Стратегическата автономия при полупроводниците е невъзможна за ЕС, но и за останалите играчи

Нашият свят се управлява от полупроводници. Силициевите парченца са мозъкът на нашите телефони, компютри, автомобили, центрове за данни и фондови пазари. Те са и цифровият гръбнак на съвременните военни сили.

Някои от първите чипове, създадени някога, са използвани в системите за насочване на ракети. Днес те захранват безброй военни устройства - от изтребители и гаубици до радиостанции и радари.

Във войната между Русия и Украйна полупроводниците позволяват използването на ракетни установки HIMARS, противотанкови ракети Javelin и комуникационни сателити Starlink. Те са неразделна част и от надпреварата във въоръжаването в Източна Азия, където териториалните спорове в Източнокитайско и Южнокитайско море рискуват да прераснат в голям конфликт. Възходът на изкуствения интелект добавя още едно измерение към военните действия: сега има недостиг на чипове с изкуствен интелект.

В Европейския съюз недостигът и търканията накараха блока да въведе Закон за чиповете на стойност 43 млрд. евро. Инвестиционният пакет има за цел да стимулира местното производство и да намали международните зависимости. Експертите обаче омаловажават всякакви перспективи за икономически суверенитет. Истината е, че в момента ЕС няма възможност да постигне такъв вид независимост - но това се отнася и за всички останали играчи.

Проблемът е, че веригата за доставки е просто твърде глобализирана и взаимосвързана.

"Независимостта е безнадеждна", казва в своя труд Chip War Крис Милър, историк на икономиката, представен на технологичното изложение IFA в Берлин. "Това няма да се случи, нито пък мисля, че Европа настоява за това."

Разделена индустрия

В Chip War, Милър разказва за продължилата десетилетия битка за контрол над полупроводниците, която днес е съсредоточена върху съперничеството между САЩ и Китай. Напрежението между двете държави разкъса света на чиповете на две.

Докато разломите се задълбочават, Пекин се опитва да създаде вътрешна екосистема за полупроводници. Понастоящем той е най-големият вносител на тези устройства в света, като харчи повече пари за вноса им, отколкото за петрол.

За да ограничи амбициите на Китай, Вашингтон наложи мащабен контрол върху износа на технологии за чипове. През 2022 г. администрацията на президента Джо Байдън наложи най-строгите си санкции досега. Съгласно новите правила Белият дом може да блокира не само продажбите на чипове, произведени в САЩ, но и на чипове, които използват американски компоненти или софтуер.

Този ход наруши търговията на Китай с Тайван, който произвежда над 60% от полупроводниците в света - и над 90% от най-модерните. Санкциите създадоха проблеми на Пекин и в ЕС, който има свой собствен производител на чипове: ASML.

Холандската компания е водещият световен производител на високотехнологично оборудване за производство на чипове. Без нейното оборудване китайските фирми ще трябва да преодолеят още едно препятствие, за да произвеждат усъвършенствани чипове.

Този резултат скоро може да стане реалност.

Бъдещето на Европа в областта на чиповете

Под натиска на САЩ, на 1 септември 2023 г. Нидерландия започна да блокира износа на модерно оборудване за производство на чипове. Анализаторите подозират, че ограниченията са насочени конкретно към ASML. Този ход породи опасения, че Китай ще наложи ответни ограничения. Милър обаче очаква Пекин да действа предпазливо. Той отбелязва, че ответните мерки могат да имат обратен ефект.

"Китай би могъл да предизвика смущения във веригите за доставки, но те биха могли да бъдат засегнати от смущенията точно толкова, колкото и Западът", казва той.

Въпреки това разногласията засилват призивите за автономия. Публично ЕС провежда политика на "намаляване на риска", а не на "отделяне" от Китай, но геополитическите раздори разкриха необходимостта от самостоятелност. В отговор на това ЕС планира до 2030 г. да произвежда 20 % от полупроводниците в света, което е двойно повече от сегашния му дял.

Това е цел, която е възможна, но само при силна подкрепа от страна на държавите членки и компаниите. Прецедент за този подход беше създаден тази година в Германия. След предложения за огромни субсидии Intel и тайванската TSMC обещаха да изградят фабрики за чипове в страната.

Китай също не е застрахован

Въпреки че Китай вече направи огромни инвестиции в науката и технологиите и те дават резултати, той все още е зависим от западните технологии. Това важи с особена сила за полупроводниците. Зависимостта на Китай от чуждестранни полупроводници тревожи Пекин от десетилетия. Китай подозира, че западните полупроводници съдържат "задни вратички", умишлени уязвимости, които могат да бъдат използвани за разузнавателни и военни цели. През 2016 г. президентът Си Дзинпин заяви, че "фактът, че основните технологии се контролират от други, е най-голямата ни скрита опасност". Вицепремиерът Ма Кай заяви на Националния народен конгрес през 2018 г.: "Не можем да бъдем зависими от чужди чипове".1 Китай възнамерява да прекрати тази зависимост, но въпреки 40-годишните инвестиции и шпионаж не е в състояние да произвежда усъвършенствани полупроводници. По пътя има смущаващи измами и скъпоструващи провали.

