„Не бързайте да отписвате долара“, казват анализатори на фона на дебатите за „петроюан“

Щатският долар пострада през 2025 г., тъй като инвеститорите възприеха търговията от типа „Продавай американско“, Федералният резерв намали лихвените проценти, а зелените пари претърпяха шок от гледна точка на фискалното доверие. Войната в Иран помогна за укрепването на долара досега през 2026 г., но бъдещето на световната резервна валута е предмет на разгорещен дебат, пише Джоузеф Уилкинс за CNBC.

Deutsche Bank предизвика дискусия, след като един от нейните стратези прогнозира, че господството на щатския долар може да бъде ерозирано, ако страните решат да определят цените на суровия петрол в алтернативни валути.

Войната в Иран може да се запомни като ключов катализатор за „ерозията в господството на петродолара и началото на петроюана“, posoqi управляващият директор на Deutsche FX Малика Сачдева в бележка, публикувана на 24 март.

Франклин Темпълтън отговори на 14 април с бележка, в която нарече анализа „забележително опростен“, пишейки, че Сачдева е интерпретирала погрешно връзката „сигурност срещу търговия в долари“ със Саудитска Арабия.

„Цената на петрола не е в щатски долари, само защото Съединените щати отдавна действат като световен полицай“, пише Сонал Десай, главен информационен директор по фиксирания доход на Franklin Templeton.

„Износителите на петрол имат силен личен интерес да получават заплащане в щатски долари, заради това, което доларите представляват: достъп до най-дълбоките и ликвидни капиталови пазари в света, подкрепени от институционална и правна рамка, която защитава правата на собственост и прилага договорите, подкрепени от силна, динамична и иновативна икономика.“

През първата половина на 2025 г. доларът отчете най-лошото си представяне от над 50 години, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени част от обявените през април мита за „Деня на освобождението“, разклащайки вярата в активите на страната.

Доларовият, който проследява представянето му спрямо кошница от основни валути, падна с почти 10% до 2025 г.

Той се радваше на известно облекчение след началото на войната с Иран на 28 февруари, поскъпвайки спрямо всички основни валути, и се движеше успоредно с цената на петрола, преди да отслабне отново, тъй като надеждите за мир свалиха цените на суровия петрол.

Позициите на Deutsche Bank и Franklin представляват двата края на спектъра в дискурса за дедоларизация.

Deutsche Bank е сред тези, които виждат валутата в структурен упадък, докато Franklin се нарежда сред тези, които не виждат алтернатива.

Най-добрият от групата

Делът на доларовите резерви е спаднал с времето – от над 70% през 1999 г. до малко над 50% днес. Други валути, като юана и еврото, са взели по-голям дял от пая, но доларът запазва хегемонията си. Въпреки че доларът има своите недостатъци, за анализаторите е трудно да си представят свят, в който той да не доминира в световната търговия.

„Няма алтернатива“, каза в интервю за CNBC Елиас Хадад, глобален ръководител на пазарните стратегии в Brown Brothers Harriman. „Всички други валути са далеч от това да бъдат среда, която може да замени долара.“

Китайският юан представлява 3% дял от световните резерви на централните банки и постепенно увеличава влиянието си, като част от дългосрочен план за интернационализиране на валутата си.

„Но няма начин Китай да достигне 50% скоро, особено със затворените капиталови пазари. Същото важи и за еврозоната“, каза Хадад.

Десай от Franklin Templeton добави в бележката, че изграждането на правилната инфраструктура за надежден заместник, състояща се от „дълбоки пазари, върховенство на закона, пълна конвертируемост, история на макростабилност“, отнема десетилетия, а не години.

От друга страна, твърдението на Deutsche Bank, че американският чадър за сигурност в Персийския залив е обтегнат от началото на войната, е друг пример за отслабващо доверие в търговската и сигурностната политика на САЩ, което допълнително уврежда репутацията на долара, добави Хадад.

Той посочи, че отслабващото фискално доверие в САЩ и подкопаването на Федералния резерв от Тръмп са още две причини, поради които структурният низходящ тренд ще продължи.

Това би могло да създаде сценарий, при който резервният статус на долара постепенно ерозира, но не се елиминира – отслабва, но не се заменя.

Десай добави, че скорошната слабост на долара е просто функция на неговите характеристики.

„Известна степен на по-слаб курс на долара е напълно съвместима със статута му на световна резервна валута“, пише Десай.

„За разлика от юана, доларът е свободно плаваща валута. Той се колебае – нагоре и надолу.“