Новата икономика: Q2 под знака на политическата нестабилност

Навлизане в нов период на политическа нестабилност, забавяне на ръста на БВП, отлагане на присъединяването ни към еврозоната за началото на 2026-та година – това прогнозират макроикономистите на УниКредит Булбанк за второто тримесечие на годината.   

Страната навлиза в нов период на политическа нестабилност, а предстоящите избори вероятно ще произведат пореден силно фрагментиран парламент, в който проевропейските партии ще доминират и ще имат най-добри шансове да съставят правителство. Проучванията на общественото мнение обаче показват, че ситуацията е много динамична и може да се промени значително в периода до провеждането на следващите парламентарни избори, посочват анализаторите на УниКредит Булбанк.

Дясноцентриската проевропейска коалиция ГЕРБ-СДС води в проучванията на общественото мнение, проведени в началото на март, преди провала на преговорите за ротация на правителството. Центристко-либералната коалиция ПП-ДБ изостава, като разликата спрямо лидера е малко по-голяма, от тазиq отчетена на последните парламентарни избори, проведени през април 2023 г. Докато социологическите проучвания показват известен спад в кумулативната подкрепа за трите основни проевропейски партии, представени в парламента, това засега не води до увеличаване на подкрепата за крайнодесните, евроскептичните, националистическите и популистките партии.

Нова партия, създадена с подкрепата на президента Румен Радев, може потенциално да промени тази картина, особено ако архитектите ѝ успеят да артикулират пред обществото алтернативна визия за управлението и социално-икономическото развитие на страната. Оставащото време за успешното стартиране на такъв проект до следващите предсрочни парламентарни избори обаче е твърде ограничено, което означава, че най-вероятно този проект ще бъде отложен за някакъв по-подходящ момент, смятат макроикономистите на банката.

Шансовете за правителство след вота на 9 юни

Партиите с проевропейска геополитическа ориентация ще загърбят разногласията си и ще съставят правителство, гласи основният сценария в актуалната прогноза на УниКредит Булбанк. „Смятаме, че тези партии не само имат идентична геополитическа ориентация, но и споделят сходни възгледи по отношение на реформите, които са необходими за намаляване на корупцията и завършване на процесите на присъединяване на страната към Шенгенското пространство и еврозоната“, коментира Кристофор Павлов. Въпреки че личната антипатия между лидерите на тези партии многократно се е оказвала основен препъникамък в миналото, анализаторите на банката са на мнение, че път за възстановяване на сътрудничеството и доверието може да бъде намерен отново, особено ако някои от лидерите се оттеглят, в случай на лошо представяне на някоя от партиите на предстоящите избори.

Преходът към ново правителство

ще забави процеса по вземане на решения в публичната администрация. Това означава, че е възможно да се очакват по-нататъшни забавяния в инфраструктурните проекти и изпълнението на структурните реформи, прогнозират още от УниКредит Булбанк.

Последното е лоша новина не само за ръста на БВП през тази година, но и за шансовете на страната успешно да адресира оставащите структурни слабости, които спъватнейното социално и икономическо развитие в дългосрочен план, отчитат макроикономистите.

„Според нас България ще получи само един от траншовете по Плана за възстановяване и устойчивост тази година, а усвояването на средствата по многогодишната финансова рамка също временно ще се забави“, отбелязва Кристофор Павлов. Това е така, защото се очаква вниманието да се насочи към подготовката на предсрочните парламентарни избори и свързаната с тях кампания, свивайки времето за други приоритети, в това число прилагането на мерките, необходими за отключване на значителното по размер европейско финансиране, което България има право да получи както по линия на Плана за възстановяване и устойчивост, така и по линия на Многогодишната финансови рамка.

Отлагане за еврозоната

Присъединяването на България към еврозоната ще бъде отложено за 2026 г., прогнозират също така от УниКредит Булбанк като подчертават, че причината не е нараснал скептицизъм относно способността на страната да изпълни критериите от Маастрихт. „Напротив, смятаме, че по-бавният растеж, до който се очаква да доведат предсрочните избори, ще улесни страната да изпълни числовия критерий от оценката за ценовата стабилност, тъй като по-слабият икономически растеж означава и по-слаба инфлация“, обясняват макроикономистите на банката. И посочват друга съществена причина - присъединяването към еврозоната изисква редовно правителство, което да работи активно за постигане на стратегическите си външни приоритети, а не служебно правителство, чийто мандат е ограничен до организиране на още едни парламентарни избори, които ще бъдат шести поред за период от малко повече от две години.

