Уникредит Булбанк: Базисната инфлация ще достигне пик през юни

На фона на предизвикателната външна и вътрешна среда икономистите на УниКредит Булбанк запазват прогнозата си за реалния растеж на БВП за 2023 г. непроменена на 1.3% в последния си доклад, съобщиха от банката. Очакванията на експертите са потребителите да продължат да ограничават разходите си заради високата инфлация, а бизнесът да намалява производството поради влошаване на външното търсене, както и с цел намаляване на прекалено завишените нива на съществуващите запаси до по-устойчиви стойности. Въпреки запазения размер на БВП за 2023 г. експертите на банката понижават очакванията си за реалния растеж през 2024 г. до 2.3% от 3.3%, прогнозиран в икономическия им доклад през месец януари 2023 г.

Намалените стойности са в резултат на по-високите нива на инфлацията

от очакваните преди три месеца, както и по-голямото затягане на глобалните монетарни условия. Икономистите предвиждат централните банки в развитите икономики да повишат лихвените проценти в по-голяма степен от предвидените в началото на годината, което ще доведе до по-големи пречки пред нарастването на вътрешното търсене и следователно до по-слабо потребление и ръст на инвестициите, особено на частния сектор през 2024 г.

Наблюдаваното по-бавно пренасяне на по-високите лихвени проценти от развитите икономики към цената на кредита за българските компании и домакинства, ограничава по-рязкото свиване на растежа на БВП през тази година. От друга страна, очертаващото се по-високо и по-късно достигане на върха на базисната инфлация в развитите икономики ще накара техните централни банки да затегнат монетарните условия повече, отколкото експертите очакваха преди три месеца. Това ще доведе до увеличаване на пиковите стойности на лихвите по кредитите в България в по-голяма степен от предвидената в предишната прогноза. Освен това достигането на пиковите нива на лихвите по новоотпуснатите кредити в България ще изисква и повече време, за да се материализира. Така

увеличаването на лихвите по кредитите ще се проточи във времето,

като в една знчителна степен ще обхване и 2024 г., вместо да бъде концентрирано почти изцяло през текущата 2023 г. както очакваха икономистите преди три месеца.

Резултатът от това ще бъде по-слаб реален ръст на БВП през следващата година, тъй като ефектът от агресивното затягане на паричната политика в развитите икономики през 2022 г. и 2023 г. изисква повече време, за да се принесе в пълна степен към българското стопанство.

Относно инфлацията икономистите на банката повишават очакваните стойности на средногодишната инфлация на потребителските цени на 11.1% от 9.7% през 2023 г. и на 5.5% от 4.8% през 2024 г.

Базисната инфлация ще достигне върха си през юни,

а не през април тази година и то на по-високо ниво от 14.1% вместо 13.6%, спрямо прогнозата, изготвена преди три месеца, като причината за повишените стойности са структурни фактори, посочват експертите.

Изготвянето на нов бюджет за настоящата година ще бъде сред непосредствените приоритети на следващото правителство, смятат експертите. Очакванията са дефицитът на начислена основа през 2023 г. да бъде 3.4% от БВП, което е минимално покачване в сравнение с прогнозираните през януари 3.3%. Според икономистите на банката, такъв дефицит ще направи възможно 12% увеличение на пенсиите и селективно увеличение на заплатите в публичния сектор. Икономистите на банката очакват увеличаване на инвестициите на публичния сектор от 3.4% от БВП миналата година до малко повече от 5% през 2023 г., което поне отчасти ще компенсира големия спад на публични инвестиции през последните няколко години.

Експертите очакват и въвеждането на допълнителни мерки за фискална консолидация.

Те ще включват увеличение на тол таксите и премахване на по-ниската ставка на ДДС за някои стоки (електричество, топлоенергия и природен газ за домакинствата), които бяха въведени като част от мерките за смекчаване на въздействието на високата инфлация миналата година. Очакванията са схемата за субсидиране на потребителите на електроенергия в корпоративния сектор или да стане много по-селективна (с намаляване както на мащаба, така и на обхвата на субсидиите), или да бъде изцяло премахната.