От 1979 г. насам Китай използва огромни държавни инвестиции в инфраструктура, образование и научни изследвания, както и придобиване на технологии и подкрепящи бизнес политики, за да постигне невероятен икономически растеж. Западните компании с удоволствие се възползваха от предимствата на китайския пазар и за много от тях той се превърна в основен. Очакванията, че отстъпките, направени на Китай, ще бъдат само временни, необходими само докато той се превърне в пазарна икономика, бяха сериозно погрешни. Никой не възразява срещу растежа и модернизацията на Китай. Проблемът се крие в средствата, които китайското правителство използва за постигането на тази цел, включително шпионаж, кражба на интелектуална собственост, принудителни изисквания за съвместни предприятия, търговски бариери и агресивна меркантилна политика.

Китай остава нетен вносител на технологии. Китай иска да премине "нагоре по веригата на стойността" от сглобяване на крайни продукти от вносни компоненти към създаване на модерни технологии в самия Китай, но вносът на чипове и технологии ще бъде норма за много години напред. Пекин има за цел да произвежда 70 % от полупроводниците, които използва, до 2025 г. В резултат "Китай 2025" се превърна в лозунг за агресивната индустриална политика на Китай и в нещо като плашило за политиците на Запад, но не бива да приемаме твърде сериозно поредния доклад на китайските плановици.

Дългогодишният дебат за това дали Китай може да се превърне в иновационна сила продължава с две съществени уговорки. Първата е, че успешните китайски иновации все още са ограничени от относителната технологична изостаналост на страната. Втората уговорка е, че китайските иновации процъфтяват в период на относителна политическа отвореност. Сега, когато отвореността се свива при управлението на Си Дзинпин и е съпроводена с по-силно държавно икономическо ръководство, е възможно тенденцията на нарастване на китайските иновации да се забави или обърне. Китай редовно изготвя икономически планове; важен е не планът, а парите. Общият размер на планираните инвестиции в полупроводници е 118 млрд. долара за пет години, включително 60 млрд. долара от провинциалните и общинските власти (въпреки че държавните инвестиции в Китай могат да страдат от политизиране и корупция). За сравнение, водещите западни фирми също инвестират милиарди годишно в научноизследователска и развойна дейност. Intel инвестира над 13 млрд. долара, докато Samsung и Qualcomm са инвестирали по над 3 млрд. долара. Huawei изразходва около 15 млрд. долара, а ZTE - около 1,9 млрд. долара.

Досега китайските инвестиции в заводи за производство на чипове, обемът на вноса на полупроводници и регулаторните мерки на САЩ за предотвратяване на достъпа до технологии доминираха в дискусията за независимостта на Китай в областта на полупроводниците. За разлика от много други мисии, независимостта на Китай в областта на полупроводниците е свързана с улавянето на постоянно променяща се цел. Спечелването на надпреварата за ефективност чрез открития, изобретения и прецизно инженерство е от голямо значение. Успехът ще зависи от относителните резултати в обучението на Китай и ръководения от САЩ сектор на големите технологични компании. Асимилирането и постепенното усъвършенстване на съществуващите технологии няма да е достатъчно. Способността да се преследват нови изобретения, формирайки творческа вълна на разрушение, ще има силно влияние. В допълнение към проектирането на чипове и производствения процес Китай трябва да се стреми към изобретяване на съществуващи продукти, които създават търсене на следващото поколение чипове. За да разберем развитието на динамиката на независимостта на полупроводниците в Китай, трябва да си вземем поука от историята на изобретенията и еволюцията, довели до възхода и падението на независимостта на чиповете.

Светът: прекалено малък и твърде свързан

В условията на засилено геополитическо напрежение и нарастващи предизвикателства, породени от разрушителните иновации, европейските политици търсят начини за укрепване на стратегическата автономност на континента - особено по отношение на технологиите. В крайна сметка независимостта на полупроводниците може да се окаже невъзможна за постигане от нито един глобален играч, но ЕС вече има уникални предимства. Например в областта на металорежещите машини и полупроводниците за електрозахранване блокът е дом на някои от световните лидери.

Навлизането на изкуствения интелект (ИИ) и нуждата от стратегическата автономия трябва да предизвикват голяма загриженост у ЕС. Изкуственият интелект е друга технология, която е ключова за установяването на технологичен суверенитет, но в областта на изкуствения интелект има слаба технологична насоченост и доста слаба европейска индустриална екосистема. От политическа гледна точка на ИИ се обръща голямо внимание в Европа, най-вече във връзка с предложения Акт на ЕС за ИИ, който има за цел да напише правила за това как етично да се внедрява ИИ на европейския пазар. Само по себе си обаче това няма да доведе до постигане на стратегическа автономия на Европа в областта на ИИ, както GDPR не донесе на ЕС стратегическа автономия в областта на защитата на личните данни.

"Смятам, че Европа трябва да продължи да се фокусира върху това, в което исторически е била много добра, а именно инвестиране в производствени отрасли с интензивна научноизследователска и развойна дейност", казва Милър. "Целта е да имаме печеливши компании за производство на чипове с водещи технологични позиции - а Европа има такива."