С отмяната на митата от Върховния съд на САЩ, политиката на Тръмп спрямо Китай се отклонява от курса си

Когато президентът Доналд Тръмп се завърна на поста си през 2025 г., той обеща да използва мита, за да пренастрои отношенията с Китай, който според него „убива“ Съединените щати с търговските си политики, предаде Ройтерс.

Сега, повече от година след началото на втория му мандат, агресивните търговски ходове на Тръмп не са променили фундаментално търговските или военните тактики на Пекин. Вместо това, политиката на Вашингтон спрямо Китай изглежда отклонена, причинявайки объркване сред длъжностните лица и водеща до противоречиви решения.

Непостоянството в ходовете администрацията към Пекин беше особено видимо през последните месеци. Те включват добавяне на водещи китайски компании към черен списък, само за да бъде списъкът оттеглен мигове по-късно; и решение на Тръмп да „одобри“ продажбите на AI чипове на Китай в рамките на минути след като правителството му определи достъпа на Китай до тях като заплаха за националната сигурност.

Докато Тръмп се готви за планираното си посещение в Китай на 14-15 май, за да се срещне с президента Си Дзинпин – първото подобно пътуване на американски президент от осем години, критиците твърдят, че подобни несъответствия, съчетани с неговия импровизационен стил на сключване на сделки, са подкопали САЩ в конкуренцията им с Пекин.

„Имате министерства и агенции, които действат по собствено желание, често с различни цели и дори понякога по противоречащи си начини“, каза Или Ратнър, бивш помощник-министър на отбраната по въпросите на сигурността в Индо-Тихоокеанския регион.

„Във всеки един ден се усеща, че политиката може да се движи зигзагообразно в двете посоки“, каза Ратнър.

В отговор на въпроси на Ройтерс относно подхода на администрацията към Китай, говорителят на Белия дом Куш Десай заяви, че търговската програма на Тръмп е „обърнала сценария“ на десетилетия неуспешна политика, която е издълбала индустриалната база на САЩ.

„Като се възползва от нашата икономика – най-големият и най-добър потребителски пазар в света, както и отличните си отношения с президента Си, президентът Тръмп даде възможност на Америка най-накрая да действа от позиция на сила по глобалните дипломатически и търговски въпроси“, каза Десай.

Няма План Б

Тръмп започна политиката си спрямо Китай по време на втория си мандат с драматичен търговски удар, като първоначално увеличи тарифите върху китайски стоки до около 145%.

Пекин обаче не отстъпи и отвърна със собствени увеличения на митата.

В крайна сметка страните постигнаха неспокойно примирие, след като Китай, който държи практически монопол върху рафинирането и преработката на редкоземните елементи в света, заплаши да задуши доставките, необходими на американската индустрия.

Решение на Върховния съд от февруари, с което се анулира много от задълженията на Тръмп, допълнително подкопа стратегията на администрацията.

„Цялата им първоначална стратегия беше съсредоточена върху използването на тарифи, за да окажат натиск върху Китай да направи големи отстъпки. Това усилие бързо се провали“, каза Скот Кенеди, експерт по Китай в мозъчния тръст Център за стратегически и международни изследвания. „Нямаше последователен План Б.“

Тарифите доведоха до поне един резултат, който Тръмп търсеше: дефицитът в търговията със стоки на САЩ с Китай намаля с 32% до 202 милиарда долара през 2025 г. в сравнение с 2024 г., показват данни на правителството на САЩ.

Но тарифите не промениха меркантилистката търговска политика на Пекин и непостоянното им използване вероятно намали стимула на индустрията да върне производството, основна цел на подхода на Тръмп „Америка на първо място“. САЩ загубиха 91 000 работни места в производството от февруари до декември миналата година.

Министърът на финансите Скот Бесент и търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър, които ръководеха политиката по отношение на Китай вместо ястребовия държавен секретар Марко Рубио, изглежда са намалили очакванията за основен ремонт в търговските отношения, като са преместили акцента към нова „управлявана търговия“.

