Прости стъпки, с които да преодолеете съмненията в себе си на работното място

Прекарах над две десетилетия на сцени по цял свят като благотворителен аукционер. От най-ранните години на моята работа имах възможността да се запозная с титани на индустрията и хора на най-високите нива в бизнеса. Но с натрупването на по-голям опит в кариерата, започна да ме тормози една мисъл: „Какво правя тук? Всички тук знаят много повече от мен.“

Всички коментари или мисли, които планирах да споделя, си останаха точно това – мисли, защото когато отворих уста, се притеснявах, че всички ще си спомнят, че изобщо не е трябвало да бъда на масата. Това, което започна като чувство, което ме спираше да говоря, ме преследваше навсякъде в кариерата ми. Това чувство ме спираше да потърся повишение, увеличение на заплатата или за каквото и да било. Караше ме да се чувствам сякаш не е трябвало да седя в заседателната зала - или изобщо близо до сградата,.

Ако поговорите с която и да е жена, която е била на ръководна позиция през последните две десетилетия, и ще видите, че тя може да ви разкаже всичко за синдрома на самозванеца. Синдромът на самозванеца е чувство, което спира много от нас – особено жените, по пътя ни на развитие.

Докато се изкачвате по корпоративната стълбица, независимо от това колко заслужавате нова титла, повишение или нова позиция, може никога да не повярвате истински, че сте достойни за това. Когато се огледате в стаята с вашите колеги, чувате вътрешен глас, който ви казва, че имате късмет да сте в тази стая. Звучи ли ви познато?

Време е да преодолеете този синдром. Започнете с този прост триетапен процес, за да можете да се съсредоточите върху нещото, което е най-важно: вие самите.

Спрете спиралата

Кажете ми дали това ви звучи познато: Разговаряте с някого– приятел, висш служител в офиса или някой, чието мнение ви е дълбоко важно. Той споменава, че е много щастлив, че може да ви види сега, когато децата ви стават по-големи и можете да бъдете повече в офиса. Този коментар ви стъписва. Умът ви започва да създава разказ, въртящ се в спирал. Започвате да мислите: „От години не съм в играта. Всички тук си мислят, че не работя достатъчно усилено, че не съм тук достатъчно, че не върша добра работа. Трябва да им покажа, че ми пука. Ще започна да работя през уикендите, ще върша допълнителна работа...“ И така, продължавате със спирала от съмнения в себе си и несигурност относно всичко, което някога сте чувствали относно представянето си в работата.

Какво всъщност е казал този човек? „Радвам се да те виждам в офиса по-често, сега, когато децата ти са по-големи.“ Точка. Няма някакво скрито послание. Какъв трябва да бъде вашият отговор? „Благодаря!“ Всичко трябва да свърши дотук.

Контролирайте историята

Вярвайте в себе си достатъчно, за да повярвате, че другите хора мислят най-доброто за вас, а не най-лошото. За да се справите наистина със синдрома на самозванеца, пренапишете собствената си история.

Нека се върнем назад и да пренапишем тази сцена, нали?

Какво казва този човек? „Радвам се да те виждам в офиса по-често, сега, когато децата ти са по-големи.“

Ето какво искам да чуете: „Ти си толкова ценен член на този екип, наистина е страхотно да разполагаме с позитивната ти енергия в този офис. Сигурно се справяш отлично с мултитаскинг, за да отглеждаш деца у дома и да се справяш добре и на работа. Какъв пример за подражание за хората. Имаме късмет, че си при нас“.

Приемете, че в живота няма поощрителни награди

Никога не забравяйте, че няма златни звездички, които да ви се дават, когато сте възрастен. Никой не ви дава златна звезда, когато се явявате на работа, точно както никой не ви дава поощрителна награда, когато оправяте леглото си, ставайки сутрин. Вие сте отговорни за всичко, което се случва в живота ви, и за вашата реакция към него. След като спрете да търсите одобрение от околните и го потърсите от себе си, можете да осъзнаете, че сте имали контрол върху разказа през цялото време.

………………

Лидия Фенет, автор на „The Most Powerful Woman in the Room is You“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев