Новата икономика: Притесненията за заплащането разделят европейците

Концепцията за справедливост е от решаващо значение в епоха, определена от бърз технологичен напредък, икономически колебания и социални трансформации, според доклада „Инвестиране в справедливост“, публикуван от Европейската комисия. Заплатата е един от най-важните аспекти на тази цел, като служителите желаят да получават подходящо възнаграждение за труда си. 

Получаването на справедлива заплата, основана на умения и опит, подкрепя ангажимента на ЕС за насърчаване на социалната справедливост и равенство. Две трети (67%) от хората в ЕС обаче са загрижени, че не получават справедлива заплата, основана на техния набор от умения и опит. „Това подчертава значението на справедливото възнаграждение за труд“, се казва в доклада, цитиран от Euronews. 

Притесненията относно това, че не получават справедлива заплата, която да отговаря на нуждите на домакинствата, варират значително в различните части на Европа. Според проучването на Евробарометър в доклада, те варират от 19% в Дания до 86% в Португалия и Кипър. 

В 22 страни от ЕС поне половината от анкетираните са загрижени, че не получават справедлива заплата. 

Южна Европа срещу скандинавски страни

Като цяло, при изследване на нивата на безпокойство се очертават географски модели. Хората в Южна и Източна Европа изразяват по-висока загриженост относно справедливостта на заплащането, докато тези в Северна и Западна Европа, по-специално скандинавските страни, отчитат по-ниски нива на безпокойство. 

Най-високите нива на безпокойство се наблюдават ясно в Южна Европа. Те включват Португалия (86%), Кипър (86%), Гърция (85%), Италия (84%), Хърватия (83%) и Испания (81%). 

За разлика от това, три скандинавски страни и Нидерландия отчитат най-ниски нива на безпокойство относно справедливостта на заплащането: Дания (19%), Швеция (26%), Нидерландия (28%) и Финландия (34%). Тези нива са значително по-ниски от средните за ЕС, което показва доверието на населението в социалната справедливост и равенство. 

Германия (56%) и Ирландия (59%) все още са под средното за ЕС, но значително по-високи от четирите страни на дъното. 

Това прави Германия най-малко притеснената нация относно справедливото заплащане сред четирите водещи икономики в ЕС, докато Италия и Испания се нареждат в най-високата група. Франция също е над средното за ЕС ниво със 73%. 

Разглеждайки разпределението на нивата на притеснение, повече от половината хора в три държави са „много притеснени“ от това, че не получават справедлива заплата въз основа на своите умения и опит. Това са Кипър (59%), Португалия (55%) и Испания (54%). 

Делът на хората, които са „много притеснени“, е също 40% или по-висок в още три държави: Хърватия (47%), Гърция (45%) и Италия (40%). 

И шестте държави се намират в Южна Европа. 

В ЕС почти една трета съобщават, че са много притеснени (30%), докато малко повече от една трета се чувстват доста притеснени (37%).

За разлика от това, почти една трета от анкетираните (31%) в ЕС казват, че не се притесняват от получаването на справедлива заплата въз основа на своите умения и опит. Сред тях една пета (20%) не са много притеснени, а малко повече от една десета (11%) изобщо не са притеснени.

Имат ли значение полът и възрастта?

Полът не играе съществена роля в нивото на притеснение относно справедливото заплащане, тъй като разликата е само три процентни пункта (69% срещу 66%). Същото важи и за възрастовите групи до 54 години, като всички са около 74%, докато сред тези на 55 и повече години цифрата пада до 57%.

Връзка между доходите и нивата на притеснение

Има умерена отрицателна корелация между годишните нетни доходи и нивата на притеснение. Това означава, че притеснението има тенденция да намалява с увеличаването на доходите.

Връзката обаче не е силна и обяснява само около 30% от разликите между държавите. Графиката показва също, че някои държави със сходни нива на доходи имат значително различни нива на притеснение.

Връзката е малко по-слаба, когато се използват годишни нетни доходи в PPS (стандарт на покупателната способност). Това позволява по-добро сравнение между държавите чрез премахване на ценовите разлики.

Проучването е проведено през януари и февруари 2025 г.