От коя криза иска да ни спасява правителството?

Почти ежедневно – по разни поводи или в институционализирани послания като отчета на служебното правителство – управляващите се вживяват в ролята на спасители от предполагаеми (не една дори, а много) икономически и свързани с икономиката кризи.

Дали това е дълбока стратегия за насочване на обществените нагласи, липса на способност да се наблюдават и интерпретират данни или обикновен мързел – не знаем, но подобни твърдения, които за съжаление постепенно стават основание за политическо действие, все по-силно се отдалечават от действителността.

Поредна „порция“ статистически данни за икономиката на България през 2022 г. дават една съвсем различна картина. Да започнем оттам, че индексът на производството в преработващата промишленост е с най-висока стойност откакто НСИ следи този показател. Казано иначе, през декември 2022 г. българските индустриални предприятия са произвели най-много продукция от всеки друг месец за последните 23 години. Какво още е важно:

• За цялата 2022 година износът на стоки достига 94,4 млрд. лева или ръст от 37,9% спрямо 2021 г. Това е чувствително по-висок темп от нарастването на цените за периода. Само за декември, въпреки сериозния спад в цените на горива, електроенергия и доста други суровини, е отчетен ръст на износа спрямо същия месец на 2021 г. с 14,5%.
• В основата на този растеж е динамиката на индустриалното производство. Нека за момент погледнем отвъд производството и износа на електроенергия и оръжия – техният принос е осезаем, но далече не основен. По предварителни данни за цялата 2022 г. преработващата промишленост реализира увеличение на производството в реално изражение с 13,7%. Само за декември ръстът е с 10,8% спрямо декември 2021 г. и с 2,6% спрямо ноември 2022 г. – при все, че в Германия, която е основен търговски партньор, през последния месец на годината вече има спад в индустриалното производство.
• Кои са „шампионите“ на растежа през 2022 г.? Без да обръщаме внимание на производителите на горива, боеприпаси и електроенергия, предварителните данни поставят начело производството на напитки – ръст в реално изражение (след изчистване на ефекта от инфлацията) от около 40% спрямо 2021 г., производството на велосипеди – ръст от 28%, производството на електроника и оптика – 26%, производството на автомобилни части – 15%. Други големи подотрасли – машиностроенето и производството на електрически съоръжения – отчитат ръст от над 10%.

Двигателите на индустрията след пандемията в голяма степен са производствата, които бяха успешни в последните 5-7 години. Ако сравним индекса на физическия обем при база 2015 година, виждаме нарастване в производството на велосипедите, както и на електронни и оптични продукти със 180%, на електрически съоръжения с над 60%, на автомобилни компоненти с над 50%.

Както ясно се вижда, за пореден и пореден път, частният сектор, който работи на отворени и конкурентни пазари, се адаптира изключително успешно след пандемия, война и енергиен шок. Ако има криза – търсете я другаде.

Автор: Лъчезар Богданов. Текстът е публикуван в седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика