Проучване на Bloomberg: ЕЦБ ще увеличи лихвите два пъти, ако инфлацията е над зоната на комфорт

Европейската централна банка ще отговори на ефектите от войната в Иран, като повиши лихвените проценти два пъти тази година, преди те да се задържат стабилни за по-дълго от предполагаемото, казват икономисти.

Проучване на Bloomberg, проведено от 29 май до 3 юни, показва, че всички респонденти с изключение на един очакват увеличение с четвърт процентен пункт на срещата следващата седмица, като повечето от тях виждат още една подобна стъпка преди края на годината. Това би довело лихвата по депозитите до ниво 2,5%.

Сред прогнозиращите второ увеличение, по-голямата част предпочитат септември пред юли. Това би съчетало подобен ход със среща по паричната политика, която, подобно на решението следващата седмица, ще представи нови прогнози за растеж и инфлация.

Проучването подчертава как ЕЦБ се позиционира към „ястребовия“ край на Г-7 в момент, когато други централни банки, като например Федералния резервм избират да изчакат, за да оценят как ще се развие енергийният шок.

„ЕЦБ иска да изпрати сигнал, че няма да стои безучастно, докато инфлацията се покачва“, коментира Даниел Хартман, главен икономист в Bantleon. „Тя иска да подчертае, че приема сериозно целта от 2% и няма да толерира постоянни превишавания.“

Повечето респонденти очакват понижение на лихвите до средата на 2027 г., тъй като конфликтът в Близкия изток натежава върху икономическата активност. Преди това икономистите прогнозираха намаление още през март догодина.

След като поддържаха разходите по заеми стабилни от началото на войната, централните банкери заговориха  перспективата за тяхното увеличение за първи път от септември 2023 г. насам, на фона на опасения, че продължаващият конфликт повишава риска от по-продължителен скок на инфлацията.

Растежът на потребителските цени в еврозоната скочи до 3,2% от 1,9% през първите три месеца на войната и е вероятно да се ускори допълнително. Това се дължи главно на преките ефекти от скока в цените на енергията, но централните банкери се опасяват, че подобен натиск може все повече да се разпространи в по-широката инфлация чрез заплатите и корпоративното ценообразуване.

„ЕЦБ ще представи увеличението като защита на доверието“, каза Арне Петимезас, ръководител на изследванията в AFS Interest.

„С основната инфлация малко над целта преди войната, тя така или иначе няма друг избор, освен да увеличи лихвите“

Така нареченият основен показател за растеж на потребителските цени, който елиминира волатилните елементи като енергията, не се е забавял до ниво от 2% от 2021 г. насам.

Междувременно икономиката на 21-членния блок също вече страда, като активността в частния сектор през май се сви с най-бързите темпове от 2024 г. насам.

Според проучването икономистите очакват, че служителите на ЕЦБ следващата седмица ще преразгледат прогнозите си за инфлация за 2026 г. и 2027 г. и ще намалят прогнозите си за растеж за тази и следващата година.

Това би могло да подхрани дискусиите за потенциален стагфлационен шок, съчетаващ нисък растеж и висока инфлация, дори ако председателят Кристин Лагард категорично отхвърли този етикет след срещата през април.

Повечето анализатори виждат състоянието на региона в момента между базовия сценарий на ЕЦБ и неблагоприятните сценарии, представени през март, които включваха среден ръст на цените от 3,5% през 2026 г., комбинирано с едва 0,6% икономическа експанзия.

Тази седмица членът на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел предупреди, че рискът от отслабване на инфлационните очаквания нараства. Но три четвърти от анкетираните в проучването досега не виждат доказателства за подобно развитие.

Те са съгласни с оценките на Шнабел и главния икономист Филип Лейн, че последиците от войната ще се усещат доста дълго време, дори след постигане на мирно споразумение. Седемдесет и пет процента от анкетираните казаха, че това може да се случи в продължение на шест месеца или дори по-дълго.