Светът на парите: Уроците на Адам Смит за световната икономика

Обложете богатите с данъци! Премахнете митата! Сложете край на монополите!

Такива са призивите за обединение в много от най-разгорещените икономически дебати днес. Те биха могли да дойдат и директно от перото на почитания икономист Адам Смит, наричан от някои „бащата на капитализма“, а от други като ранен прогресист, пише Марк Джон за Ройтерс.

Смит не е знаел нищо за Доналд Тръмп или технологичните милиардери, когато се е обявил срещу търговския протекционизъм и екстремното богатство в „Богатството на народите“ – най-четената книга по икономика в историята, която днес отбелязва 250-тата си годишнината.

„Максимата на всеки разумен стопанин на семейство е никога да не се опитва да произвежда у дома това, което ще му струва повече да направи, отколкото да купи“, пише шотландецът например в основополагащия труд.

„Би ли било разумен закон да се забрани вносът на всички чуждестранни вина, само за да се насърчи производството на кларе и бургундско в Шотландия?“, добавя той.

Основополагащият текст на класическата икономика е публикуван на 9 март 1776 г., същата година като Декларацията за независимост на САЩ, 13 години преди Френската революция и на фона на ранните конвулсии на индустриалната епоха.

И все пак не е трудно да се намерят паралели между доктрините, които книгата осъжда –  като например между съперничещи си меркантилистки империи, стремящи се да минимизират вноса и да увеличат максимално износа, и търговските тактики и кредото на президента Тръмп „Америка на първо място“ днес.

И докато Смит е най-често цитиран заради пламенната си позиция в защита на свободни пазари и свободна търговия, когато става въпрос за разпределение на богатството, той може да бъде цитиран дори от левичарски американски законодатели като Бърни Сандърс или Александрия Окасио-Кортес.

„Не е неразумно богатите да допринасят за обществените разходи, не само пропорционално на приходите си, но и в по-голямо от това съотношение“, пише Смит в тома от над 1000 страници, който разглежда всичко - от отглеждането на грозде до фабриките за игли.

„Никое общество не може със сигурност да бъде процъфтяващо и щастливо, ако много по-голямата част от членовете му са бедни и нещастни“, казва той в един от най-известните си цитати.

И до денс продължават дебатите относно това какво всъщност е имал предвид Смит

Много изследователи на книгата казват, че тя остава изключително актуална за икономическите проблеми на нашето време, въпреки че дебатите за това какво всъщност е имал предвид Смит продължават.

Защитниците на свободната пазарна икономика отдавна го считат за свой духовен баща, докато някои по-скорошни тълкувания дори го определят като умерено прогресивен – нещо подобно на ляво ориентиран, съвременен европейски социалдемократ.

„Можете да намерите „Смит“, който да подкрепи всичко, което искате да кажете“, коментира за шотландския мислител от епохата на Просвещението Лео Стийдс от King's College London.

Смит също така приема, че има определени обстоятелства, при които се налагат тарифи, било защото условията на търговия са несправедливи, било поради причини, свързани със сигурността – аргументи, които все по-често се чуват в Съединените щати, Европа и други търговски блокове.

„Смит разбираше тези аргументи“, каза Иймън Бътлър, директор на мозъчния тръст за политиката на свободния пазар към Института Адам Смит в Лондон. „Но той е смятал, че тези неща (митата) наистина трябва да бъдат временни. Той е смятал, че колкото повече търговия има, толкова по-добре са всички.“

„Невидимата ръка“

Една от най-известните метафори от „Богатството на народите“ е тази за „невидимата ръка“, най-често интерпретирана като начин, по който свободните пазари насочват личния интерес на различните участници към най-добрия резултат за всички.

„Очакваме вечерята си не поради благоволението на месаря, пекаря или пивоваря, а защото те гледат собствения си интерес“, пише Смит.

Но други изследователи на труда отбелязват, че метафората за невидимата ръка е използвана само веднъж в книгата и трябва да се разглежда заедно с по-широките му аргументи, а не да се използва за оправдаване на политиките на „ненамеса“ на пазара.

„Тази книга... всъщност е критика на начина, по който специални интереси, монополисти, влиятелни хора, лобита завладяват държавата“, каза Пратап Бхану Мехта, водещ индийски академик и обществен интелектуалец.

„Той казва: Вие поправите това, след което идват свободните пазари.“

Американският икономист Джоузеф Стиглиц, професор в Колумбийския университет и носител на Нобелова награда, се съгласи.

„Това беше много повече просветен егоизъм, който гледа на обществото в по-широк смисъл“, каза той. „Съвременната икономика се основава на безкрайно егоистични хора. И очевидно Адам Смит не е вярвал в това.“

Всъщност Смит, който е преподавал морална философия в университета в Глазгоу, е категоричен относно възгледите си за егоизма за сметка на другите.

„Всичко за нас и нищо за другите хора, изглежда е била гнусната максима на господарите на човечеството всяка епоха на света“, пише той.

Инструмент за генериране на идеи

Събития по случай 250-годишнината на „Богатството на народите“ се провеждат през цялата година в Глазгоу, Единбург, Лондон и родното място на Смит – Кърколди, на шотландския бряг.

В знак на траен отпечатък върху народното въображение, призракът на Смит се появи миналата година като герой в сатиричен мюзикъл, поставен по време на фестивала в Единбург, за фалита на Royal Bank of Scotland през 2008 г.

Има обаче ограничения доколко Смит може да бъде представен като прогресивен или нещо друго в днешните условия.

Макар че е критикувал богатите и е твърдял, че натрупването на богатство от малцина води до бедност на мнозина, Мехта смпта, че Смит, подобно на много от съвременните му мислители, би се чувствал комфортно с нива на неравенство, считани за неприемливи днес.

Други пък, включително Карл Маркс десетилетия по-късно, критикуваха идеите на Смит за подобряване на производството относно разделението на труда на малки задачи, които оставят работниците с изтощителни, умствено отегчителни работни места.

Въпреки това, икономическият историк Ричард ван ден Берг, професор в Голдсмитс колидж на Лондонския университет, каза, че многото въпроси и различните интерпретации около книгата очевидно не са намалили привлекателността ѝ за следващите поколения.

„Тя е инструмент“, каза той. „Инструмент за генериране на идеи.“