бъдем още по-близо до големия европейски пазар. Това означава повече нови фабрики, офиси и най-вече – нови работни места за българите.  

Като част от еврозоната, България ще може да разчита на помощ от Европейската централна банка, ако икономиката или банковата ни система изпадне в криза. Това е като да имаш силен приятел, който може да ти помогне в трудни времена. Еврото ще ни даде допълнителна сигурност, за да се справяме по-лесно с неочаквани проблеми, като икономически кризи, скокове на цените или глобални шокове по веригите за доставка, на каквито станахме свидетели по време на пандемията от COVID-19.

Какво печелим и какво губим от присъединяването към еврозоната? 

Членството на страната в еврозоната не е някаква самоцел или просто автоматично изпълнение на ангажиментите ѝ като член на Европейския съюз „по задължение“. Въвеждането на единната валута е следващата важна стъпка от интеграцията на българската икономика с европейската, която е и най-големият търговски и финансов партньор на България.

Приемането на еврото няма да промени живота ни изведнъж, но ще донесе много малки подобрения с течение на времето. Ще пътуваме по-лесно, ще пазаруваме по-евтино в чужбина, ще имаме повече сигурност за парите си и повече възможности за работа. Да, ще има и предизвикателства, като например да свикнем с новата валута, но ползите в дългосрочен план са много по-големи. Колкото до това какво ще загубим - на практика нищо, освен чисто емоционалната и донякъде романтична представа за българския лев. 

Той със сигурност ще остане част от българската стопанска история, която, трябва да признаем, не беше от най-успешните в първите години на прехода от планова към пазарна икономика. Много българи си спомнят годините на хиперинфлацията и практическото "зануляване" на банковите им спестявания във времената, когато българските правителства и Българската народна банка имаха свободата да провеждат "независима" монетарна политика, но, за съжаление, не бяха на висотата на тази задача. 

На практика стабилността на българската валута през последните 28 години се дължи почти изцяло на валутния борд, който на практика превръща лева в "българско евро", но не дава възможност на България да участва във вземането на решенията за паричната политика на ЕЦБ и ни лишава от много от директните ползи на членството в еврозоната. Присъединяването към валутния съюз е следващата напълно логична стъпка от европейския ни път, независимо от спекулациите и опитите за извличане на политически дивиденти от иначе напълно основателните страхове и притеснения на гражданите.