Корекции надолу

На този фон, макроикономистите на банката ревизират надолу прогнозата си за реалния ръст на БВП през 2024 г. до 2.5% от 3%, заложени в прогнозата им преди три месеца, тъй като сега очакват по-слаб растеж на инвестициите (както публични, така и частни). „Смятаме, че политическата несигурност ще принуди някои инвеститори да възприемат изчаквателен подход, което би имало негативно отражение върху частните инвестиции, докато в същото време преходът към ново правителство ще забави вземането на решения в държавната администрация, което ще доведе до забавяне на някои инвестиции на публичния сектор, включително такива свързани с финансиране по еврофондовете“, обясняват те.

С ревизия надолу обаче и прогнозата на банката за инфлацията като са заложени очаквания ръста на потребителските цени да се успокои до 3.1% средно през 2024 г., и до 2.9% през 2025 г.(вижте графиката вляво). „Ако прогнозата ни се окаже като цяло вярна, ръстът на индексът на потребителските цени, изчислен по националната методология, скоро ще падне под границата от 3% на годишна база, което смятаме за близко до най-високото възможно ниво на инфлация, което е безвредно за икономиката“, отбелязват анализаторите.

По-ниските цени на храните и енергийните ресурси, предвидени в глобалния сценарий на банката, са отговорни за по-голямата част от корекцията в прогнозата за инфлацията.

Прогнозата за траекторията на базисната инфлация също е преразгледана, тъй като са налице повече доказателства, че ръстът на заплатите се забавя в много от секторите на услугите (вижте графиката вдясно). От това би следвало да се очаква, че инфлационния натиск, пред който се изправят компаниите в близо две-трети от икономиката ще бъде по-нисък.

Рисковете

за неизпълнение на заложените във бюджета приходи се увеличиха, тъй като липсата на стабилно правителство вероятно ще засили, макар и временно, стимулите за избягване на данъци. Ситуацията се утежнява и от факта, че анонсираното сливане на НАП и Агенция ‘’Митници‘‘ далеч не беше завършено, когато правителството подаде оставка, посочват макроанализаторите на УниКредит Булбанк. Въпреки това те смятат, че предсрочните избори е малко вероятно да допринесат за значително увеличаване на рисковете пред постигане на целта по отношение на бюджетния дефицит през тази година.

Но и допускат вероятност за известен спад на фискалните приходи спрямо заложените в бюджета ни, като се има предвид, че инфлацията в крайна сметка най-вероятно ще се окаже по-ниска от заложената в бюджета, а икономическият растеж също ще бъде малко по-скромен поради по-слабите инвестиции, което е много вероятен ефект от увеличаването на политическата несигурност. Въздействието на по-ниските приходи върху бюджетното салдо обаче ще бъде изцяло компенсирано от по-ниски инвестиции на публичния сектор в допълнение към някои спестени разходи по линия на разходите за издръжка, включително за увеличение на заплати, което, според икономистите на банката изглежда като все по-вероятен сценарий в контекста на по-бързо протичащата от очакваното дезинфлация. А тя, от своя страна способства и за успокояване на темповете на нарастване на заплатите.

Почти без промяна

остава оценката за нуждите от финансиране на суверена за годината. По-конкретно, макроикономистите на УниКредит Булбанк оценяват брутните нужди от финансиране на българския суверен през настоящата година на 5.0 млрд. евро (при 5.2 млрд. евро в прогнозата, публикувана през януари 2024 г).

За посрещане на нуждите от финансиране очакванията са правителството да емитира ДЦК на вътрешния пазар от само 500 млн. лв. през тази година. Освен това макроикономистите прогнозират възможно емитиране на нов дълг от 4.75 млрд. евро на външен пазар, най-вероятно в края на годината.

„Този момент би помогнал на правителството да се възползва от края на периода на политическа несигурност, който нашата прогноза предвижда да настъпи със сформирането на ново проевропейско правителство след предсрочните парламентарни избори през юни“, обобщават експертите.