ОИСР: Енергийните и инфлационните кризи може да тласнат водещите икономики в рецесия

 Глобалният икономически растеж се забавя повече, отколкото беше прогнозирано преди няколко месеца след началото на руската инвазия в Украйна, енергийните и инфлационните кризи рискуват да прераснат в рецесии в големите икономики. Това се посочва в последния икономически доклад на на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитиран от Ройтерс.

Макар че ОИСР продължава да очаква световен икономически растеж от 3% през тази година, организацията понижи прогнозата си за ръста на световния брутен вътрешен продукт през 2023 г. от 2,8% на 2,2%.

Базираната в Париж организация е особено песимистично настроена относно перспективите в Европа, която е най-пряко изложената икономика на последиците от войната на в Украйна.

Очаква се глобалното производство през следващата година да бъде с 2,8 трилиона долара по-ниско от прогнозата на ОИСР преди Русия да атакува Украйна - загуба на доходи в световен мащаб, еквивалентна по размер на френската икономика.

„Глобалната икономика загуби инерция в резултат на непровокираната, неоправдана и незаконна агресивна война на Русия срещу Украйна. Ръстът на БВП е спрял в много икономики и икономическите показатели сочат продължително забавяне“, каза генералният секретар на ОИСР Матиас Корман.

ОИСР прогнозира, че икономическият растеж на еврозоната ще се забави от 3,1% през тази година до само 0,3% през 2023 г., което предполага, че блокът от 19 страни, използващи единната валута, ще прекара поне част от годината в техническа рецесия (две поредни тримесечия на свиване на БВП).

Това представлява драстично понижение спрямо последния икономически доклад на ОИСР през юни, когато организацията прогнозираше икономиката на еврозоната да нарасне с 1,6% през следващата година.

ОИСР дава особено мрачни перспективи за германската икономика, която е силно зависима от руския газ. През юни организацията очакваше БВП на германия да нарасне с 1,7% през следващата година, докато в новата си оценка тя прогнозира свиване с 0,7% през 2023 г.

ОИСР предупреди, че по-нататъшните прекъсвания на енергийните доставки ще засегнат растежа и ще увеличат инфлацията, особено в Европа. В региона тези фактори биха могли да свият икономическата активност активността с още 1,25% и да повишат инфлацията с 1,5%, тласкайки много страни в рецесия за цялата 2023 г.

„Паричната политика ще трябва да продължи да се затяга в повечето големи икономики, за да укроти трайно инфлацията“, каза Корман по време на пресконференция, като добави, че целенасочените фискални стимули от правителствата също са от ключово значение за възстановяване на доверието на потребителите и бизнеса.

„Изключително важно е паричната и фискалната политика да вървят ръка за ръка“, каза той.

Въпреки че са далеч по-малко зависими от вноса на енергия в сравнение с Европа, Съединените щати също се плъзгат към спад, тъй като Федералният резерв на САЩ повишава лихвените проценти, за да се справи с инфлацията.

ОИСР прогнозира, че най-голямата икономика в света ще се забави от 1,5% растеж през тази година до само 0,5% през следващата година, което е спад от прогнозите от юни 2,5% през 2022 г. и 1,2% през 2023 г.

Междувременно строгите мерки на Китай за контрол на разпространението на COVID-19 в страната означава, че икономиката на страната ще нарасне само с 3,2% тази година и 4,7% през следващата година. Предишната прогноза на ОИСР бе за ръст от 4,4% през 2022 г. и 4,9% през 2023 г.

Въпреки бързото влошаване на перспективите за големите икономики, ОИСР заяви, че са необходими по-нататъшни повишения на лихвените проценти за борба с инфлацията, прогнозирайки, че лихвите на повечето големи централни банки да надхвърлят 4% през следващата година.

Тъй като много правителства увеличават пакетите за подкрепа, за да помогнат на домакинствата и бизнеса да се справят с високата инфлация, ОИСР каза, че подобни мерки трябва да са насочени към най-нуждаещите се и да бъдат временни, за да намалят разходите им и да не допринасят допълнително за и без това високите нива на дълг след пандемията.