Преход с ползи за $10 трлн. годишно*

Според водещи учени, които твърдят, че политиците правят твърде малко, за да се справят с най-голямата заплаха за здравето на хората и планетата, поправянето на "счупените" хранителни системи може да донесе икономически ползи в размер на 10 трилиона долара годишно, пише Politico.

В първия глобален доклад, в който се прави количествена оценка и сравнение на разходите за бездействие и за промяна, експертите установяват, че неефективните и разпокъсани политики водят до огромни разходи за здравето и околната среда, които могат да бъдат намалени чрез стъпки като производство и консумация на по-малко месо и доставка на повече храни на местно ниво.

Констатациите са резултат от четиригодишно разследване на Комисията по икономика на хранителната система (FSEC), независим орган от експерти по климата и здравеопазването, включително от Световната здравна организация, Световната банка и Организацията по прехрана и земеделие.

"Най-големият и неизползван потенциал е преходът от нездравословно към здравословно хранене", казва пред POLITICO Йохан Рокстрьом, директор на Института за изследване на въздействието на климата в Потсдам, който е ръководител на проучването. 

Според експертите консумацията на храни от животински произход и хранителните отпадъци трябва да бъдат "радикално" намалени - в съответствие с последните препоръки на висшия научен консултативен орган на ЕС по въпросите на климата, в рамките на прехода към по-растителни и произведени на място диети.

Ефективните мерки включват също така етикетиране на хранителните стойности пред опаковката, облагане с данък на нездравословните храни и мрежи за сигурност, които да поддържат здравословната храна достъпна за най-бедните хора.

Освен това е необходимо да се промени начинът на производство на храна, като се откажем от сегашната монокултурно ориентирана система, която разчита в голяма степен на химически средства и изкопаеми горива. "Устойчивите земеделски практики са доказани, съществуват и функционират", каза Рокстрьом.

"Няма друг преход", добави той, "стигнали сме до края на пътя".

Европейската комисия настоява за поставяне на земеделието и храните на по-устойчива основа. Но Стратегията на ЕС "От фермата до вилицата" - част от по-широката програма за "Зелена сделка" - се провали поради липса на политическа насоченост и нарастваща опозиция от страна на лобитата на земеделието и агробизнеса.

Разминаващи се пътища

Според проучването при запазване на обичайния сценарий до 2050 г. 640 милиона души по света ще страдат от недохранване - с почти 200 милиона повече, отколкото днес - а затлъстяването ще се увеличи със 70% в световен мащаб.

Освен това емисиите от селскостопанските храни ще допринесат за глобално затопляне с 2,7 градуса по Целзий до края на века. Производството на храни на свой ред ще стане по-уязвимо от изменението на климата, тъй като вероятността от екстремни метеорологични явления се увеличава драстично.

В сценария "Трансформация на хранителната система" експертите моделират, че по-добрите политики биха могли да доведат до спасяването на 174 милиона живота от преждевременна смърт, свързана с храненето, и до изкореняването на недохранването до 2050 г., като същевременно се запази глобалното затопляне под 1,5 градуса и се обърне тенденцията към загуба на биоразнообразие.

Прогнозите сочат също, че 400 милиона селскостопански работници по света ще могат да се радват на достатъчен доход.

Цената на промяната

Фермерите в Европа излизат на улицата, тъй като се борят за препитание и стават все по-зависими от вредни субсидии.

"Днес ние субсидираме производството на храни не само по погрешен начин, като плащаме за разрушаващи околната среда производствени системи и нездравословни практики", казва Рокстрьом, но и "като позволяваме на производството на храни да унищожава безплатно климата, биоразнообразието и сладките води".

Тези субсидии трябва да бъдат премахнати, предупреждават експертите. Но това не е направено по правилния начин. "Ако премахнете субсидия, трябва да добавите друг икономически стимул, който да позволи на земеделските стопани да преминат към по-устойчиви и здравословни практики", обясни Рокстрьом, който е и член на експертна група на Европейската комисия за адаптиране към климата. Например чрез добавяне на кредити за поглъщане на въглерод на мястото на субсидиите за дизелово гориво като "икономически неутрална реформа".

"Точно това не е направено", добави той, като предупреди да не се премахват субсидиите и да се оставят земеделските производители сами на себе си.

Промените ще се отразят и в цените на храните, които ще трябва да се повишат, за да се отчетат истинските разходи за околната среда и здравето на хората, според експерта - например чрез въвеждане на въглероден данък за селското стопанство.

*Заглавието е на Мениджър нюз