Повече емоции отколкото разум в споровете за концесиите на комунални услуги

Частното стопанисване на комунални услуги е тема, която предизвиква много нажежени емоции. Много хора инстинктивно смятат, че комуналните услуги като електроснабдяването, водоснабдяването и подобни е най-добре да се управляват от държавата. Уви, в повечето случаи тази позиция се корени по-скоро в емоцията, отколкото в разума. Tова много ясно си личи в дискусиите около казуса с предложеното удължаване на концесията на столичния ВиК оператор „Софийска вода“, който понастоящем се управлява от частната френска компания „Веолия Солюшънс България“.

Този казус е добър повод да обърнем внимание на българския опит в концесионирането и частното управление на комунални услуги, в случая водоснабдяването и да видим какви резултати постига то, особено в сравнение с общинските (сиреч държавно-управлявани) дружества в сектора. Абстрахирайки се от личните ни чувства по темата, нека погледнем какво показват данните и на база обективните факти да преценим дали частното или държавното управление на водоснабдяването в България се представя по-добре.

Когато данните говорят

Нека започнем от там, че „Софийска вода“ е най-добре представящото се водоснабдително дружество в България по официалните показатели за качество на водоснабдителните услуги. Това показва последният годишен доклад на КЕВР за състоянието на ВиК сектора, публикуван през ноември 2022 г. Анализът на КЕВР, изготвен на база данни от 2021 показва, че „Софийска вода“ е изпълнила 22 от общо 30 показатели за качество на водоснабдяването. Тоест, дружеството изпълнява 73% от показателите за качество, което е най-високото ниво в страната. Средното ниво на изпълнение сред ВиК дружествата в България е 51%.

„Софийска вода“ се представя много по-добре в сравнение с всички останали ВиК дружества по може би най-важния индикатор – общи загуби на вода във водоснабдителните системи. Загубите на вода са най-големият проблем на водоснабдителната инфраструктура. Би могло да се твърди, че качеството на една водоснабдителната мрежа най-ясно си личи от това колко вода губи. Колкото повече – толкова по-лошо е качеството. От тази гледна точка, качеството на ВиК инфраструктурата в София със сигурност е най-високо. Загубите на вода във водоснабдителните системи на „Софийска вода“ са 39.99%, според доклада на КЕВР за 2021 г., при средно ниво 61% за страната.

Аргументи и от международните индекси

Доброто представяне на „Софийска вода“ обаче не е ограничено само до българския контекст. Качеството на водоснабдяването в София е впечатляващо и на световно ниво. Столицата ни се нарежда на 6 място в “City Water Index” на икономическата публикация „The Economist”. Това е индекс, който оценя качеството на водоснабдяването в 51 града по света. Качеството на водоснабдяването в София е оценено като по-добро от това в градове като Мадрид, Париж, Франкфурт, Копенхаген, Маями, Антвер, Сеул и Лондон.

Водоснабдяването в София се представя особено добре от гледна точка на индикатора „надеждност“ в индекса на The Economist. По този показател София е на 4-то място, и освен гореизброените градове, изпреварва и Лисабон и Лос Анджелис. Столицата ни е по-назад в класацията за устойчивост, но пак се нарежда на сравнително добри позиции – 13-то място от 51. От гледна точка на достъпност, водоснабдяването в София е на 7-мо място.

Тези данни категорично показват, че „Софийска вода“ върши много добра работа, поне в сравнителен план, както в местния контекст, така и в глобалния. Тук може би някои биха възразили, че дори да приемем данните за доброто качество на услугата, то цената ѝ е твърде висока. Но това също не е вярно. Сред европейските столици, цената на кубик вода е по-ниска единствено в Атина, Будапеща, Рим и Талин, а във Варшава е почти същата (4.8% по-ниска).

Качеството не е плод на късмет

Доброто състояние на софийското водоснабдяване не е заварено положение, а следствие от концесията. „Веолия“ придобива контролен дял в „Софийска вода“ през 2010 г. По  загубите на вода по водоснабдителните системи на дружеството се равняват на 60%. Същевременно, средното ниво на загубите на вода сред ВиК дружествата в България като цяло е останало почти непроменено. Тоест, подобрението на ефективността на водоснабдяването в София не е следствие от обща тенденция за всички ВиК дружества в страната, а индивидуален успех. Този успех не е случайност, а резултат от над 500 млн. лв. инвестиции във ВиК инфраструктурата на София от 2010 г. насам. Планират се още 634 млн. лв. инвестиции до 2034, ако концесията бъде удължена.

В контекста на всички тези много добри показатели  споровете относно удължаването на концесионния договор са озадачаващи. Той приключва през 2025 г. и от „Веолия“ ясно са заявили желание да бъде удължен до февруари 2034. Столична община все още не е подписала удължаване на концесията, въпреки, че има решение на мнозинството в Столичния общински съвет да бъде направено точно това.

Аргументи срещу удължаването на концесията на практика няма. Данните ясно сочат, че резултатите от управлението на „Софийска вода“ са добри, както на национално ниво, така и на международно. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) изрази определени резерви срещу удължаването на концесията, но те бяха отхвърлени от Върховния административен съд (ВАС). Освен това, няма никаква яснота какво би се случило, ако концесията не бъде удължена. Ако ще се търси нов концесионер, то общината е много закъсняла, към този момент няма никакво време да се започне такава процедура. Още по-рисково е самата община да поеме управлението на дружеството, с оглед на много по-лошото качество на ВиК услугите, които се предоставят от общинските дружества в страната.

Всъщност, на база всички изложени до тук данни можем да вървим и към едно по-смело заключение. Не само, че концесията на „Софийска вода“ е успех и следва да бъде удължена, но е препоръчително повече ВиК дружества в страната да бъдат концесионирани по сходен модел. А защо не и всички?! В крайна сметка, цифрите са красноречиви.