Новата икономика: Китай тръгва към трансформация на всяка цена

Амбициозна цел за икономически растеж от около 5 % през тази година, подкрепена от стъпки за промяна на модела на развитие на страната и за намаляване на рисковете, породени от фалиралите строителни предприемачи и задлъжнелите градове обяви днес китайският премиер Ли Цян.

При представянето на първия си работен доклад пред започналата днес първа от двете годишни сесии на Националния народен конгрес - парламента на Китай, Ли също така заяви по-високи разходи за отбрана (в размер на 7,2% от БВП), като в същото време изостри реториката по отношение на Тайван, пише Ройтерс.

Поставянето на цел за растеж, подобна на тази от миналата година, която ще бъде по-трудно постижима, тъй като възстановяването след COVID губи скорост, е знак, че Пекит дава приоритет на растежа пред всякакви реформи, въпреки че Ли обещава смели нови политики, смятат анализатори.

"Тази година е по-трудно да се постигне 5%, отколкото миналата, тъй като базовото ниво е по-висок, което показва, че висшите ръководители са решени да подкрепят икономическия растеж", каза Тао Чуан, главен макроаналитик в Soochow Securities.

Миналогодишният неравномерен растеж разкри дълбоките структурни дисбаланси в Китай - от слабото потребление на домакинствата до все по-ниската възвръщаемост на инвестициите - и предизвика призиви за нов модел на растеж.

Китай започна годината със срив на фондовия пазар и дефлация на нива, невиждани от световната финансова криза през 2008-2009 г. Кризата с недвижимите имоти и дълговите проблеми на местните власти продължиха, което засили натиска върху китайските лидери да предложат нови икономически политики.

В момент, когато възхищението от китайското икономическо чудо бързо отслабва, някои икономисти правят сравнения с изгубените десетилетия на Япония от 90-те години на миналия век, като призовават за пропазарни реформи и мерки за повишаване на доходите на потребителите.

"Не бива да забравяме и най-лошите сценарии", каза Ли в Голямата зала на народа на площад " Тянанмън".

"Трябва да продължим напред с трансформирането на модела на растеж, извършването на структурни промени, подобряването на качеството и повишаването на ефективността."

Не бяха посочени срокове или конкретни подробности за структурните промени, които Китай възнамерява да осъществи, но Ли също така подчерта, че стабилността е "основата на всичко, което правим".

Китайският премиер призна, че постигането на целта "няма да е лесно", като добави, че са необходими "активна" фискална стратегия и "разумна" парична политика. Целта отчита "необходимостта от повишаване на заетостта и доходите, както и от предотвратяване и намаляване на рисковете", каза Ли.

Международният валутен фонд прогнозира, че през 2024 г. растежът на Китай ще бъде 4,6 %, а през 2028 г. ще намалее до 3,5 %.

Умерени стимули

Китай планира бюджетен дефицит в размер на 3% от икономическото производство, което е по-малко от ревизираните 3,8% през миналата година. От решаващо значение е, че възнамерява да емитира 1 трлн. юана (139 млрд. долара) в специални свръхдългосрочни съкровищни облигации, които не са включени в бюджета.

Квотата за емитиране на специални облигации за местните правителства е определена на 3,9 трлн. юана спрямо 3,8 трлн. юана през 2023 г. Китай също така определи целта за потребителската инфлация на 3% и си постави за цел да създаде над 12 млн. работни места в градовете през тази година, запазвайки равнището на безработица на около 5,5%.

"Малко вероятно е Китай да предприеме стимулиране в стил "базука", казва Томи Сие, ръководител на отдела за проучвания  в банка OCBC. "В момента все още има много ограничения по отношение на това по какъв начин Китай може да подкрепи икономиката чрез фискални разходи."

Бюджетните планове включват увеличение на разходите за отбрана със 7,2 % през тази година, подобно на 2023 г. - цифра, която се следи отблизо от САЩ и съседите на Китай, които запазват опасенията си по отношение на стратегическите му намерения с нарастването на напрежението около Тайван.

Бюджетът за отбрана на Китай се е удвоил, откакто президентът Си Дзинпин дойде на власт преди повече от десетилетие. Тази година е 30-ата поредна, в която се увеличават разходите за отбрана, въз основа на изследване на Международния институт за стратегически изследвания.

В доклада на Ли също така са пропуснати предишните споменавания на "мирното обединение" с Тайван.

"Китай показва, че през следващото десетилетие иска да развие армията си до степен, в която да е готов да спечели война, ако няма друг избор, освен да води такава", казва Ли Минцзян, учен в областта на отбраната в Училището за международни изследвания "Раджаратнам".

Новите производствени сили

Изправени пред демографска криза, която заплашва и преминаването към модел на растеж, основан на потреблението, китайските държавници обещаха да подобрят политиките в подкрепа на раждаемостта, като същевременно увеличат помощите и базовите пенсии за нарастващото възрастно население.

Що се отнася до сектора на недвижимите имоти, Ли обеща да финансира " добре обосновани" проекти и да осигури повече социални жилища, тъй като Пекин се стреми да разреши проблема с недовършените имоти, който тревожи купувачите на жилища.

Китайският премиер посочи още, че Китай иска да ограничи свръхкапацитета в промишлеността, но също така отбеляза, че трябва да се отделят повече средства за технологични иновации и модерно производство в съответствие със стремежа на лидера Си за създаване на "нови производителни сили".

Китай също така ще премахне всички ограничения за чуждестранни инвестиции в производствения сектор и ще разработи планове за развитие на квантовите изчисления, големите данни и изкуствения интелект, следвайки стремежа си към технологична самодостатъчност.

Някои анализатори критикуват политиката на Китай, насочена към производството, като твърдят, че тя задълбочава свръхкапацитета в промишлеността, задълбочава дефлацията и засилва търговското напрежение със Запада.

"Стремежът към ускоряване отстъпи място на промяната в модела на растеж", казва Ху Юесяо, главен икономист в Shanghai Securities.