„Къде искаме да бъдем с Китай? Искаме отношенията ни да бъдат стабилни. Искаме търговията ни да бъде по-балансирана. Искаме тя да е с нечувствителни стоки“, каза Гриър през март.

На фона на хаоса околности на Тръмп, Китай се стреми да се представи като отговорната сила.

„Ние... оставаме ангажирани да действаме като позитивна и стабилна сила за добро“, заяви външното министерство през януари, когато беше попитано дали Пекин се е възползвал от хаотичния подход на САЩ.

Противоречиви сигнали

Обращенията на администрацията не са само по отношение на тарифите.

През декември Тръмп обяви в социалните мрежи, че е одобрил спорната продажба на полупроводници Nvidia H200 за приложения с изкуствен интелект на Китай – същите чипове, за които Министерството на правосъдието му само 30 минути по-рано заяви, че се внасят контрабандно в Китай и представляват заплаха за националната сигурност.

Двама американски служители заявиха пред Ройтерс, че тези противоречиви сигнали са озадачили тях и други в правителството.

През февруари Пентагонът на Тръмп добави в черен списък водещи китайски технологични компании за предполагаемо подпомагане на китайските военни, само за да оттегли мистериозно списъка час по-късно с малко обяснение.

През есента Министерството на търговията издаде правила за разширяване на контрола върху износа до хиляди дъщерни дружества на китайски компании, твърдейки, че това затваря значителна вратичка, чрез която чуждестранни компании могат да имат достъп до чувствителни технологии. Но САЩ спряха тези мерки, заедно с планираните пристанищни такси в САЩ за построени в Китай кораби, предназначени да стимулират американския корабоплавателен бизнес.

„Тези противоречия в крайна сметка водят до президента Тръмп, който взема решения в момента, неограничен от по-широка стратегия“, каза Зак Купър, който изучава стратегията на САЩ в Азия в мозъчния тръст Американския институт за предприемачество.

Премахване на пешки

Някои от действията на Тръмп поставиха Пекин в затруднена ситуация.

Военните му операции в Иран и Венецуела отслабиха две страни, които бяха близки партньори на Китай, както и значителни доставчици на петрол.

През декември Тръмп одобри продажби на оръжие на стойност 11 милиарда долара на Тайван, което е голям тласък за демократично управлявания остров, който Китай смята за негова територия.

Той също така оказа натиск върху Панама да се откаже от пристанищен оператор от Хонконг от района около Панамския канал и блокира петрол, който да достига до управляваната от комунисти Куба.

„Иран беше изключително силен сигнал за китайците, че Съединените щати продължават да имат превъзходство“, каза Алекс Грей, бивш висш служител по националната сигурност по време на първия мандат на Тръмп.

Но скъпоструващата война с Иран изгори модерни ракетни запаси и пренасочи американските военни активи далеч от Източна Азия. И дори допълнителната подкрепа за Тайван е смекчена от опасения, че Тръмп може да размени подкрепата на САЩ за благоприятна търговска сделка от Си.

„Ако това е шахматен мач, САЩ вземат пешки от периферията, вместо да контролират центъра на дъската. Пекин не го харесва, но е по-скоро неудобство, отколкото стратегически неуспех“, каза Джонатан Чин, експерт по Китай в Института Брукингс.

Междувременно антагонизмът на Тръмп към американските съюзници – относно НАТО, тарифите и конфликта с Иран, може да подкопае трудно спечеления консенсус относно необходимостта от противодействие на действията на Китай на световната сцена.

За Пекин подходът на САЩ изглежда като институционален срив, каза Уанг Донг, професор в Пекинския университет в Китай, добавяйки, че Китай няма да се отклони от стратегическия си курс чрез краткосрочни „хаотични действия“.

„Докато трансакционните тактики и принудителните сигнали продължават, те все повече са засенчени от дълбоки провали в координацията в правителството на САЩ“, каза Уанг. „Това несъответствие подкопава доверието в САЩ.“